1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 31
София, 13.01.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на десети януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 198/2011 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], представляван от М. Т. П. чрез адв. В. Ц. срещу въззивно решение № 952 на Апелативен съд София, постановено на 7.12.2010г. по гр.д.№579/2010г.,с което решението на първоинстанционния съд – Окръжен съд Монтана, от 04.05.2010год., постановено по гр.д. № 199/2009 год., е отменено в частта, с която е осъдена [община] да заплати на [фирма] на основание чл.72 във вр. с чл.74, ал.2 от ЗС сумата 70 844 лв., представляваща увеличената стойност на имот – парцел I, кв.40 по плана на [населено място], вследствие извършеното подобрение – пристройка „кафе-аперитив”, както и за сумата от 3 141 лв. разноски по делото, и вместо това е отхвърлен предявеният от [фирма] против [община] иск с правно основание чл.72 във вр. с чл.74, ал.2 от ЗС за сумата от 70 844 лв., представляваща увеличената стойност на имот -парцел I, кв.40 по плана на [населено място], вследствие извършеното подобрение – пристройка „кафе-аперитив”, като неоснователен. В останалата част решението на М. като необжалвано е влязло в сила.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа ,че съдът се е произнесъл по въпроса кога е налице владение и кога държане при предявена претенция за заплащане стойността на извършени подобрения в чужд имот при наличие на договор за наем на съседна сграда и прилежащ терен и по – специално за определяне качеството на лицето, извършило подобренията /дали същото е извършило подобренията в качеството на владелец или държател/ кога следва да се приеме, че е налице промяна на намерението за своене , както и по въпроса за допустимите доказателствени средства при опровергаване презумпцията на чл.69 от ЗС в противоречие с практиката на ВКС. Поддържа също така,че въпросите са от значение за точното прилагане на закона.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба [община] изразява становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.Налице са предпоставките за допускане до касационно обжалване по единия от поставените с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК въпроси,като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието, че с оглед поддържаното в отговора по чл.131 от ГПК на ответната община твърдение, че ищецът е извършил строежа в качеството си на наемател на съседната сграда и прилежащ терен ,което не е оспорено в процеса, както и с оглед на приетото за установено в мотивите на представеното и прието като доказателство по делото решение на РС Монтана от 22.10.2009г. по гр.д.№266/09г. ,че през 1991г. страните са сключили договор за наем, по силата на който общината е отдала под наем на ищеца част от двуетажната масивна сграда, към която е изградена процесната постройка, а с допълнително споразумение от 5.10.1993г. му е отдала под наем още помещения от същата сграда , “ведно с прилежащата площ от терена, върху който наемателят има изградена сграда съгласно чл.120 от ППЗТСУ” ищецът е държател, а не владелец на построеното. Това според въззивния съд не дава основание да се приеме,че ищецът може да се ползува от привилегията на добросъвестния, съответно недобросъвестния владелец,на които законът в чл.72-74 ЗС предвижда заплащането на извършените в чужд имот подобрения. Прието е,че допускането на [фирма], представляван от М. Т. П., в имота представлява държане,т.е. че същият има качеството държател. Поради това,макар по делото да е прието,че същият е извършил подобрения в имота,при това без да му е надлежно отстъпено право на строеж, искът е отхвърлен като неоснователен по причина, че като държател на имота не може да се ползува от разпоредбата на чл.71 и чл.74 ЗС. Прието е, че отношенията между собственика и държателя могат да се уредят по правилата на водене на чужда работа без пълномощно или неоснователно обогатяване. Прието е също, че вземането за подобрение върху чужд имот е покрито със съдебна защита с петгодишен давностен срок,който започва да тече от извършване на подобрението. В тази връзка като е приел, че с отговора си ответната община е направила възражение за погасяване по давност на заявената претенция, при съобразяване на обстоятелството, че строежът е извършен през 1993г., а искът е предявен на 29.12.2009г., е счел, че искът е неоснователен и поради погасяването му по давност.
По въпроса кога е налице владение и кога държане при предявена претенция за заплащане стойността на извършени подобрения в чужд имот при наличие на договор за наем на съседна сграда и прилежащ терен и по – специално за определяне качеството на лицето, извършило подобренията /дали същото е извършило подобренията в качеството на владелец или държател/ кога следва да се приеме, че е налице промяна на намерението за своене, твърдението на касатора за разрешаване на този въпрос в противоречие с практиката на ВКС е основано на посоченото в изложението по чл.274,ал.3,т.1 ГПК Постановление №6 от 1974г. на Пленума на ВС,т.1,в което е прието,че при разрешаване на въпроса кога една вещ се владее и кога е налице държане следва съдилищата да изхождат от законната презумпция на чл.69 ЗС, според която до доказване на противното този, който държи вещта, я държи като своя и следователно я владее. Твърдението за противоречие на атакуваното решение с практиката на ВКС е основано също и на Определение №644 от 21.06.2010г. на ВКС,ІІГО, по гр.д.№332/2010г., с което е прието,че съдът следва да изхожда от презумпцията на чл.69 от ЗС; на Определение № 32 от 12.01.2010г. по гр.д. № 1530І09г. на ВКС, І ГО, касаещо задължението на съда да изследва факта на своенето на имота и прокарване разлика между държане и владение, независимо от друго твърдяно правоотношение , както и на Решение № 2819 от 22.09.1960г. на ВС, според което началният момент на давността при претендиране на подобренията е свързан с предявяването на ревандикационна претенция от собственика срещу подобрителя. Последният съдебен акт е неотносим към поставения от касатора в изложението въпрос и не може да обоснове извод за наличие на противоречива практика. Отделно от това въпросът за началния момент на давността не е от значение за изхода на делото в процесния случай.
С оглед така дадените в Постановление №6/1974г. на Пленума на ВС указания и на приетите с Определение №644 и Определение № 32 разрешения по приложението на чл.68 и чл.69 ЗС при предявено искане за заплащане стойността на извършени в чужд имот подобрения, настоящият състав приема, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК.
Поставеният от касатора въпрос за допустимите доказателствени средства при опровергаване презумпцията на чл.69 от ЗС според настоящия състав не може да обуслови наличие на основание за допускане на касационно обжалване,тъй като съставлява оплакване за неправилност на решението по смисъла на чл.281 ГПК. Същият е релевантен за изхода на спора, тъй като представлява едно от изложените от въззивния съд съображения за неоснователност на иска. По него обаче не е налице произнасяне в противоречие с представената съдебна практика, тъй като представлява фактически въпрос, изясняването на който е обусловено от събраните доказателства. Преценката на последните е въпрос, по който в настоящето производство по проверка на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК касационната инстанция не дължи произнасяне.
Не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на решението по поставените от касатора въпроси и на основание чл.280,ал.1,т.3 от ГПК . Точното прилагане на закона и развитието на правото по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правните въпроси от значение за изхода по конкретно дело, разрешени в обжалваното решение, са от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането им допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая в посочените насоки никакви доводи не са изложени, а само е цитиран законът, поради което следва да се приеме, че това основание за допускане на касационно обжалване не е налице.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 952 на Апелативен съд София, постановено на 7.12.2010г. по гр.д.№579/2010г.
Да се изпрати съобщение до касатора в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 1416,88лв., като в същия срок да представи и доказателства,че таксата е внесена.
След представяне на доказателства,че дължимата държавна такса е внесена, делото да се докладва на председателя на І ГО на ВКС за насрочване в о.с.з.
Председател:
Членове: