Решение №424 от 1.6.2012 по гр. дело №16/16 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 424

гр.София, 01.06.2012година

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

изслуша докладваното от
председателя (съдията) ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гражданско дело под № 408/20111 година

Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивно решение на Софийския градски съд, ІІ-В състав, постановено на 22.07.2009 год. по в.гр.дело № 85/2005 год., с което е оставено в сила решението от 26.07.2004 год., постановено по гр.дело № 3187/2001 год. по описа на Софийския районен съд, 39 състав, за отхвърляне исковете с правно основание чл.108 ЗС, предявени от Л. Н. М. срещу К. С. Х. и Р. И. Х. за установяване правото на собственост и предаване на владението върху имот с пл.№ ….. по плана на [населено място], в.з.Г. б., одобрен със Заповед №…. от ….. год., с площ от….. кв.м., както и срещу М. Г. М. и В. П. М. за установяване правото на собственост на ищцата и предаване на владението върху имот с пл.№ …. по плана на [населено място], в.з.Г. б., одобрен със заповед № 263 от 23.03.1961 год., с площ от 396 кв.м., които имоти попадат в У. ІІІ-1014, кв.41, по плана на в.з.Горна баня, [населено място].
Недоволен от въззивното решение е касаторът Л. Н. М., представлявана от адвокат А. Д. от С. адвокатска колегия, който го обжалва в срока по чл.283 ГПК. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, нарушение на материалния и процесуалния закон – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, се сочи чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК по процесуално-правния въпрос , доуточнен от съда: какви са правомощията на въззивния съд съгласно чл.188 ГПК/отм./ в хипотеза, при която са налице експертни заключения на едно и също вещо лице – съответно основно заключение, неоспорено от страните и прието от съда, и допълнително заключение, оспорено и не прието от съда с нарочно определение, съдържащи противоречиви констатации и становища по поставения въпрос за наличието или липсата на идентичност между имотите, описани в нотариалния акт за собственост от …..г. и процесните имоти, възстановени с решение на органа по земеделска реституция. Позовава се на решения на ВКС, постановени по реда на отменения ГПК, с твърдението, че поставеният процесуално-правен въпрос е решаван противоречиво от съдилищата.
Ответниците по касация К. С. Х., Р. П. Х., В. П. М. и М. Г. М. не вземат становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като взе предвид данните по делото, приема следното:
Предмет на делото са исковете с правно основание чл.108 ЗС, предявени от Л. Н. М. срещу К. С. Х. и Р. И. Х. за установяване правото на собственост и предаване на владението върху имот с пл.№ ….. по плана на [населено място], в.з.Г… б…., одобрен със Заповед №….. от …… год., с площ от …… кв.м., както и срещу М. Г. М. и В. П. М. за установяване правото на собственост на ищцата и предаване на владението върху имот с пл.№…… по плана на [населено място], в.з.Горна баня, одобрен със заповед № 263 от 23.03.1961 год., с площ от 396 кв.м., които имоти попадат в У. …., кв…., по плана на в.з.Г.б., [населено място].
За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което исковете са отхвърлени, съдът е приел, че ищцата не е доказала по несъмнен начин твърдението си за идентичност между имотите, описани в нотариалния й акт за собственост от …..г. и процесните имоти, възстановени й с решение на органа по земеделска реституция. За изясняване на този въпрос в хода на производството е допусната от съда СТЕ. Съобразно основното заключение на вещото лице, което не е оспорено от страните и е прието от съда, такава идентичност е установена . Във връзка с възражението на ответниците М., че имотът неправилно е бил реституиран на ищцата, тъй като имат законно построена сграда в същия , на вещото лице е поставена допълнителна задача за изясняване статута на постройката. С допълнително заключение вещото лице е заявило, че коригира първоначалното си заключение във връзка с поставения въпрос в смисъл, че не е налице идентичност. Във връзка с допълнително поставената задача е заявил, че не са му представени строителни книжа за постройката. С нарочно определение съдът е постановил, че приема допълнителното заключение единствено в частта, с която се дава отговор на поставения допълнителен въпрос и не приема същото в останалата му част. В мотивите на съдебния си акт въззивният съд, за да обоснове извод за липса на твърдяната от ищцата идентичност , не е кредитирал заключението на вещото лице с мотив, че същото “се основава единствено на местоположението на имота, така както е нанесен същия в кадастъра след постановяване на решението за реституирането му, но не и на съпоставка между индивидуализиращите имотите по нотариалния акт белези и старите данни по кадастъра и регулационните планове и разписните листи към тях”. Приел е също, че това заключение не се подкрепя от събраните доказателства, без да изложи конкретни мотиви в тази насока . Макар и без да се позовава изрично на неприетото допълнително заключение, на практика съдът, основавайки се на констатациите на вещото лице в същото, формира правния си извод за липса на твърдяната идентичност на имотите. За да обоснове извода си за неоснователност на исковете, въззивният съд е приел също, че решението на органа по земеделска реституция е нищожно, защото не е придружено със скица, такава скица е издадена по-късно във връзка с нанасяне на имота в кадастъра и регулационното му отреждане, а посочените в решението на поземлената комисия белези на имота не позволяват несъмнената му индивидуализация в стари реални граници. Приел е и това, че във връзка с неустановената идентичност на притежаваните имоти преди кооперирането и процесните имоти , ищцата не е установила и това, че е била собственик на последните към момента на образуване на ТКЗС, не е установила, че същите имат земеделски характер и, че ги е внесла в ТКЗС .
В контекста на гореизложеното поставеният въпрос за правомощията на въззивния съд в смисъла, вложен от касаторката в съображенията в жалбата и в изложението към нея, е релевантен за изхода на спора .
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийския градски съд, ІІ-В състав, постановено на 22.07.2009 год. по в.гр.дело № 85/2005 год.
Указва на касатора в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 126лв. и представи вносен документ за това, в противен случай производството ще бъде прекратено.
При изпълнение на указанията делото да се докладва на Председателя на І г.о. за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top