Р Е Ш Е Н И Е
N 452
София ,21.05.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ПЪРВО отделение в открито съдебно заседание на дванадесети май , две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Дечева
Велислав Павков
При участието на секретаря Даниела Никова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 5140 по описа за 2008 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.218а, б.”а” ГПК/отм./ вр. с чл.218б, ал.1, б.”в”ГПК/отм./ .
С решение № 358 от 5.12.2008 г. по гр.д. № 199 по описа за същата година на Върховния касационен съд, петчленен състав е отменено влязлото в сила решение № 745 от 25.06.2007 г. по гр.д. № 983 от 2006 г. по описа на ВКС, 4”а” отделение и делото е върнато за разглеждане от друг състав на ВКС поради констатирани нарушения в предметното поле на чл.231, ал.1, б. “е” ГПК/отм./.
С решение № 135 от 2.06.2006 г. по гр.д. № 166 от 2006 г. на Великотърновския апелативен съд е осъдена Прокуратурата на Р. Б. да заплати на П. Т. Р. неимуществени вреди от непозволено увреждане , произходящо от незаконно обвинение в размер на 1 000 лв. ведно с лихва върху сумата , считано от 16.09.2002 г. – датата на която постановлението за прекратяване на наказателното производство е влязло в сила.
Срещу това решение са подадени касационни жалби и от двете страни, като всяка от тях прави оплакване , че въззивният съд неправилно е приложил принципа за справедливост при определяне на размера на обезщетението, предвиден в нормата на чл.52 ЗЗД. П. Р. подържа, че с решението е влошено неговото правно положение и че неправилно и в разрез с чл.127, ал.1 от Конституцията е счетено , че Прокуратурата на РБ не отговаря за лошите, нехигиенични и вредни за здравето условия в ареста на Окръжна следствена служба , гр. Р. където е била приложена мярката за неотклонение “задържане под стража”. Позовава се на практиката на Европейския съд за правата на човека ,в конкретност решенията по жалбата на Ц. и К. Подържа , че е допуснато съществено процесуално нарушение при конституирането на ответника, тъй като процесуалното качество на ответник се припокрива с процесуалното качество на контролираща страна. Подържа , че въззивното решение е недопустимо защото е произнесено по недопустима жалба, подадена от Апелативна прокуратура, гр. В., която не е юридическо лице.
Настоящия съдебен състав намира ,че касационните жалби са допустими, а тази на Р. е и частично основателна.
Фактическата обстановка е правилно възприета от въззивният съд и касационни оплаквания в тази насока липсват.
По делото е било безспорно ,че на 31.01.1997 г. по сл. д. № 18 от 1997 г. на Окръжна следствена служба, гр. Р. срещу Р. е било повдигнато обвинение по чл.195 НК и е взета мярка за неотклонение “задържане под стража”. Мярката е изменена в “ парична гаранция “ на 30.05.1997 г. Мярката за неотклонение “задържане под стража” е търпяна в ареста на следствената служба, гр. Р., който не е разполагал с достатъчно килии. Килиите не са отговаряли на съвременните изисквания за помещенията за ограничаване на свободата. Следственото дело е прекратено с постановление на РП, гр. Р. на 30.08.2002 г., а е влязло в сила на 16.09.2002 г. През първата година Р. е бил с чисто съдебно минало. При тази фактическа обстановка Великотърновския апелативен съд е намерил , че Районната прокуратура е отговорна по реда на чл.2 от ЗОДОВ само за повдигнатото и подържано в продължение на пет години незаконно обвинение по чл.195 НК , а не за условията при които е приложена и търпяна мярката за неотклонение “задържане под стража” защото ареста е бил под разпореждане на друг държавен орган. Приел е, че ищеца е претърпял неимуществени вреди , резултат от незаконно повдигнатото обвинение, като спазвайки принципа за справедливост е присъдил сумата 1000 лв. и е отхвърлил иска до пълния претендиран размер от 11 000 лв.
Настоящият състав намира въззивното решение за допустимо , но неправилно.
Подаването на въззивна жалба от Апелативна прокуратура , гр. В., която е структурно звено от Прокуратурата на Р Б. и може да я представлява по право е допустима – т.5 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК. В т.15 от това Тълкувателно решение е посочено, че при съвпадение на процесуалното качество ответник и контролираща страна , то по дела, по които Прокуратурата на Р. Б. е единствен ответник, участието на прокурор не е задължително, тъй като качеството на контролираща страна не се съвместява с качеството на страна, заинтересована от изхода на спора. Прокурора в случая участва в производството като представител на ответника.
Настоящия състав намира , че неправилно е приложена разпоредбата на чл.52 ЗЗД и неправилно е определен размера на обезщетението , като не са съобразени следните обстоятелства:
Конвенцията за правата на човека и основните свободи е ратифицирана от Б. със закон, приет от НС на 31 юли 1992 г. – ДВ, бр. 66 от 14. 08.1992 г., обн., ДВ, бр. 80 от 2.10.1992 г., в сила от 7.09.1992 г., изм. и доп. В чл. 3 от нея е посочено, че никой не може да бъде подложен на нечовешко или унизително наказание. Съгласно чл.4 от Конституцията, Б. е правова държава и се управлява съгласно приетия основен и останалите закони . В чл.5, ал.4 от нея е посочено , че международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. В чл.118, ал.2 Закона за съдебната власт/ ред от 1996 г./ в съответствие с чл.127, ал.1, т.2 от Конституцията, Прокуратурата изпълнява надзор при упражняването на принудителните наказателни мерки. Към този момент е бил известен доклада от 1995 г. на Европейския комитет против изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, в който са направени бележки по състоянието на местата за задържане . От всичко казано до тук е ясно ,че е било в задължението на Прокуратурата да осъществява надзор и относно условията, при които се търпи мярката за неотклонение “задържане под стража” . Липсват доказателства, че тя е изпълнила това свое задължение. Ако го беше осъществила щеше да констатира ,че мярката за неотклонение се търпи в килия , в която са били задържани по три или четири лица, като е липсвала пряка слънчева светлина и вентилация , осветявала се е денонощно от изкуствен източник, липсвал е санитарен възел , а естествените нужди са били задоволявани в кофа, не са ползвани прибори за храна , не са били разрешени вестници , книги и други източници за информация , липсвали са легла, не е била обезпечена възможност за извън килийна физическа активност. Всички тези обстоятелства следва да се ценят кумулативно ведно с неимуществените вреди , които са търпени от провеждането незаконно наказателно преследване по сл.д. № 75 от 1997 г.
В същото време присъждането на обезщетението следва да се отнесе към икономическите и социални условия при които е претърпяно непозволеното увреждане , а именно към 1997 г. В този смисъл обезщетението от 4 000 лв. отговаря на изискванията за справедливост по чл.52 от ЗЗД. То съответства и претърпените неимуществени вреди по време на “задържането му под стража” и на обстоятелството , че касатора се е ползвал с авторитета на неосъждано лице само през първата година , през която е осъществено наказателното преследване от една страна и на факта . Освен това доброто име , за увреждането на което се претендира обезщетението, не се предполага , а следва да бъде установено , а по делото не са били събрани доказателства в тази насока. През следващите години са били разкрити деяния, за които той търпи и по настоящем присъда. В този смисъл следва да се измени постановеното решение на въззивният съд.
По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 135 от 2.06.2006 г. по гр.д. № 166 от 2006 г. на Великотърновския апелативен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Р Б. да заплати на П. Т. Р.,с ЕГН ********** в затвора в гр. Л. обезщетение по чл.2 от ЗОДОВ в периода от 31.01.1997 г. до 16.09.2002 г. в размер на 4 000 лв. ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 16.09.2002 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер 11 000 лв.
ОСЪЖДА П. Т. Р., с ЕГН ********** да заплати държавна такса в размер на 5 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: