1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 261
София, 06.04.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на шести февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 470/2011год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Варненския окръжен съд с № 161 от 11.02.2010 год., постановено по гр.дело № 2011/2009 год., с което е оставено в сила решение № 1529/16.05.2009 год., постановено по гр.дело № 46/2007год. по описа на Варненския районен съд, ХХХІV състав, в частта му, с която е уважен предявеният от С. К. М. против П. Н. П. иск с пр.осн. чл.97, ал.1 от ГПК/отм./ като е прието за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на 1/3 ид.ч. от недвижими имоти, всички находящи се в м.”К.”, кв… и кв….. по плана на Вилна зона „Ш.”, а именно: 1. У. ….., кв….. с площ от ….. кв.м., ….. У. …., кв…. с площ от …. кв.м., 3. У. ……, кв….. с площ от ….. кв.м.,….. У……, кв…… с площ от ….. кв.м.,….. У……., кв…. с площ от …. кв.м., 6. У. ……, кв….. с площ от ….. кв.м., придобити чрез реституция в качеството й на наследник на К. М. П. с решение № ……/…….. год. на ПК Д. Ч..
Недоволен от въззивното решение е касаторът П. Н. П. от [населено място], В. област, представляван от адвокат Д. П. от В. адвокатска колегия, който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по материалноправен въпрос, свързан с наведената нищожност на решението на Поземлената комисия поради възстановяване на собствеността по стари, а не по действащия към момента на постановяването му регулационен план; както и на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса , свързан с последиците от невписан отказ от наследство.
Ответниците по касация С. К. М., С. Н. М., С. И. И. и Н. И. К. не вземат становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
За да потвърди атакуваното решение на Варненския районен съд в частта му, с която е уважен предявеният от С. К. М. против П. Н. П. иск с пр.осн. чл.97, ал.1 от ГПК/отм./, въззивният съд е приел, че общият наследодател К. М. П. след смъртта си през 1981г. е оставил за свои наследници децата си С. К. М. , М. К. П. и И. К. П.. Последните двама са починали . М. К. П. /поч.2006г./ е оставила за наследници ответниците П. Н. П. и С. Н. М., а И. К. П. / поч.2004г./ е оставил за наследници ответниците С. И. И. и Н. И. К.. Приел е също, че е налице завършила в полза на ищцата и ответниците, всички в качеството им на наследници на общия наследодател К. М. П., реституционна процедура с решение на ПК-Д. Ч. № ……./……г., с което се възстановява собствеността на наследниците на К. П. в стари реални граници по отношение на имот, представляващ …. с площ от ……. дка в землището на [населено място], местност „К.”, при посочени в решението граници. Решението е постановено преди промените на чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ с бр.68 на ДВ, в сила от 30.07.1999г., което означава, че същото има конститутивно правно действие, представлява завършващ елемент на реституционната процедура и като такова легитимира ищцата като собственик на 1/3 ид.част от реституирания имот. Такава е частта и на всеки един от другите двама преки наследници на К. П. – М. К. М. и И. К. П.. Въззивният съд е приел и това, че С. К. М. не е извършила отказ от наследството на родителите си С. И. П. и К. М. П. до 2005г., тъй като такъв отказ не е вписван, а в Особената книга, водена при В., е вписано под № …../……г. единствено приемане от ищцата на наследството останало след смъртта на родителите й. С оглед изложеното съдът е обосновал извод, че ищцата се легитимира като собственик по наследяване и реституция на 1/3 ид.част от имота, представляващ ….. с площ от ….. дка в землището на [населено място], местност „К.”, за който от заключението на вещото лице е установено, че е идентичен с процесните урегулирани поземлени имоти.
Съобразно разрешенията по спорни въпроси на касационното обжалване, дадени с ТР№1/19.02.2010г., преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, Върховният касационен съд се произнася дали са налице изчерпателно изброени от законодателя общи и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол. Обвързаността на допускането на касационното обжалване от посочените от касаторите основания не се отнася до валидността и допустимостта на въззивното решение. В съответствие с нормите на чл.5 и чл.7 от ГПК съдът служебно следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, в това число и в стадия на селектиране на касационните жалби. С оглед възприетото и с т. 1 на ТР ОСГТК на ВКС на РБ № 1/2009 г. въпросът, относно евентуалната недопустимост на обжалваното решение се разглежда дори и да не е бил формулиран от касатора. При съобразяване гореизложеното, в случай, че в производството по чл.288 от ГПК , съдът констатира пороци , обосноваващи извод за евентуална невалидност или недопустимост на съдебния акт, следва да допусне до касационно обжалване въззивното решение.
Предвид гореизложеното въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол.
Касаторът П. Н. П. следва да внесе държавна такса в размер на 34,86лв. за касационно разглеждане на делото.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 27.04.2010год. на СГС, ІІ-Б въззивен състав, постановено по в.гр.д.№ 659/2004год..
Указва на касатора П. Н. П. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 34,86лв. и да представи в същия срок вносен документ за това, в противен случай производството ще бъде прекратено.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: