2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 783
София, 09.08. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 494/2010 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв.Т.В. – пълномощник на Г. Й. Т. и И. Р. Т. срещу решение № 438 от 13.01.2010 г. по в.гр.д. Nо 646/09 г. по описа на Окръжен съд – Хасково ,с което е оставено в сила решение № 639 от 21.10.2009 год.по гр.д.№ 2049/2008 год.на Хасковски районен съд ,с което е уважен предявеният от П. Т. Р. и Н. А. М.-Р. срещу касаторите иск с правно основание чл.53 ал.2 ЗКИР.
В касационната жалбата са изложени оплаквания за недопустимост,необоснованост и неправилност на въззивното решение, поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1 ,т.1 и т.2 ГПК,по процесуалноправния въпрос-дали предварително развила се административна процедура по отстраняване на грешки и непълноти в кадастралната карта е процесуална предпоставка за предявяване на исков спор по чл.53 ал.2 ЗКИР,който въпрос е и от значение за точното прилагане на закона.Представя седем броя решения на ВС и ВКС,два броя тълкувателни решения,както и пет броя определения на ВКС.
Ответната страна,чрез пълномощника си –адв.В.З. е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК , в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради наличието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат въззивната инстанция след съвкупна преценка на доказателствата по делото е приела,че спорът за неотразяване на граница между двата съседни имота,който по съществото си е спор за материално право е допустим без да е необходимо да е извършена административна промяна в кадастралната карта преди да се разреши спора по исков ред.Въпреки,че не е доказано от страна на ищците-сега ответници за уредени сметки по регулация съдът е приел,че те са установили владение върху придаваемото място от 1971 год.,поради което предходната регулация от 1977 год. на плана от 2006 год.следва да се счита за приложена и границата между имотите следва да бъде нанесена,така както е била отразена в регулационния план от 1986 год.
Първото релевирано основание за допускане на касационно обжалване е налице,когато материалноправния или процесуално правния въпрос,по който се е произнесъл въззивния съд е решен в противоречие с практиката на ВКС,която включва актовете на нормативно тълкуване-тълкувателни решения на ОСГК на ВКС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./ или постановления на Пленума на ВС,които не решават конкретни спорове,а дават абстрактно задължително тълкуване на закона или на решения на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК.В конкретния случай касаторът се позовава на такава практика,която е неотносима към настощия спор,тъй като касае строителната забрана по § 177 ал.2 ППЗПИНМ и действията по § 108 и 109 ППЗПИНМ.
Доколкото обаче се позовава на влезли в сила съдебни актове – решения на ВКС следва да се прецени дали е налице второто релевирано основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.2 ГПК.Това основание за допускане на касационно обжалване е налице,когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение,постановено по друго дело,в което поставеният правен въпрос е разрешен по различен начин. В случая обжалваното решение не противоречи на представените,които касаят друга фактическа обстановка и са неотносими . Приложените определения на ВКС не следва да се обсъждат,тъй като не попадат във визираното основание за допускане на касационно обжалване.
Налице е обаче основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване,тъй като въпросът за допустимостта на исковото производство по чл.53 ал.2 ЗКИР при липса на проведена административна процедура за отстраняване непълноти и грешки в кадастралната карта е съществен за спора.Съдебната практика по този въпрос не е категорична,поради което се налага тълкуване на правната норма,с оглед отстраняването на непоследователна и противоречива съдебна практика,с което ще съдейства за развитието на правото.
По изложените съображения касационната жалба следва да се допусне до разглеждане при условията на чл.280 ал.1 ,т.3 ГПК,като касаторите следва да внесат държавна такса за касационното разглеждане на делото в размер на 44,40 лв.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 438 от 13.01.2010 г. по в.гр.д. Nо 646/09 г. по описа на Окръжен съд – Хасково.
Указва на Г. Й. Т. и И. Р. Т. в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 44,40 лв.и представят вносен документ за това,в противен случай производството ще бъде прекратено.
При изпълнение на указанията делото да се докладва на Председателя на І г.о. за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :