О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 764
София, 18.09.2012 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
като изслуша докладваното от съдия ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гражданско дело № 504 от 2012година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ж. И. Ф. М. Б. А., А. А., Й. А. , М. П. К. В., Л. А. Ш.,К. П. В., и И. П. В. , всички чрез адвокат К.М., срещу решение от 20.02.2012г. на СГС, ІІ-А въззивен състав, постановено по гр.д.№1530/2006г., с което е оставена без уважение молбата им за поправка на очевидна фактическа грешка във въззивното решение на СГС от 24.06.2011г. по същото дело и евентуално за неговото допълване като се постанови установителен диспозитив за правото на собственост на ищците спрямо ответниците К. Н. Г. и В. Р. Г. по иска с правно основание чл.108 ЗС , както и по касационна жалба на Ж. И. Ф. М. Б. А., А. А., Й. А. , М. П. К. В., Л. А. Ш.,К. П. В., и И. П. В. , всички чрез адвокат К.М., срещу въззивното решение на СГС, ІІ-А въззивен състав, постановено на 24.06.2011г. по гр.д.№1530/2006г. в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение по иска за установяване нищожността на замяната, в частта, с която е оставено в сила отхвърлителното решение на СРС по предявения установителен иск срещу Държавата и общината, в частта, с която е оставено в сила отхвърлителното решение по иска по чл.108 ЗС по отношение на ответниците Г. и е оставено без уважение искането за отмяна на нотариалния им акт на основание чл.431 ал.2 ГПК/отм./.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК към касационната жалба срещу решението на СГС,ІІ-А въззивен състав от 20.02.2012г. е посочено,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса налице ли е очевидна фактическа грешка, която следва да бъде изправена от съда по реда на чл.192,ал.2 ГПК/отм./ когато при произнасяне от съда по предявен иск за собственост по чл.108 ЗС в мотивите съдът е обосновал извод и формирал воля, че правото на собственост върху спорния имот принадлежи на ищците, но в диспозитива на решението този извод не е намерил отражение и съответно липсва установителната част за принадлежността на правото на собственост въпреки формираната от съда воля по въпроса за собствеността, както и по въпроса искът по чл.108 ЗС съдържа ли установителна част за правото на собственост на ищците върху спорния имот и тази част следва ли да намери отражение в диспозитива на решението, за да се преустанови спора за собственосот предвид факта, че мотивите на съдебното решение не се ползват със сила на пресъдено нещо. Поддържат, че по така поставените въпроси е налице противоречие със становището, изразено в решения №1228/14.08.2002г. по гр.д.№1285/2002г. на ІV ГО на ВКС, решение №1091/20.10.2008г. по гр.д.№4387/2007г. на ІІ ГО на ВКС, решение №535/11.02.2010г. по гр.д.№ 1591/2008г. на ІІ ГО на ВКС, решение №656 от 08.10.2009г. по гр.д.№ 1832/2008г. на ІV ГО на ВКС, решение №1417 от 06.01.2009г. по гр.д.№6073/2007г. на ІІ ГО на ВКС, решение №954 от 11.12.2009г. по гр.д.№ 1024/2008г. на ІІІ ГО на ВКС и решение № 654 от 30.12.21994г. по гр.д.№597/1994г. на 5-членен състав на ВС. Поддържат също, че произнасянето е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
В решението си от 20.02.2012г. СГС е изложил съображения,че е сезиран с иск с основание чл.108 ЗС за предаване владението на недвижим имот и като е приел за установено,че ответниците Г. не упражняват фактическа власт върху имота,а ищците не са изменили иска си от осъдителен на установителен такъв спрямо последните, то по отношение на тях /ответниците Г./ искът е неоснователен . Прието е, че диспозитивът на решението отразява именно тези решаващи мотиви. Изложени са съображения,че искът по чл.108 ЗС е по правната си същност осъдителен, а не установителен, предполага установяване правото на собственост на ищеца като една от предпоставките за неговата основателност, но не означава,че ако не се установи другата предпоставка /че ответникът упражнява фактическа власт върху имота/ то искът следва да се уважи частично като се установи правото на собственост, но се отхвърли осъдителната част, тъй като право на ищеца е да избере пътя на защита на правото на собственост /дали да установи действителното правно положение спрямо друго лице,което владее имота му или да реализира правото си в пълен обем като предяви осъдителен иск/,а в случая е предявен само осъдителен иск и след като втората предпоставка не е доказана,то съдът следва да отхвърли иска изцяло.Прието е , че тези съображения са относими и към евентуалното искане за допълване на решението.
В представените с изложението решения са застъпени становищата, че при предявен иск по чл.108 ЗС след като в мотивите си въззивният съд е приел, че ищцовата страна е собственик на процесния имот на твърдяното правно основание, то неотразяването в диспозитива на тази констатация представлява очевидна фактическа грешка, съответно непълнота на решението.
Налице е следователно противоречиво разрешаване на поставения въпрос и наличие на основание за допускане до касационно обжалване на решението на СГС,ІІ-А въззивен състав,постановено на 20.02.2012г. по гр.д.№1530/2006г., по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Според настоящия състав от съществено значение за очертаване на спорния предмет и на пределите на силата на пресъдено нещо е обстоятелството дали въззивното решение ще съдържа установителен диспозитив за правата на касаторите по отношение на всички страни в производството, вкл. и по отношение на ответниците Г.. Преди постановяване на решение, което окончателно да тури край на спора досежно съдържащите се в диспозитива на решението констатации за спорното право пределите на силата на пресъдено нещо, с които ще се ползува решението по отношение на ответниците Г. не могат да бъдат приети са определяеми, а оттам тези лица не биха могли да преценят и дали е налице правен интерес от обжалване на решението на въззивния съд. Поради това според настоящия състав в производството по настоящето дело следва да бъде разгледана само касационната жалба срещу решението на СГС от 20.02.2012г. по гр.д.№1530/2006г. и след приключване на това производство с оглед изхода на спора за наличието на очевидна фактическа грешка или непълнота в решението от 24.06.2011г. по същото дело, следва да бъде разгледана и останалата касационна жалба.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение, постановено на 20.02.2012г. по гр.д.№1530/2006г. по описа на Софийски градски съд,ІІ-А въззивен състав.
Да се изпрати съобщение до касаторите в едноседмичен срок да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 129,76лв. и да представят доказателства,че държавната такса е внесена.
След представяне на доказателства, че държавната такса е внесена, делото да се докладва на Ппредседателя на І ГО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Подадената от касаторите касационна жалба срещу решението на СГС,ІІ-А въззивен състав от 24.06.2011г. по гр.д.№1530/2006г. да се докладва за образуване на самостоятелно производство след приключване на производството по настоящето дело.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :