О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 696
гр. София , 27. 07. 2010 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести юли, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ : Диана Ценева
Василка Илиева
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 1557/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
Д. А. Л., А. И. Р. и И. А. Р. са подали касационна жалба срещу решение № 165 от 29.05.2009 г. по гр.д. № 1* от 2009 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 17.12.2008 г. на Софийски районен съд, 52 състав по гр.д. № 1* от 2008 г. и е потвърдено решението на първостепенният съд относно делбените квоти като не е зачетено направеното саморъчно универсално завещание от Р. Д. В касационната жалба се навеждат оплаквания за необоснованост на решението , но се подържа и неправилност поради допуснати съществени процесуални нарушения при преценка на доказателствата , както и неправилно приложение на материалния закон.
В представеното изложение касаторите се позовават на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за наследяването на земеделските земи , завещани с общо завещателно разпореждане от наследодател преди възстановяването им по ЗПСЗЗ и преди постановяването на решението на Конституционният съд за обявяване на противоконституционност на разпоредбата на чл.90а ЗН . Считат ,че решението е в отклонение от практиката на ВКС , определена с Тълкувателно решение № 1 от 4.11.1998 г. на ОСГК на ВКС и Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г.на ОСГК на ВКС което ги мотивира да поискат допускане на касационно обжалване на решението при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответниците Я. Т. Х., Р. Т. Г., Ц. Т. В., Н. Д. П., И. Д. П. и С. Д. С. са заявили подробно становище по жалбата, като излагат доводи за недопускане на касационно обжалване.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на Д. А. Л., А. И. Р. и И. А. Р. СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ , тъй като са налице условията на чл.280, ал.1 , т.1 ГПК.
Софийски градски съд е допуснал делба на съсобствените по наследство от покойния М. П. М. починал през 1959 г. 9 бр. земеделски имота, находящи се в землището на с “М” , община гр. “., който са възстановени в полза на наследниците му с решение № 1* от 15.10.1998 г.на ОСЗГ, гр. “. при равни квоти за страните, без да съобрази направеното общо завещание в полза на касаторите . М. е имал четири деца и страните по делото са низходящи наследници на три от тях.
Покойната Р. М. Д. /у-ние за наследници № от 11.10.2007 г./ не е имала деца и е оставила саморъчно завещание в полза на сестра си Н. М. Р. , чийто наследници са касаторите. Завещанието е универсално и спора е дали е породило правни последици за земеделските имоти , които към датата на смъртта й не са били възстановени с цитираното по-горе решение. Софийски градски съд е счел, че завещателното разпореждане има действие само за имуществото което се е намирало в имуществената сфера на наследодателя към датата на неговата смърт, т.е. към 1993 г. а земеделските имоти към тази дата не са били възстановени , поради което за тях завещанието няма действие . Решението е постановено в противоречие с практиката , определена с т.3, пр.2 на Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г.на ОСГК на ВКС, поради което следва да се допусне до касационно обжалване.
В т.3 от Тълкувателното решение от 2004 г. изрично е посочено , че и при откриването на наследството преди влизане в сила на решението на Конституционния съд – 16.03.1996 г.разпоредбата на чл. 90а ЗН не следва да намери приложение и се зачете действието на обявената противоконституционност на закона относно частните завещателни разпореждания- завети . Възприетото становище налага ограничаване приложното поле на обявената за противоконституционна норма на чл. 90а ЗН в рамките само на зеветите и не се отнася за граждански производства към и след тази дата касаещи действието на универсалните завещателни разпореждания, чийто правни последици се зачитат ако са валидни и отговарят на изискванията на закона.
Това налага допускане до касационна проверка на решението при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Касаторите дължат държавна такса в размер на 150 лв., определена съгласно Тарифата за държавните такси, внасяни от съдилищата по реда на ГПК която да се депозира по сметка на ВКС .
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 165 от 29.05.2009 г. по гр.д. № 1* от 2009 г. на Софийски градски съд по касационната жалба на Д. А. Л., А. И. Р. и И. А. Р. при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК .
УКАЗВА на Д. А. Л., А. И. Р. и И. А. Р. в едноседмичен срок от съобщението да внесат държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 150 лв. като представят и счетоводен документ.
Делото да се докладва за насрочване след внасянето на държавната такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: