1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 729
София, 04.09.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на първи август две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 153/2012 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. Л.П. – процесуален представител на П. и С. Д.,срещу решение № 1593 от 15.07.2011год.на Софийски апелативен съд,постановено по в.гр.д.№ 952/2010 год., с което е оставено в сила решение № 165 от 13.09.2010 год. по гр.д. № 77/07 година на Окръжен съд Благоевград,с което е отхвърлен предявения от касаторите против М. Д. С. иск за заплащане на сумата 97 682,09 лв.,с която е увеличена стойността на У. … –…,в кв…. по плана на [населено място],в резултат на извършени подобрения в имота.
В касационната жалба се релевират доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1,т.2 и т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване,преповтарящо касационната жалба, се сочи чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по основанията визирани в чл.281 ал.1,т.2 ГПК – недопустимост, изразяваща се в произнасяне по непредявен иск,възприета от съда като съдебна грешка.Позовава се на ПП на ВС № 1/10.11.1985 год.
Ответната страна – М. Д. С. представя писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК,в който оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба по съображения подробно изложени.Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд се е произнесъл по изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения,които формират основанието на исковата претенция и от заявеното за защита искане в петитума,но неправилно е квалифицирал иска,като такъв по чл.74,ал.1 ЗС.В. съд съобразно чл.269 ГПК проверява правилността на първоинстанционното решение само на основанията и в обхвата,в който решението е обжалвано от страната,т.е. в рамките на конкретните оплаквания,а служебно въззивният съд следва да ограничи своята проверка само за валидност,допустимост и спазване на императивните материално правни разпоредби.Именно изпълнявайки тези си правомощия въззивният съд след като е констатирал,че са събирани валидни доказателства в развилото се първоинстанционно производство по иск с правно основание чл.72,ал.1 ЗС,правилното разпределение на доказателствената тежест и материалния закон ,при непроменени фактически твърдения и петитум на исковата молба е разрешил спора в съответствие с действителното правно основание на исковата претенция,т.е.въззивният съд е квалифицирал спорното право/т.19 от ТР № 1/4.01.2001 год. на ОСГК/,а не се е произнесъл по непредявен иск.Обсъждайки в съвкупност доказателствата по делото е приел,че ищците – сега касатори нямат качеството на добросъвестни владелци и съответно не могат да реализират признатото им от закона право да искат увеличената стойност на вещта ,поради което искът като неоснователен,правилно е бил отхвърлен.
Изложението не съдържа изобщо формулиран въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.Аргументацията за наличието на това основание за допустимост на касационното обжалване, изразяваща се в извършената от решаващия съд суверенна преценка на релевантните за спора факти и определянето на правна квалификация на предявения иск от сезирания съд, фактически са пороци, отнасящи се до валидността,допустимостта и правилността на постановения съдебен акт и са основания за касиране по смисъла на чл.281,ал.1 ГПК, но не представляват основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280 ал.1 ГПК.
Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторите евентуално биха имали предвид. Извличането на въпросите от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос /материалноправен или процесуалноправен/ води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1593 от 15.07.2011год.на Софийски апелативен съд .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: