3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 747
София,12.09.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на втори август две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 236/2012 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв.Н.Я. и адв.А.Г. – пълномощници на П. А. А. и С. Г. А. срещу въззивно решение № 363 от 16.12.2011 год.на Хасковски окръжен съд, постановено по гр.д.№ 701/2011 год.,с което е отменено решение № 550 от 29.07.2011 год.по гр.д.№ 1868/2010 год. на Хасковски районен съд и са отхвърлени предявените от касаторите против Я. П. П. и Д. М. П. иск с правно основание чл.108 ЗС за реална част от 706 кв.м. от имот № 77195.743.495,а при условията на евентуалност иск с правно основание чл.124 ГПК за 706/2136 ид.ч. от същия имот.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторите поставят множество процесуално правни въпроси ,уточнени от настоящия състав с оглед правомощията в т.1 на ТР № 1/19.01.2009 год. на ОСГТК на ВКС – относно приложението на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК и по конкретно : при определяне предмета на спора и обстоятелствата,които подлежат на изясняване,може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства,без да обсъди останалите доказателства по делото и без да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни, които свързва с основанието по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.Представя и се позовава на множество решения по реда на чл.290 ГПК,както и на ППВС № 1/53 год.,ППВС № 7/1965 год. и ППВС № 1/1985 год.Позовава се бланкетно и на основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по множество въпроси свързани със характера и значението на актовете издадени в процедурата по § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ.
Ответната страна, чрез пълномощника си, в представения писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК взима становище за липса на основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на касационната жалба.Претендира разноски.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради наличието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел,че приключилата процедура по § 4 б от ПЗР на ЗСПЗЗ не може да легитимира ищците – сега касатори като собственици на спорната площ,тъй като се отнася за имот различен от процесния,а именно за имот пл.№…,идентичен с ПИ …..,а не за процесния …..
Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1,т.1 ГПК е налице,тъй като по поставените въпроси въззивното решение противоречи на практиката на ВКС,която е многобройна – ППВС № 1/1953 год.,решение № 217/2011 год.на ІV г.о. на ВКС,решение № 24/2010 год. на І г.о. на ВКС,решение № 226/2011 год. на ІV г.о. на ВКС и решение № 235/2011 год. на ІV г.о. на ВКС.
Според основанието за допустимост по чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК , на което са се позовали макар и бланкетно касаторите, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като следва да се отбележи, че двете хипотези формират едно общо правно основание за допускане на касационно обжалване. В касационната жалба не е обосновано самото основание, т.е. какво е значението на „поставения” процесуалноправен или материалноправен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид също така, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторите не сочат, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. Макар и конкретно формулирани поставените въпроси не са обуславящи относно решаващите изводи на съда.Освен това не е налице непълнота или неяснота в правната уредба относно актовете издадени в процедурата по § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ ,по отношение на която съществува последователна и многобройна съдебна практика и не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго.
С оглед гореизложеното и на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 363 от 16.12.2011 год.на Хасковски окръжен съд, постановено по гр.д.№ 701/2011 год.
УКАЗВА на П. А. А. и С. Г. А. в едноседмичен срок от съобщението да внесат ДТ – 56 лв.по сметка на ВКС и представят по делото вносната бележка,в противен случай жалбата им ще бъде върната.
След представяне на вносната бележка, делото да се докладва на председателя на І г.о. за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :