Р Е Ш Е Н И Е
N 490
София ,20.05.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ПЪРВО отделение в открито съдебно заседание на деветнадесети май , две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Дечева Велислав Павков
При участието на секретаря Даниела Никова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 865 по описа за 2008 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.218а, б.”а” ГПК/отм./ вр. с чл.218б, ал.1, б.”в”ГПК/отм./ .
О. у. “Х“ е подало касационна жалба срещу решение № 438 от 28.11.2007 г.по гр.д. № 510 от 2007 г. на Хасковския окръжен съд , с което се оставя в сила решение № 392 от 23.05.2007 г. по гр.д. № 829 от 2006 г. на Димитровградския районен съд. В касационната жалба се позовава на неправилност и необоснованост – касационни основания по чл.218б, ал.1, б. “в” ГПК/отм./. Прави се оплакване и за непълнота на доказателствата, но за това нарушение не е допустима касационна проверка на въззивното решение. Искането е за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивният съд .
Ответника Ц. К. П. не е депозирал становище по касационната жалба в даденият му срок по чл.218д ГПК/отм./ за отговор по нея, но в съдебно заседание оспорва жалбата и моли дабъде потвърдено въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното :
Касационната жалба е допустима , защото е подадена от надлежна страна срещу въззивното решение, което е неблагоприятно за нея , в срока по чл.218в, ал.1 ГПК, които е започнал да тече на 3.12.2007 г. и е изтекъл на 2.01.2008 г. и касационната жалба е подадена на същата дата с входящ номер 3/08.
Решението е валидно и допустимо, но неправилно.
Хасковсикя окръжен съд е отхвърлил предявеният от О. у. “Х“ срещу Ц. К. П. иск по чл.233,ал.1, пр.2 ЗЗД за присъждане на сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинените вреди през време на ползването на наетите две овощни градини от ответника , засадени с черешови насаждения по договор от 9.09.2001 г. ведно със законната лихва от 18.04.2006 г. Въззивният съд е отхвърлил иска съобразявайки се със следните факти: между страните е сключен наемен договор на 5.09.2001 г. по силата на които касатора е отдал на ответника под наем две черешови градини , едната с площ от 30, 164 дка, седма категория в м. “Г” в землището на с. К. и овощна градина с площ от 7, 597 дка, седма категория също в м. “Г”, землището на с. К. за срок от пет години. След изтичането на срока Училището е назначило комисия, която е извършила преглед на отдадените под наем земи и трайните насаждения върху тях и е констатирала, че липсват 524 черешови дървета, а са останали около 400 като част от тях са увредени. Овощните градини са занемарени , констатирани са множество счупени клони, земята под тях не е орана и не е почистена. По делото е изслушано в.л. Димитрина М. Г. , чието заключение е че липсват 569 дървета и за тяхното възстановяване са необходими 20 000 лв. Вещото лице е установило, че не са провеждани агротехнически мероприятия – оране , торене и варосване. Изслушани са свидетелите Д, които заявяват, че са работили в двете градини като берачи и че са били свидетели на полаганите грижи от страна на наемателя за опазване на градините . О. са наблегнали на желанието на училището да задържи отрязаните клони от дърветата за свои училищни нужди. При тези данни въззивният съд е намерил, че по делото не е било установено, че при сключването на договора всички дървета са били налични и в добро състояние като се вземе предвид, че са засадени през 1985 г.
Настоящия състав намира, че постановеното решение е необосновано и незаконосъобразно. Със сключеният договор, под наем са отдадени две овощни градини, като в договора е вписано, че те отговарят на предназначението за което се наемат. Липсва забележка, че овощните дървета са в лошо състояние , поради което следва да се приеме ,че състоянието им е било от “средно качество”. При връщането на вещта състоянието е било крайно лошо, като наемателят не е направил възражение, че вредите , които са нанесени върху дърветата се дължат на причина за която той не отговаря . Със заключението на вещото лице по категоричен начин се установява, че вредите върху наетите вещи се дължат на липсата на положени грижи от страна на наемателя . Наемателят , който си е служил с наетите вещи съобразно предназначението им не е изпълнил задължението са да положи за тяхното запазване грижите на добър стопанин като поеме и разходите, свързани с ползуването на вещта. Постановеното решение, с което иска е отхвърлен е неправилно и следва да се отмени като се постанови друго решение по същество. Предвид обстоятелството, че не са необходими допълнителни съдопроизвоствени действия, свързани с установяване на фактическите обстоятелства по спора или за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения настоящата инстанция трябва да се произнесе по съществото на спора.
Иска е установен по основание, но не е доказан по размер, поради което размера следва да се установи при условията на чл.130 ГПК/отм./. Съдът ползва за ориентир заключението на вещото лице и намира, че се дължи обезщетението в размер на 10 000 лв., за каквато сума е предявен иска , ведно със законната лихва, считано от 18.04.2006 г. Касатора не е поискал разноски, поради което такива не му се присъждат.
По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 438 от 28.11.2007 г.по гр.д. № 510 от 2007 г. на Хасковския окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА Ц. К. П. с ЕГН ********** от гр. Д., ул. “. № 3* да заплати на Н. основно у. “ Христо Б. ” , с. К., Хасковска област обезщетение по чл.233, ал.1, пр.2 ЗЗД в размер на 10000 лв. , ведно със законната лихва считано от 18.04.2006 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: