3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 779
София, 09.08.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 283/2010 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв.В.П. – пълномощник на М. П. П. срещу решение № 1617 от 10.12.2009 г. по в.гр.д. Nо 560/09 г. по описа на Варненски окръжен съд ,с което е оставено в сила решение № 154 от 16.01.2009 год.,постановено по гр.д.№ 5059/07 год. на В.,в частта,с която е отхвърлен предявеният от касатора срещу И. Н. Ж. и Д. Л. Ж. иск с правно основание чл.97 ал.1 ГПК/отм./.
В касационната жалбата са изложени оплаквания за необоснованост и неправилност на въззивното решение, поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1 ,т.1 ГПК,по процесуалноправния въпрос относно приложението на правилото на чл.79 ал.1 ЗС като способ за придобиване на собственост.Позовава се на решение № 1132/26.07.1999 год. на ВКС по гр.д.№ 444/99 год.
Ответната страна,чрез пълномощника си –адв.Р.В. е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК , в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради наличието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат въззивната инстанция след съвкупна преценка на доказателствата по делото е приела,че ищеца-сега касатор не е осъществил явно и спокойно владение върху вещта,както и че е владял същата като своя.Позовал се е на събраните гласни доказателства ,за да приеме,че собственика на вещта – Е. Д. е бил лишен от възможността да ползва същата ,в резултат на учреденото право на ползване на касатора.
Първото релевирано основание за допускане на касационно обжалване е налице,когато материалноправния или процесуално правния въпрос,по който се е произнесъл въззивния съд е решен в противоречие с практиката на ВКС,която включва актовете на нормативно тълкуване-тълкувателни решения на ОСГК на ВКС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./ или постановления на Пленума на ВС,които не решават конкретни спорове,а дават абстрактно задължително тълкуване на закона или на решения на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК.В конкретния случай касаторът не се позовава на такава практика.
Доколкото обаче се позовава на влезли в сила съдебни актове – решения на ВКС следва да се прецени дали е налице второто релевирано основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.2 ГПК.Това основание за допускане на касационно обжалване е налице,когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение,постановено по друго дело,в което поставеният правен въпрос е разрешен по различен начин. В случая обжалваното решение противоречи на представеното.
По изложените съображения касационната жалба следва да се допусне до разглеждане при условията на чл.280 ал.1 ,т.2 ГПК,като касаторът следва да внесе държавна такса за касационното разглеждане на делото в размер на 31,41 лв.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1617 от 10.12.2009 г. по в.гр.д. Nо 560/09 г. по описа на Варненски окръжен съд .
Указва на М. П. П. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 31,41 лв.и представи вносен документ за това,в противен случай производството ще бъде прекратено.
При изпълнение на указанията делото да се докладва на Председателя на І г.о. за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :