3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 967
София, 21.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на десети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1448/2010 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Д. М. и Л. Д. А., чрез адв. Г. К. срещу решение от 01.07.2010 г. по гр.д. Nо 1410/07 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 01.12.2004 год. по гр.д. № 20804/2003 год. на Софийски районен съд, с което е признато за установено по отношение на Столична община и Държавата, че касаторите са собственици на празно дворно място с площ от 200 кв.м., а по скица 368 кв.м., съставляващо поземлен имот 630 по регулационния план от 1922 год. и кадастрален план от 1989 год., к.л. 457, в м.”Х. С.-С.”, при съседи по нотариален акт: път, дол и С. П..
В жалбата са развити доводи за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон и за необоснованост.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателите са посочили,че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, свързани с това какви са критериите за реално съществуване на един имот и може ли да се приеме, че когато не е нанесен в кадастралните планове, същият не съществува, с какви действия, извършени от държавата може да се приеме, че последната завзема един имот и по процесуалноправни въпроси, свързани с това когато съдът е установил правопораждащ факт, но е отрекъл съществуването на правото, следва ли да се посочи правопогасяващия факт и какво е съотношението между производствата по възстановяване на собствеността по ЗОСОИ и общия исков процес, които въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответните страни не са депозирали писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Въззивното решение, което е предмет на касационно обжалване, е постановено при условията на 218з от ГПК /отм./. С въззивното решение съдът е приел, че процесният имот е заснет за първи път през 1922 год., в кадастралния план през 1950 год. Имотът не е бил заснет и нанесен и в кадастралния план от 1989 год., но същия попада в улица и зелена площ.По действащия кадастрален план имотът попада под улица, а останалата част върху зелена площ и парцел, отреден за О., като мероприятието е изпълнено.Въз основа на заключението съдът приема, че процесния имот не е бил предмет на отчуждаване, не е бил актуван и с акт за собственост, нито собствениците са били обезщетявани.Но от фактическото състояние на имота съдът прави извода, че същият е бил завзет неоснователно от Държавата.Същият не съществува във вида и предназначението, в който е бил придобит, поради което ищците следва да търсят защита на правата си по друг ред.Поради това съдът приема установителният иск за неоснователен и като такъв го отхвърля.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, намира, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК.Поставеният от касаторите материалноправен въпрос, свързан с това може ли да се приеме, че когато един имот не е нанесен в кадастралните планове, същият не съществува и процесуалноправен въпрос, свързан с това когато съдът е установил правопораждащ факт, но е отрекъл съществуването на правото, следва ли да се посочи правопогасяващия факт са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Двата въпроса са свързани относно това – дали след като един имот не е отразен в последващи кадастрални планове, влезли в сила, това води до изгубване на собствеността.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280 ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение 01.07.2010 г. по гр.д. Nо 1410/07 г. по описа на Софийски градски съд
УКАЗВА на касаторите Т. Д. М. и Л. Д. А. да внесат държавна такса в размер на 34 лв. в едноседмичен срок и представят доказателства за това.
Делото да се докладва на председателя на I Г.О. за насрочване в открито съдебно заседание след изпълнение на горните указания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: