О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 479
гр. София , 19.06.2012 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юни, две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ : Василка Илиева
Даниела Стоянова
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 1055 /2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
[фирма] , представлявано от адвокатите С. Д. и А. Г. е подало касационна жалба срещу решение от 22.12.2010 г. на Софийския градски съд, Гражданска колегия , ІV”б” състав по гр.д. № 9234 от 2009 г. , с което се обезсилва решение от 15.05.2009 г. по гр.д. № 27344 от 2006 г. на Софийския районен съд, 46 състав и се прекратява производството по предявеният иск от касатора срещу Т. К. Р. и С. Й. Р. отрицателен установителен иск за собственост . В касационната жалба се инвокират оплаквания неправилност и необоснованост на съдебният акт, представляващи нарушения по чл.281, т.3 ГПК.
С изложението по чл.280, ал.1 ГПК [фирма] , което е инкорпорирано в жалбата, касатора поставя следните въпроси: налице ли е правен интерес от провеждането на отрицателен установителен иск за собственост от страна на ответника при предявен иск по чл.59 ЗЗД срещу него; допустим ли е отрицателен установителен иск за собственост за конкретен минал момент , ако първоначалният ищец е основал иска си на обстоятелства, предпоставящи правата му на собственик върху недвижим имот и претендира от ответника облигационно вземане основано на този юридически факт; Представя съдебно решение.
Ответниците Т. К. Р. и С. Й. Р. не са депозирали отговор.
Касационната жалба е допустима предвид обжалваемият интерес който е над 5 000 лв. съгласно чл.280, ал.2 ГПК/отм./ .
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение намира, че касираното въззивно решение следва да се допусне до касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставените в въпроси.
Софийския градски съд е обезсилил първостепенното решение и е прекратил производството по делото по предявеният от [фирма] против Т. К. Р. и С. Й. Р. отрицателен установителен иск за собственост върху им. пл. № 505 , находящ се в [населено място],[жк], който е описан в н.а. № 3, т.1-а, рег. № 1596, н.д. № 46 от 2000 г. за периода от 26.05.1999 г. до 30.05.2003 г. Приел е за недопустим предявеният отрицателен установителен иск за собственост за конкретен минал период , тъй като закона не предвижда такава правна възможност . Освен това е намерил, че не е обоснован правният му интерес от предявяване на този иск в самостоятелно исково производство. Посочил е, че превният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за предявяване на установителен иск, за която съдът следи служебно и при липсата й производството се прекратява, а наведените доводи в исковата молба и във възивната жалба не обосновават наличието на правен интерес. Посочено е, че ако по реда на косвеният съдебен контрол се признае за нищожна заповед № РД-43-146 от 18.05.1999 г. на Кмета на СО, с която е отменено отчуждаването на спорният имот по реда на ЗВСВОНИ по З., З. и др. бл. закони Т. и С. Р. не ще легитимират като собственици по принцип, а не само към определен период в миналото . Прието е че оспорването на правото на собственост, включително и чрез позоваването на нищожността на административният акт е възможно да стане само в производството по чл. 59 ЗЗД, а не в самостоятелно исково производство. Правният му интерес от провеждането на отрицателният установителен иск за собственост се обосновава само с производствата за присъждане на обезщетение и само в това производство може да се направи възражение относно собствеността.
Настоящия състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по поставените и в касационната жалба въпроси.
Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по релевантен материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т.3 изисквания, а именно – въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В случая са налице хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 ГПК тъй като по изразеното в решението становище противоречи на постановените решения по чл.290 ГПК и на Тълкувателно решение № 1 от 2001 г. на О. на ВКС относно съдържанието на решението.
К. дължи държавна такса в размер на 50 лв. , които да се преведат по сметка на ВКС и да се представи квитанцията.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 22.12.2010 г. на Софийския градски съд, Гражданска колегия , ІV”б” състав по гр.д. № 9234 от 2009 г. по касационната жалба на [фирма] при условията на хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
УКАЗВА на [фирма] че дължи държавна такса в размер на 50 лв., които да се преведат по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението и да се представи квитанцията в същия срок.
ДЕЛОТО да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание след представянето на квитанцията за държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: