4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 747
София, 03.08. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 177/2010 година.
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв.Ж.И. – пълномощник на М. Д. З. против въззивно решение № 1532 от 02.10.2009 г. по гр.д.№ 1965/2009 г. по описа на Пловдивски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 199 от 26.05.2009 год.,постановено по гр.д.№ 614/08 год. по описа на Районен съд – Асеновград и е отхвърлен предявения от касатора срещу Кооперация”В. к. П. – ВК 91” и Кооперация”В. з. к. а. ч. с. – К.” иск с правно основание чл.33 ал.2 ЗС.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – касационни основания по чл.281 т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи разпоредбата на чл.280 ал.1,т.1-3 ГПК по следните въпроси:тълкуването на договора за покупко-продажба,а именно следва ли и как да се тълкува;обуславя ли нищожност на сделката поради невъзможен предмет продажбата на имота,включен/участващ/ в общия по регулация парцел;притежава ли ищцата-касатор правото на изкупуване в качеството си на съсобственик на поземления имот на единствената находяща се в него сграда,представляваща индивидуална собственост на ответната кооперация ВК”П. – ВК 91”и задължен ли е собственика й да я предложи за изкупуване на касатора;може ли съдът да констатира нищожност на договора служебно,без релевирани възражения от ответните страни за нищожност по чл.26 ал.2 ЗЗД.
Ответниците по касация не са депозирали писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК и не вземат становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради наличието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат въззивният съд е намерил,че при образуване на общ при регулация парцел строежите,съоръженията и други подобрения,заварени от регулацията в имотите,от които е образуван общия парцел, се изключват от съсобствеността съгласно чл.31 ал.3 З./отм./но действал към момента на възникване на съсобствеността.С оглед на горното е прието,че закупената през 1948 год. масивна сграда от ответната ВК”Прогрес – ВК 91”представлява самостоятелен обект на вещно право,отделен от дворното място,в което е построена.Тъй като касатора е съсобственик единствено по отношение на дворното място,то той не притежава правото на изкупуване в качеството си на съсобственик на сградата.Приел е,че дворното място е със статут на самостоятелен обект на вещно право,а не на прилежаща част към сгради в режим на хоризонтална етажна собственост,тъй като сградата,собственост на наследниците на Д. Д.,сред които е и касатора се е самосрутила и не фигурира в кадастралния план,след попълването му през 2005 год.,както и не е съществувала към датата на изповядване на атакуваната сделка – 2008 год.Направил е извод,че ответната ВК”П. – ВК 91” е следвало да предложи изкупуване на дела й от съсобственото дворно място на касатора.Без да тълкува съдържанието на атакуваната сделка съдът е приел,че се касае до продажба на прилежащ терен към сградата и представляващ поземлен имот № 445,с площ от 180 кв.м.,включен в У. ХV-446,а не на идеална част от У.,каквато не е посочена и определена по размер.И тъй като по отношение на тази реална част от урегулирания поземлен имот е приложима забраната на чл.200 ал.1 ЗУТ във вр.чл.19 ЗУТ е приел,че сделката относно дворното място е нищожна ,като противоречаща на закона и поради невъзможен предмет.А за касатора не е налице възможност за встъпване на страната на купувача,тъй като нищожната сделката не е породила правните си последици.
Първото релевирано основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 ГПК е налице,когато материално правния или процесуално правния въпрос,по който се е произнесъл въззивния съд е решен в противоречие с практиката на ВКС,която включва актовете на нормативно тълкуване-тълкувателните решения и постановления,които не решават конкретни спорове,а дават абстрактно задължително тълкуване на закона.В конкретния случай касаторът не се позовава на такава практика.Доколкото се позовават на решение на ВКС следва да се прецени дали е налице второто релевирано основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.2 ГПК.Това основание за допускане на касационно обжалване е налице,когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение,постановено по друго дело,в което поставеният правен въпрос е разрешен по различен начин. В случая това основание за допускане на касационно обжалване е налице,тъй като обжалваното решение противоречи на представените,макар и при друга фактическа обстановка, а въззивният съд е решил спора в отклонение от разрешението дадено в тях по поставените въпроси.
Според основанието за допустимост по чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК, на което се е позовал макар и бланкетно касаторът, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като следва да се отбележи, че двете хипотези формират едно общо правно основание за допускане на касационно обжалване. В касационна жалба не е обосновано самото основание, т.е. какво е значението на „поставения” процесуално правен или материално правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид също така, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280 ал.1 т.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1532 от 02.10.2009 г. по гр.д.№ 1965/2009 г. по описа на Пловдивски окръжен съд .
Указва на М. Д. З. ,в едноседмичен срок от получаване на съобщението за определението по чл.288 ГПК, да внесе по сметка на ВКС и да представи документ за заплатена държавна такса за касационно производство в размер на 280 лв.,като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на І г.о. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: