4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1015
София, 02.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на десети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1344/2010 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. М. В. и Д. М. М., чрез адв. К. К. срещу решение № 653 от 19.05.2010 г. по гр.д. Nо 1831/09 г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 26.06.2009 год. по гр.д. № 4784/2007 год. на Варненски районен съд, с което е отхвърлен предявеният им иск с правно основание чл. 108 от ЗС против [фирма] за предаване на владението на недвижим имот, находящ се в [населено място],[жк], представляващ реална част с площ от 2868 кв.м. от поземлен имот № 3678 от ПНИ на с.о.”Зеленика”, целият с площ от 4266 кв.м., при съседи на частта: ПИ № 227, ПИ № 115, път и останалата част от ПИ № 3678.
В жалбата са развити доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и за необоснованост.Моли се за отмяна на решението на въззивния съд и за уважаване на предявения ревандикационен иск.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1, ГПК жалбоподателите са посочили,че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, свързани с това следва ли правоимащите по земеделска реституция да предявят задължително иск по § 4и от ПЗР на ЗСПЗЗ, при условия, че конкретния случай не попада в изключенията на чл. 10 ал. 13 от ЗСПЗЗ, за да водят ревандикационен иск и може ли при положително решение на поземлената комисия спорът с трети лица да бъде разрешен чрез иск по чл. 108 от ЗС, а не чрез иск по § 4и от ПЗР на ЗСПЗЗ, които въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, както и по материалноправен въпрос, свързан с това дали е налице транслативен ефект от извършената първоначална замяна по ЗТПС с имота в м.”Ф. алта” с площ от 11.4 дка с имот в м.”О. бурун”, когато този от когото се отнема заменената земя, не е собственик на същата, които въпроси са решавани противоречиво от съдилищата, включително и от ВКС, и са от значение за развитието на правото, поради което считат, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК.
Ответната страна не е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
С въззивното решение съдът е приел, че процесният имот е възстановен на касаторките с влязло в сила решение на поземлената комисия.Установена е пълна идентичност между възстановения и претендирания имот от приетата по делото съдебно-техническа експертиза.Безспорно е, че Н. А., който е получил процесния имот по замяна по ЗТПС, се е разпоредил с него в периода от 1965 до 1970 год.Собствениците, съответно техните наследници са се разпоредили с процесния имот през 2005 год ,като са го прехвърлили на ответника.Съдът е приел за безспорно, че имотът не е застроен, но разпоредителните сделки с него са извършени преди влизане в сила на реституционния закон.Съдът е приел за неоснователно възражението на касаторките, че лицето получило имота по замяната не е било собственик на заменения имот, поради което замяната не е произвела своето действие.Според съда въззивниците не са активно легитимирани да правят такова възражение, а дори и да се приеме обратното, то възражението попада в предмета на иска с правно основание § 4и от ЗСПЗЗ и не може да бъде разгледано, поради изтеклите срокове за това. С оглед приетото съдът е отхвърлил иска като неоснователен.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, намира, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК.
На първо място следва да се отбележи,че касаторите не се позовават на задължителна съдебна практика на ВКС/ПП на ВС или ТР на ОСГК/,поради което основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице,а доколкото се позовават на решения на ВКС по конкретни дела следва да се прецени дали са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 ГПК по поставените процесуалноправни и материално правни въпроси.В представените решение № 44 от 01.03.2004 год. по гр.д. № 2600/2004 год. на ВКС , IV г.о., решение № 88 от 27.04.2004 год. по гр.д. №957/2003 год. на ВКС , IV г.о., решение № 1093 от 20.07.1999 год. по гр.д. № 1962/1998 год. на ВКС , IV г.о. и определние № 425 от 02.10.2008 год. по гр.д. № 2843/2008 год. на ВКС , I г.о., се приема, че правоимащите по земеделска реституция е следвало да предявят иска по § 4и от ПЗР на ЗСПЗЗ и то в рамките на преклузивния срок, само ако случая попада в някое от изключенията на чл. 10 ал. 13 от ЗСПЗЗ – ако продаденият от ТКЗС имот е в регулация и е застроен с жилищна сграда.В останалите случаи няма правен интерес и правоимащите получават защитата си пряко от разпоредбата на чл. 10 ал. 13 от ЗСПЗЗ. Въззивното решение противоречи на представените решения на ВКС, които приемат, че може да се търси защита чрез иск за собственост, без да е търсена защита по специалния ред, предвиден в реституционния закон,поради което са налице предпоставките на чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените процесуланправни въпроси.
Не е налице и последното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по поставения материалноправен въпрос.Същото би било налице,когато произнасянето на съда по правен въпрос е свързано с тълкуването на закона,в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти или когато съдът за първи път се произнася по поставения въпрос,или когато се налага изоставяне на едно търкуване на закона,за да се възприеме друго. Наред с това във връзка с поставените въпроси не е налице неяснота или непълнота на правната уредба,съществува съдебна практика,която е трайна и последователна и не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280 ал.1,т.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 653 от 19.05.2010 г. по гр.д. Nо 1831/09 г. по описа на Варненски окръжен съд
УКАЗВА на касаторите Р. М. В. и Д. М. М. да внесат държавна такса в размер на 311,85 лв. в едноседмичен срок и представят доказателства за това.
Делото да се докладва на председателя на I Г.О. за насрочване в открито съдебно заседание след изпълнение на горните указания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: