Р Е Ш Е Н И Е
N 409
София , 08.05.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ПЪРВО отделение в открито съдебно заседание на двадесет и осми април , две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ: Василка Илиева
Велислав Павков
При участието на секретаря Даниела Никова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 276 по описа за 2008 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.218а, б.”а” ГПК вр. с чл.218б, ал.1, б.”в”ГПК .
Н. М. Н. е подал касационна жалба срещу решение № 181 от 17.10.2007 г. по гр.д. № 316 от 2007 г. на Варненския апелативен съд, Гражданско отделение , с което е оставено в сила решение от 3.05.2007 г. по гр.д. № 212 от 2006 г. на Силистренския окръжен съд и е отхвърлен предявеният иск по чл.1 ЗОДВПГ за присъждане на имуществени и неиумеществени вреди в резултат на незаконните действия на Окръжна прокуратура, гр. С..
Ответникът П. на Р. Б. подържа, че решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното :
Касационната жалба е допустима , защото е подадена от надлежна страна срещу въззивното решение, което е неблагоприятно за нея , в срока по чл.218в, ал.1 ГПК, който е започнал да тече на 29.10.2007 г. и е изтекъл на 29.11.2007 г., а жалбата е подадена на 26.11.2007 г.с вх. № 4* от същата дата.
С решение № 2315/05 от 7.03.2006 г. по гр.д. № 675 от 2004 г. на Върховния касационен съд, Четвърто отделение е отменено предходното съдебно решение и делото е върнато за ново разглеждане. В мотивите е посочено, че отмененото решение е недопустимо тъй като в постановяването му е участвал съдия С. С. , който е бил следовател по образувано срещу касатора сл. д. № 6 от 2001 г. поради което по смисъла на чл.12, ал.2 ГПК е бил заинтересован от изхода на делото. В това решение ВКС е посочил, че не представлява административна дейност по смисъла на чл.1 от ЗОДВПГ отварянето на кабинета на касатора, който е изпълнявал длъжността “районен прокурор на гр. Сливен “ за да се осъществи разместване на помещенията между РП, гр. С. и Сливенския районен съд.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Варненския апелативен съд е намерил за неоснователни предявените от Н. М. Н. срещу П. та на Р. Б. обективно съединени искове по чл.1 от ЗОДОВ за присъждане на имуществени вреди в размер на 8 000 лв. и неимуществени вреди в размер на 12 000 лв. , произходящи от разпореждането за опразване, осъществено с писмо № 1* от 18.11.1993 г. и самото опразване на кабинета на Н. , който той е заемал в качеството си на районен прокурор на Районна прокуратура , гр. С.. Варненския апелативен съд е отхвърлил исковете защото е приел , че дейността по организация на помещенията и разпределението им между Р прокуратура и Районният съд, гр. С. не представлява административна дейност по смисъла на чл.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Неоснователен е касационният довод за нищожност на решението, тъй като същото е произнесено в писмена форма, от съдебен състав , които е съставен от съдии, които са избрани във Варненския апелативен съд, от мотивите и диспозитива ясно личи формираната воля на съдебният състав .
Решението е и допустимо тъй като в състава му са участвали съдии , за които не са били налице основанията за отвод . В разглеждането на делото и произнасянето на решението не е участвала съдия М. Д. , в каквато насока са твърденията в касационната жалба. Данни за това , че са налице условията на чл.12, ал.2 ГПК /отм./ по отношение на съдията М. Н. , поради “особените й отношения” с адв. Н. М. липсват. Не са налице данни , които да налагат отстраняването на прокурора С. К. Обстоятелството , че се е произнесла по жалба на ищеца не налага извод за наличието на обстоятелствата по чл.13, ал.2 вр. с чл.12, ал.1 ГПК/:отм./
Не е налице и допуснато съществено процесуално нарушение при събирането и допускането на доказателствата. Правилно въззивният съд е отказал събирането на доказателства, които са неотносими към спорното материално право , предмет на иска.
Решението е правилно.
Извода на Варненския апелативен съд, че не е налице незаконно действие от страна на органите на Сливенската окръжна прокуратура при осъществяването на разместването на помещенията между службите на районният съд и прокуратура в гр. С. е правилен. Константна е практиката на ВКС , че административна по смисъла на посочената норма дейност е тази , която се припокрива с изпълнително – разпоредителна дейност на държавата, осъществявана чрез нейните органи. В конкретния случай разместването на помещенията и отварянето на кабинета , който е заемал касатора не представлява същинска административна дейност по смисъла на закона. Липсва отношението власт- подчинение , осъществявано от съответния орган във връзка с вложените му със закон функции , свързани с изпълнителната власт. Извършената вътрешно служебно- организационна дейност не е в предметното поле на закона.
Действие или бездействие по повод административна дейност на държавен или общински орган по смисъла на чл.1, ал.1 ЗОДОВ е дейността, която той изпълнява по силата на закона за която е създаден, нейната реализация , за което са му предоставени властнически правомощия по силата на които може да осъществява промени в правната сфера на физическите или юридически лица , да предизвиква едностранно правни последици в техния патримониум. Това правомощие е гарантирано с възможността да бъде приведено в изпълнение с държавната принуда. Административна е и тази дейност при която органа е законово оторизиран да осъществява административни услуги. Начина по които този орган се ситуира и осъществява организационно структурна дейност вътре в себе си и разпорежданията на ръководителя и вишестоящите органи не е в предметното поле на разпоредбата на чл.1 от специалния закон. Именно за това изземването и разпределението на кабинети между отделните служители в рамките на районната прокуратура и съд не представлява административна дейност , за чието действие или бездействие конкретния държавен орган в случая П. следва да носи отговорност по специалния закон. В този смисъл са и мотивите на отменителното решение на ВКС, които по смисъла на чл.218з, ал.1 ГПК са задължителни за въззивният съд при повторното разглеждане на делото. .
С оглед съвпадението на изводите на въззивният и касационният съд за неоснователност на иска, решението следва да се потвърди. ВКС следва да остави в сила касираното решение.
По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила решение № 181 от 17.10.2007 г. по гр.д. № 316 от 2007 г. на Варненския апелативен съд, Гражданско отделение .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: