4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 598
София, 19.07.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 347/2012год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Я. А. П.,Д. А. Т. , Х. А. Т., С. Н. Т. и Й. Н. Б., представлявани от адв.М. , срещу въззивно решение №16 от 13.02.2012год. на Х., постановено по в.гр.д.№ 3/2012год. ,с което е потвърдено решение №354 от 31.05.2010г. по гр. дело № 1949/2009г. на ХРС и Я. А. П., Д. А. Т. , Х. А. Т., С. Н. Т. и Й. Н. Б. са осъдени да заплатят на Р. Х. П. деловодни разноски в размер 1441,52лв. С първоинстанционното решение на РС Хасково са отхвърлени като неоснователни предявените от настоящите касатори против Р. Х. П. обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС за установяване по отношение на последната, че Я. А. П., Д. А. Т. и Х. А. Т. са собственици на по 1/6 ид.ч., а С. Н. Т. и Й. Н. Б. – на по 1/4 ид.ч. от следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор по кадастралната карта на [населено място], одобрената със заповед № РД…./…….г. на изпълнителния директор на АК-София, с площ от 587 кв.м., с административен адрес: [населено място], местност „К. 1”, кадастрален район 502, с трайно предназначение – урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м/, стар идентификатор №….., при граници: поземлени имоти с номера……,….., ……, …….,……. и …… и осъждането й да им предаде владението върху имота, както и искове с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на нотариален акт № …, том …, peг. № …, дело №…. от 20.11.2007г. на нотариус В. М., като ищците са осъдени да заплатят на ответницата деловодни разноски в размер 500 лв.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон.
В своето изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторите сочат чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК по материалноправния въпрос , уточнен от съда: кои са предпоставките, при наличието на които може да се приеме, че постановеното от ОСЗ решение е породило конститутивното си действие в хипотеза на възстановяване на собствеността в терен по № 4 ПЗР ЗСПЗЗ и съставлява ли такава предпоставка изработването на план на новообразуваните имоти по чл.28 ППЗСПЗЗ. Позовава се на влезли в сила решения на ВКС и Х., постановени по реда на ГПК/отм/, в които се приема, че не е необходимо да се изчака изготвянето на ПНИ, за да се признае легитимацията на ищците да водят ревандикационен иск за възстановения им имот.
Ответницата по касационната жалба Р. Х. П. в представен писмен отговор взема становище за липса на основания за допустимост на касационното обжалване и за неоснователност .
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване, като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието,че предявилите иска лица не са успели да проведат пълно и успешно доказване на правото си на собственост върху имота на основание земеделска реституция. Същите основават правото си на собственост на решение на ПК и ОСЗ и удостоверения, издадени в процедура по реституиране на земеделските земи , попадащи в територия по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Фактическият състав на реституцията обаче не е завършен предвид установеното, че няма изработен и влязъл в сила план по чл.28 ППЗСПЗЗ.
Съобразно разрешенията по спорни въпроси на касационното обжалване, дадени с ТР№1/19.02.2010г., преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, Върховният касационен съд се произнася дали са налице изчерпателно изброени от законодателя общи и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол. Обвързаността на допускането на касационното обжалване от посочените от касаторите основания не се отнася до валидността и допустимостта на въззивното решение. В съответствие с нормите на чл.5 и чл.7 от ГПК съдът служебно следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, в това число и в стадия на селектиране на касационните жалби. С оглед възприетото и с т. 1 на ТР ОСГТК на ВКС на РБ № 1/2009 г. въпросът, относно евентуалната недопустимост на обжалваното решение се разглежда дори и да не е бил формулиран от касатора. При съобразяване гореизложеното, в случай, че в производството по чл.288 от ГПК , съдът констатира пороци , обосноваващи извод за евентуална невалидност или недопустимост на съдебния акт, следва да допусне до касационно обжалване въззивното решение.
Според настоящия състав са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване с оглед необходимостта да бъде извършена проверка за допустимостта на обжалваното решение и преценка за приложимостта на указанията, дадени в ТР №1/1997г. на ОСГК на ВС досежно предпоставките, при наличието на които може да се приеме, че постановеното от ОСЗ решение е породило конститутивното си действие в хипотеза на възстановяване на собствеността в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ.
Предвид гореизложеното въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол.
Касаторите следва да внесат държавна такса в размер на 52,89лв. за касационно разглеждане на делото.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №16 от 13.02.2012год. на Х., постановено по в.гр.д.№ 3/2012год.
Указва на касаторите Я. А. П.,Д. А. Т. , Х. А. Т., С. Н. Т. и Й. Н. Б. в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 52,89лв. и да представят в същия срок вносен документ за това, в противен случай производството ще бъде прекратено.
При изпълнение на указанията делото да се докладва на Председателя на І г.о. за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: