О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 704
гр. С. , 29.07.2010 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б., Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юли, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ : Диана Ценева
Василка Илиева
като изслуша докладваното от съдията А. гр. дело № 1995/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
Е. П. П. е подала касационна жалба срещу решение от 5.03.2009 г. , в частта, с която е отказано допълване на решение № 292 от 10.11.2008 г. по гр.д. № 2434 от 2006 г. на С. градски съд, 2”д” отделение по две от трите претенции посочени в молбата от 19.12.2008 г. В представената касационна жалба от 12.05.2009 г. подържа и направените оплаквания за неправилност на решението , извън тези ,че е налице очевидна фактическа грешка, което всъщност не представлява касационно основание по чл.281 ГПК. Следователно предмет на касация са и двете решения , постановени от С. градски съд. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на допълнителното решение, което не е включило всички наведени основания за нищожност на сделката , а се е съсредоточило в коментар на нищожността на наемното правоотношение.
В представеното изложение касаторката се позовава на чл.280, ал.1, т.2 ГПК и счита, че следва да се допусне касационна проверка по процесуалния въпрос дали всяко от наведените основания за нарушение за закона при сключването на сделката между Държавата и физическото лице – купувач представлява самостоятелен иск по който съдът дължи самостоятелно произнасяне. Цитира съдебни актове, постановени от Върховния касационен съд.
Ответниците Р. С. К., като ответник и Ч. И. Ц. и Е. И. Ц. като трети лица помагачи са подали касационна жалба на 2.07. 2009 г. както срещу решение № 292 от 10.11.2008 г. . по гр.д. № 2434 от 2006 г. на С. градски съд, 2”д” отделение така и срещу допълнителното решение по чл.192 , ал.2 ГПК/отм./. В касационната жалба навежда доводи за процесуална неправилност на допълнителното решение като подчертава ,че по пътя на поправката на очевидната фактическа грешка е променен резултата от решението.
Представено е изложение по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Касационна жалба е подал и И. Т. Ц. с вх. № 35003 от 2.07.2009 г. с която атакува и двете постановени решения . В жалбата си излага доводи за неправилност на решението по чл.192, ал.2 ГПК/отм./ , посочвайки ,че с постановеният съдебен акт не е допусната поправка на очевидна фактическа грешка , а е променен резултата по спора и практически е постановено ново решение , противоположно на предходното.
С жалбата навежда доводи за неправилност на основното решение в две посоки – неправилност на изводите за активната материално правна легитимация на ищцата Е. П. П. , която към датата на завеждането на иска е била канадска гражданка и се е ползвала от постигната спогодба между К. и Б. за имуществено компенсиране на канадските граждани ,чийто имоти са били одържавени в страната, поради което получавайки парично обезщетение не е могла да се ползва от реституциония закон. Навежда доводи за валидност на сключеният през 1988 година договор, както и такива за нарушение на ЕКЗПЧОС , ратифицирана от НС през 1992 г.
В изложението си аргументира допускане на касационното обжалване с процесуално правните въпроси по чл.192, ал.2 ГПК/отм./ и процесуалния въпрос за цялостното обсъждане на доказателствата, доводите и възраженията на страните и материално правният въпрос за приложението на ЕКЗПЧОС към правоотношения възникнали по време действието й едновременно с вътрешното законодателства.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че касационната жалба на Е. П. П. е недопустима като подадена при липса на правен интерес поради следното:
С касираното съдебно решение , съобразено с поправката на очевидната фактическа грешка е уважен предявеният от нея установителен иск по чл.7 ЗВСВОНИ за възстановяване собствеността върху реституирания й по ЗОЕГПНС имот. С това решение, инкорпорирало поправката по чл.192, ал.2 ГПК /отм./, сделката между Държавата и Р. С. К. и И. Т. Ц. , сключена с договор от 1.08.1988 г. за покупка на апартамент, ситуиран на четвъртия над партерен етаж с обща застроена площ от 205 кв.м. , таванско помещение, избено помещение, идеални части от общите части на сградата и от дворното място с административен адрес ,[населено място], бул. П. Е. № 22 е била призната за нищожна поради противоречие с нормативните актове. Такова е намерено в нарушението на чл.4 ,ал.2 от ПМС № 127 от 20.12.1974 г./ред.1986 г./ , която забранява отчуждаването на основни средства на Б. , а процесният апартамент е представлявал таково основно средство. Второто нарушение е намерено в обстоятелството , че за купувачи са били определени лица , чието наемно правоотношение е било нищожно. И. Ц. не бил служител в Б. и в нарушение на чл.3, ал.1 ЗНО е бил настанен в негов ведомствен апартамент.
В касационната жалба се подържа, че съдът е следвало да обсъди всички наведени доводи за нищожност на сделката , тъй като се касае до предявени няколко самостоятелни иска . Настоящия състав намира тази теза за несъстоятелна. С исковата молба е предявен иск на няколко основания, като едно от основанията е главно, а останалите са заявени при условията на евентуалност . Районният съд е уважил иска на главното основание , като е приел, че сделката е нищожна на едно от заявените фактически основания, с който e субстанцирано спорното материално право , поради което правилно е намерил за безпредметно и не е постановил диспозитив по останалите основания . Въззивната инстанция като втора инстанция по същество се е произнесла по спорното материално право и поради това, че е уважила иска е разгледала само две основания. Тя е била задължена да постанови решение и диспозитив и по евентуално предявените фактически основания само ако не беше възприела , че сделката е нищожна , защото висящността на процеса спрямо тези евентуални основания не е погасена. В случая въззивният съд се е произнесъл по главните основания и споделяйки крайните изводи на Районният съд е уважил иска. В този смисъл касационната жалба, която е насочена срещу мотивите е подадена при липса на правен интерес и следва да бъде върната.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че касационните жалби на Р. С. К., като ответник и Ч. И. Ц. и Е. И. Ц. като трети лица помагачи, депозирана с вх. № 18264 от 14.04.2009 г. и на И. Т. Ц. с вх. № 35003 от 2.07.2009 г. в частта, с която атакуват решение № 292 от 10.11.2008 г. по гр.д. № 2434 от 2006 г. на С. градски съд, 2”д” следва да бъдат върнати поради просрочие. Цитираното решение е обявено на Р. С. К., Ч. И. Ц. и Е. И. Ц. на 3.12.2008 г. чрез адв. И. П. , а на И. Т. Ц. на 26.01.2009 г. чрез адв. Л. , не е поискано възстановяване на срока , а едномесечният срок за подаване на касационна жалба е пропуснат. Жалбите в тази част следва да бъдат оставени без разглеждане.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че въззивното решение, постановено по реда на чл.192, ал.2 ГПК /отм./, атакувано с касационните жалби на Р. С. К., И. Т. Ц. , Ч. И. Ц. и Е. И. Ц. НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНАТ ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ , тъй като не са налице условията на чл.280, ал.1 , т.1 ГПК.
С чл.247, ал.2 ГПК /чл. 192, ал. 1 ГПК /отм./ е установена неизменяемост на решението от съда, който го е постановил. Изключение от това общо начало за неизменяемост на решението от съда, който го е постановил е предвидена във възможността за поправянето на очевидни фактически грешки, допуснати от съда при произнасянето му . Поправянето на очевидната фактическа грешка в решението може да стане по инициатива на съда или по искане на страните при изпълнение на процедурата по чл.247 ГПК.
Константна съдебна практика е, че очевидна фактическа грешка в съдебен акт е налице, когато има несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване. Волята за постановяване на решението се изразява в мотивите и от тях логично следва диспозитива, който обичайно съответства на формираното становище на съдебният състав по разглеждания материално правен спор. Именно за това при допусната очевидна фактическа грешка се извършва поправка в диспозитива , а не на мотивите . Основното съображение е, че правните последици на съдебния акт – сила на присъдено нещо, изпълнителна сила и конститутивно действие , се обуславят от решението , което се съдържа в диспозитива. Мотивите на решението не се ползват с посочените правни последици на решението. Затова те не подлежат на поправка, тълкуване или допълване. В конкретния случай въззивният съд ясно е посочил в мотивната част на решението, че счита иска за основателен и с постановеното решение по реда на чл.192, ал.2 ГПК/отм./ е привел диспозитива в съответствие с формираното волеизявление на съдебния състав. Именно решението за поправка на очевидната фактическа грешка, важи с обратна сила и представлява едно цяло с поправеното решение и затова подадената касационна жалба обхваща и този съдебен акт , но не обратното. В този смисъл Решение № 141 от 4.04.2001 г. на ВКС по гр. д. № 415/2000 г., 5-членен с-в. За това то не е необходимо да се обжалва с отделна жалба от поправеното. Всички изложение съображения говорят за създадена трайна съдебна практика, която не се налага да бъде променяна и на която съответства касираният съдебен акт.
Това обосновава извода, че не се налага допускане до касационна проверка на решението при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ без разглеждане касационните жалби на Е. П. П. , Р. С. К., като ответник и Ч. И. Ц. и Е. И. Ц. като трети лица помагачи, депозирана с вх. № 18264 от 14.04.2009 г. и на И. Т. Ц. с вх. № 35003 от 2.07.2009 г. срещу решение № 292 от 10.11.2008 г. по гр.д. № 2434 от 2006 г. на С. градски съд, 2”д” отделение, като определението в тази част може да се обжалва пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 5.03.2009 г. , в частта, с която е отказано допълване на решение № 292 от 10.11.2008 г. по гр.д. № 2434 от 2006 г. на С. градски съд, 2”д” отделение по касационните жалби на решение от 4.11.2008 г. по гр.д. № 2443 от 2007 г. на С. градски по касационната жалба на Р. С. К., И. Т. Ц. , Ч. И. Ц. и Е. И. Ц. при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: