ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 690
гр. София, 03.08.2012 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети юли две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия Илиева
гр.д. № 231 по описа за 2011 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма], чрез пълномощника му адв. Н. А., срещу решение № 43/19.10.2010 г., по в.гр.д. № 388/2010 г. по описа на Видински окръжен съд, с което е обезсилено решение № 40/30.04.2010 г. на Видински районен съд, постановено по гр.д. № 1587/2009 г. и производството по същото е прекратено.
В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и молбата-уточнение от 13.01.2011 г. сочи, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, а именно: има ли правен интерес приобретателят на недвижим имот да предяви иск по чл. 75, ал. 2 ЗН за нищожност на съдебна делба с предмет същия имот, започнала и извършена след прехвърляне на имота, ако този приобретател не е конституиран и не е взел участие в делбата като главна стра, а съдът служебно е приложил чл. 76
ЗН, обявявайки покупко-продажбата на приобретателя за относително недействителна, извършил е делбата на имота без негово участие и делбеното решение се противопоставя на приобретателя, който търпи неблагоприятни последици. Счита, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответвиците по касационната жалба – Г. Д. Г., К. Й. Й., П. Й. Й. и Теменуга С. Г. не са депозирали писмени отговори в срока по чл. 287 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че с оглед задължителните указания на TP № 1/19.05.2004 г., по гр.д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС предявеният от ищеца иск с правно основание чл. 75, ал. 2 ЗН е недопустим, тъй като същият е приобретател по договор за покупко-продажба на процесиите имоти, сключен само се един от сънаследниците на общия наследодател Й. Й.. Неучастието му в делбата на тези имоти не е основание да иска прогласяване на нейната нищожност. Приобретателят по сделката има качеството на главнаа страна по иска за прогласяване относителната недействителност. Сънаследниците, упражнили иска си по чл. 76 ЗН целят по отношение на тях да бъде прогласена недействителността на акта на разпореждане със сънаследствения имот и връщането му в наследствената маса. Между страните по сделката този акт на разпореждане е валиден, но не прехвърля права, ако искът по чл. 76 ЗН бъде уважен. В този случай последиците на акта на разпореждане не се зачитат в отношенията между сънаследниците, поради което не приобретателят, а прехвърлителят-сънаследник е носител на правото на собственост и делбата следва да се извърши с негово участие. Ако във вторат афаз ана делбата прехвърленият наследствен имот не се падне в дял н аразпоредилият се сънаследник, то актът на разпореждане, макар и действителен в отношенията между страните по него, не може да прехвърли права, като прехвърлителят отговаря спрямо приобретателя по реда на чл. 189 и сл. ЗЗД. Като е приел обратното и е прогласил нищожността на извършената делба на процесиите имоти, поради неучастие на приобретателя в нея, първоинстанционният съд е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, намира, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Действително така поставеният процесуалноправен въпрос от касатора е бил предмет на обсъждане от въззивната инстанция, като неговото решаване е обусловило и крайните правни изводи на същата, т.е. изхода делото.
С оглед основанието за допустимост на касационното обжалване по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, на което касаторът се позовава, на касационно обжалване подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Но противоречието не с всяка практика на ВКС е основание за допускане на касационното обжалване, а само на противоречие със задължителната практика на съда – тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 от ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994 г. (отм.); тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 от действащия ГПК. Касаторът е приложил към изложението си TP № 1/19.05.2004 г., по гр.д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, както и четири решения на ВКС по реда на § 2, ал. 3 от ПР на ГПК вр. чл. 218и вр. Чл. 218, б. „а“ ГПК (отм.) и едно решение на ВС № 603/03.10.95 г., по гр.д. № 117/95 г., на I г.о., от които единствено TP № 1/2004 г. е от кръга на задължителната такава, каквато бе описана по-горе.
В изложението си касаторът се е позовал на това, че въззивното решение е в противоречие с установената съдебна практика на ВКС, уеднаквена с единствено TP № 1/2004 г. Действително съгласно т. 1 на визираното тълкувателно решение под страх от нищожност на делбата – чл. 75, ал. 2 ЗН, при релевиране на относителната недействителност на акт на разпореждане като главна страна в процеса следва да участва както сънаследникът-прехвърлител по заявения иск за делба, така и приобретателят по сделката по заявения иск по чл. 76 ЗН. В случая въззивната инстанция не е отчела, че т. 1 от TP № 1/2004 г. има предвид хипотезата на разпоредителна сделка извършена след предявяване на иска за делба. В конкретната хипотеза ищецът-касатор е придобил част от имотите предмет на делбата преди предявяване на иска за делба и именно на това основание неговото участие в производството е било задължително. Освен това не е било отчетено от въззивната инстанция, че делбеният съд се е произнесъл служебно по въпроса за действителността на прехвърлителната сделка по чл. 76 ЗН, без да има позоваване на същата, било чрез инцидентен установителен иск, било чрез възражение, от сънаследниците, които не са били страна по прехвърлителната сделка.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на I г.о.,
ОПРЕДЕЛИ
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № № 43/19.10.2010 г., по в.гр.д. № 388/2010 г. по описа на Видински окръжен съд.
Да се изпрати съобщение на касатора в едноседмичен срок да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 181 лева и да представи доказателства за нейното внасяне.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на I г.о. на ВКС за насрочване в о.с.з.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: