О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 719
София, 02. 08. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1135/2009 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на процесуалния представител на „Г”Е. гр. Х. адв. Зл. О. срещу решение от 01.04.2009 год.на Сливенски окръжен съд, постановено по гр.д. № 716/2008 год.,потвърждаващо решение № 618 от 27.06.2008 год.по гр.д. № 1856/2007 год. на Районен съд – Сливен,с което е отхвърлен предявения от касатора против П. Г. А. иск за ревандикация на поземлен недвижим имот № 2* с площ от 1032 кв.м.,находящ се в землището на гр. С.,селищно образувание”И”,м.”О”,при описаните в решението граници.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност,поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1 т.т.1-3 ГПК. Твърди се,че въззивният съд се произнесъл по въпроса за елементите на придобивното основание по чл.17а от ЗППДОП в противоречие както с представената практика на ВКС,така и с практиката на същия въззивен съд в други негови решения,цитирани в изложението. Поддържа се,че този въпрос има значение и за точното прилагане на закона,с оглед изясняване точния смисъл на разпоредбата,каквото значение има и процесуалноправния въпрос относно доказателствената сила на официалните документи по делото и по-конкретно могат ли да се черпят от АДС данни за предоставянето на имота за стопанисване и управление или този факт задължително се установява с други доказателствени средства,включително чрез записване по баланса на дружеството. Втория материалноправен въпрос относно приложението на чл.101 ЗС/в редакцията му от 1951 год./има значение за точното прилагане на закона,с оглед изясняване точния смисъл на разпоредбата и е обусловил изхода на делото. В изложението се сочи,че фактическия състав на отчуждаването за държавни нужди е завършен с решенията на МС за отчуждаване и не включва като елемент обезщетяване на бившите собственици.
Ответната страна-П. Г. А. изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение счита касационната жалба за процесуално допустима,като подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт ,при обжалваем интерес над посочения в чл.280 ал. 2 ГПК.
Решаващите мотиви на въззивния съд за неоснователност и недоказаност на предявения ревандикационен иск за спорния имот са,че не е налице първата от кумулативно предвидените в чл.108 ЗС предпоставки- ищецът/сега касатор/не е установил,че е собственик на имота на поддържаното основание по чл.17а ЗППДОП и универсално правоприемство от МСП”М”-гр. Сливен. Макар и правоприемството да е установено,не е доказано спорният имот да е бил предоставен за стопанисване и управление на това предприятие и да е бил включен като актив в баланса му към 31.03.1991 год.,когато касаторът е поел активите и пасивите,съгласно Приложение № 5 към Разпореждане № 22/1991 год. Това обстоятелство не е установено и с акта за държавна собственост №/24.01.1995 год./издаден 4 год.след образуването на Е. на касатора/,който касае имот с площ от 39 650 кв.м. в м.”С” и съдържа изрично отбелязване за предоставяне стопанисването на минното предприятие,защото актът за държавна собственост има констативен характер и не установява придобивно основание за държавата. Освен това той е съставен на основание чл.81 от НДИ и ПМС № 56/94 год.,но не е посочено по коя от хипотезите на тази разпоредба е съставен и към която се наслагва и ПМС,с което се прекратява уранодобивната дейност на търговските дружество. Ищецът сега касатор не е доказал основанието за съставяне на АДС,а оттам и изготвянето на правен анализ по реда на чл.4 от Наредбата за оценка на обектите подлежащи на приватизация,т.е.че имотът се е водил на отчет по баланса на МСП”М”към 31.01.1991 год. На следващо място съдът е приел,че придобиването на имотите от държавата е обусловено от надлежното извършване на отчуждаването по три разпореждания на МС,издадени в периода 1967 – 1969 год.,което също не е установено. С тези разпореждания са предвидени отчуждавания на имоти на частни лица и от държавния поземлен фонд за нуждите на ДФ”Р”-Бухово и за ММХ,но няма данни дали реално тези имоти са завзети и дали отчуждаването е доведено до край,т.е.процедурата по отчуждаването да е приключила. От приетото заключение на съдебно-икономическата експертиза е установено,че липсват доказателства за предаване за стопанисване и управление на недвижими имоти на Рудник – Сливен,включително и за процесния имот,поради което не се установява той да е бил включен като актив в баланса към 31.01.1991 год. Освен това имотът се е намирал в зона по §4 ал.2 от ПЗР от ЗСПЗЗ до одобряване на плана за новообразуваните имоти през 2002 год. Следва да бъде посочено,че преценката на съда на акта за държавна собственост във връзка с данните от заключенията на приетите експертизи,установяващи липса на доказателства за предаването за стопанисване и управление на процесния имот на държавното предприятие,включително и записване в баланса му и този на касатора,не може да бъде проверявана в настоящето производство по допустимост,чийто предмет е преценката на основанията за допускане на касационен контрол.
Първото релевирано основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 ГПК е налице,когато материалноправния или процесуално правния въпрос,по който се е произнесъл въззивния съд е решен в противоречие с практиката на ВКС,която включва актовете на нормативно тълкуване-тълкувателните решения и постановления,които не решават конкретни спорове,а дават абстрактно задължително тълкуване на закона. В конкретния случай касаторът не се позовава на такава практика.
Не е налице и второто релевирано основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Това основание за допускане на касационно обжалване е налице,когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение,постановено по друго дело,в което поставеният правен въпрос е разрешен по различен начин. Следва да се посочи,че представените определения на ВКС по чл.288 ГПК- № 146/26.02.2009 год.по гр.д. № 4426/2008 год.на І г.о. и № 110/01.12.2008 год. по гр.д. № 3507/2008 год.на ІІІ г.о,както и решенията на Сливенския окръжен съд и Сливенски районен съд по други дела не обосновават извод за наличието на това основание,тъй като определенията по чл.288 ГПК не представляват акт,в който поставените правни въпроси от касатора са намерили разрешение,различно на даденото в обжалваното решение,а за решенията на СлОС и СлРС липсват данни да са влезли в сила,за да се обсъжда налице ли е противоречиво разрешение на правните въпроси. Не е налице противоречие по въпроса относно елементите на придобивното основание по чл.17а от ЗППДОП,т.е по приложението на правната норма между обжалваното решение и приложените решения № 1079/05 год.по гр.д. № 511/03 год. на ІV г.о.на ВКС, решения № 391/05 год.по гр.д. № 298/02 год. на ІV г.о.на ВКС, решения № 81/08 год.по гр.д. № 1559/06 год. на V г.о.на ВКС и решения № 889/07 год.по гр.д. № 1114/06 год. на ІІ г.о.на ВКС.,в които е прието,че е необходимо държавата да е била собственик на имота,да е предоставила правото на стопанисване и управление на държавното предприятие,чийто правоприемник след преобразуването е ищцовото дружество за да се легитимира последното на основание чл.17а ЗППДОП като собственик на имота. В обжалваното решение е прието,че ищецът/сега касатор/ не е доказал,че процесния имот е бил предоставен за стопанисване и управление от държавата на неговия праводател,чийто активи и пасиви той е поел към 31.03.1991 год.,за да се легитимира по силата на чл.17а ЗППДОП като собственик. Следователно обуславящия неоснователността на ревандикационния иск въпрос и неговото разрешение е в съответствие с посочената практика. Въпросът за включването на имота в баланса на праводателя на касатора не е обуславящ за извода и не следва да се въздига като основен елемент от фактическия състав на това придобивно основание. Преценката му наред с фактите и доказателствата за собственост не съставлява материалноправен или процесуалноправен въпрос. Правилността на тази преценка от страна на въззивния съд на практика би съставлявала предмет на касационния контрол,но не и предпоставка за допускане на касационно обжалване.
Не е налице и последното основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса за отчуждителното производство по реда на чл.101 ЗС/в редакцията му от 1951 год./ . Това основание е налице в случаите,когато решението на ВКС по повдигнатия от страната правен въпрос ще допринесе за еднообразното тълкуване на закона,в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика,на непълноти или неясноти на правните норми,с което ще съдейства за развитието на правото. По поставения въпрос не е налице непълнота или неяснота в правната уредба,съществува последователна и многобройна съдебна практика и не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго. За пълнота следва да бъде посочено,че касаторът не е изложил съображения относно необходимостта от разглеждане на този въпрос с оглед на промяна на създадена поради неточности при тълкуването на разпоредбата на ЗС съдебна практика или за осъвременяване на възприетото тълкуване,поради изменения в обществените условия или законодателството.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане. Не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 01.04.2009 год.на Сливенски окръжен съд, постановено по гр.д. № 716/2008 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: