2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 459
гр. София, 11.07.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ГАЛИНА ИВАНОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 3020 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на двете главни страни срещу решение № 1025 от 27.04.2018г. по в.т.д. № 4605/2017г. на Апелативен съд – София, с което, след частична отмяна на решение № 1178 от 20.06.2017г. по т.д. № 4085/2015г. на Софийски градски съд е уважен предявеният от „София Истейтс Едно” ЕООД на основание чл.134 ТЗ осъдителен иск срещу „Плевен Ритейл Център” ООД за сумата от общо 195 822 лева, представляваща подлежащи на възстановяване допълнителни парични вноски в качеството му на съдружник на „Плевен Ритейл Център” ООД, ведно със законната лихва от 12.06.2015г. до окончателното й изплащане, като се потвърждава отхвърлянето на иска за разликата над сумата от 195 822 лева до сумата от 880 682 лева /или за сумата от 684 860 лева/.
С касационната си жалба ищецът по делото „София Истейтс Едно” ЕООД обжалва въззивното решение в отхърлителната му част за сумата от 684 860 лева като неправилно, поради необоснованост и нарушение на материалния закон.
Ответникът по жалбата и по делото, „Плевен Ритейл Център” ООД, в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационния контрол, сочи доводи за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.
С касационна си жалба ответникът по делото „Плевен Ритейл Център” ООД обжалва въззивното решение в уважителната му част за сумата от общо 195 822 лева, като неправилно, поради необоснованост. Поддържа, че вземанията са погасени по давност. Твърди, че първоначално искът е бил заведен при условията на частичност за сумата от 100 000 лева от общо 880 682 лева, ведно със законна лихва върху сумата, като след увеличение на претенцията за главница на 03.06.2016г. до пълния размер, за периода от исковата молба – 12.06.2015г. до 03.06.2016г. се е претендирала единствено сумата от 100 000 лева, поради което като е присъдил законна лихва за забава върху сумата от 195 822 лева за периода от 12.06.2015г. до окончателното й плащане, е налице произнасяне от съда свърхпетитум, като не е внесена и дължимата държавна такса върху дължимата лихва за периода от 12.06.2015г. до 03.06.2016г. Поддържа се, че от диспозитива на решението не става ясно, от кои допълнителни парични вноски се състои присъдената сума.
Ответникът по жалбата и ищец по делото, „София Истейтс Едно” ЕООД, в писмен отговор изразява становище, че липсват предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационния контрол, съответно сочи доводи за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационните жалби, с оглед изискванията за редовност, са процесуално допустими – подадени от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, възизвната инстанция е приела за установено от фактическа страна следното:
Безспорно между страните е, че през 2006г. ищцовото дружество „София Истейтс Едно“ ЕООД /„СИЕ“ ЕООД/, „Бългериън Пропърти Девелъпмънтс“ ЕООД /”БПД“ ЕООД/ и „Феърплей Интернешънъл“ АД /,,ФИ“ АД/ са се сдружили, за да участват заедно в публичен конкурс по реда на ЗПСК за закупуването на индустриален имот от [община]. Тези три лица са подали обща оферта и са заплатили поотделно цената на имота, като със заповед на кмета на [община] са обявени за класирани на първо място. Безспорно по делото е и че „СИЕ“ ЕООД е направило директни плащания по сметка на [община] в размер на 75 000 лева на дата 12.07.2006г. и в размер на 609 860 лева на дата 07.09.2006год. или общо 684 860 лева за закупуването на имота. Останалата част от продажната цена на имота до размера от 3 113 000 лева е заплатена от останалите две лице директно на [община]. Впоследствие, в хода на преговорите с общината по сключването на договор за прехвърляне на имота, тези три лица са били заменени като приобретател по сделката от ответното дружество.
Дружеството – ответник първоначално е било еднолична собственост на „Бългериън Пропърти Девелопмънтс“ ЕООД, като впоследствие в ответното дружество стават съдружници „ФИ“ АД и ищцовото дружество, което е придобило качеството съдружник по силата на договор за продажба на дружествени дялове от 26.09.2006г., която промяната е вписана с решение на СГС № 2 от 29.09.2006г. по ф. д. № 6104/2006г.
По делото не се спори и относно наличието на твърдяните от ищцовото дружество плащания.
На 01.10.2006г. е съставен протокол за решение на О. на ответника „ПРЦ“ ООД, на което съдружниците са взели решения да направят допълнителни парични вноски в общ размер на 3 242 708,34 лева, както следва: „БПД“ ЕООД и „ФИ“ ЕООД в размер на по 1 232 229,17 лева, а „СИЕ“ ЕООД – 778,250 лева, като възстановяването на сумите ще е „при поискване“ и върху сумите няма да се начисляват лихви, както и че средствата, получени като допълнителни вноски, ще бъдат използвани от „ПРЦ“ ООД за заплащане на цената на имота, както и за разходи, свързани със закупуването на имота.
На 10.03.2010г. е проведено извънредно общо събрание на съдружниците на „Плевен Ритейл Център“ ООД, на което е взето решение за освобождаването на Т. С. Т. като управител на Плевен Ритейл Център“ ООД и за избирането на М. В. Боржуков за нов управител. Разгледан е и въпроса за направените от останалите съдружници, различни от ищеца, допълнителни парични вноски.
На 17.03.2010г. между „Плевен Ритейл Център“ ООД, представлявано от управителя си Т. Т., и „София Истейтс Едно“ ЕООД. представлявано от управителя си Т. Т., е сключено споразумение, с което страните са признали, че „Плевен Ритейл Център“ ООД има непогасено парично задължение в размер на 880 682 лева, възникнало в полза на „София Истейтс Едно“ ЕООД, по силата на направени от него като съдружник с 24% от капитала допълнителни парични вноски, като „ПРЦ“ ООД се е задължило да изпълни паричното си задължение в срок до края на календарната 2014 г. Споразумението е оспорено от ответника на основание чл.181 ГПК.
По делото е приложен протокол от 31.07.2008год. от О. на „Плевен Ритейл Център“ ООД, на което е взето решение всички съдружници да съберат 50 000 лева за действия, предхождащи строителството, за сключване на споразумение с [община] и за заплащане на неустойка от 580 000 лева.
С покана вх. № 47/10.03.2010 год., „СИЕ“ ЕООД е поканило „ПРЦ“ ООД да му заплати в 7- дневен срок от получаване на поканата сумата от 880 682 лева, представляващи платени допълнителни парични вноски.
С нотатиална покана, получена на 15.01.2015год., „СИЕ“ ЕООД е поканило „ПРЦ“ ООД в 7 дневен срок от получаването й да му заплати сумата от 880 682 лева – допълнителни парични вноски.
Апелативният състав, след като е обсъдил доводите на страните и е преценил събраните по делото писмени (неоспорено от страните заключение на съдебно – счетоводна експертиза) и гласни (показанията на разпитаните свидетели – Ф. П. и М. Захариев) доказателства, е приел от правна страна следното:
Счетен е за неоснователен доводът на въззивника, че с протокола от
01.10.06г. са преуредени правоотношения между страните преди
възникване на членственото правоотношение на „СИЕ“ ЕООД, като по този
начин извършените на 12.07.2006год. в размер на 75 000 лева и на 07.09.06год. в размер на 609 860 лева преводи „са трансформирани, преоформени и правно валидирани като допълнителна парична вноска“. Аргументирано е, че съгласно съдържанието на протокола, съдружниците в „ПРЦ“ ООД са взели решение „да направят допълнителни парични вноски“, като „паричните вноски на отделните съдружници ще бъдат, както следва“. В протокола не се препраща към вече платени суми от „СИЕ“ ЕООД, с оглед на коетое направен извода, че действителната обща воля на съдружниците не е била насочена към преуреждане на съществуващите между съдружника „СИЕ“ ЕООД и дружеството „ПРЦ“ ООД отношения във връзка с вече направените от „СИЕ“ ООД преводи на общината за покупка на имота.
Решаващият състав е счел, че не е налице твърдяната от „СИЕ“ ЕООД новация. Позовал се е на принципното разрешение, дадено в Тълкувателно решение № 1/ 06.12.2002г. по тълк.д. № 1/ 2002г. на ОСГК на ВКС, че решенията на общото събрание не могат да се разглеждат като сделки по ЗЗД, поради което и не е възможно с протокол на О. да се новират имуществени отношения. За настъпването на новация е необходим изричен договор, в който намерението за новиране следва да е изразено ясно, като отказът от старото задължение и поемането на новото трябва да са изрично посочени.
Съдът е достигнал до извода, че на 19.06.2007г. е проведено общо събрание на съдружниците на „ПРЦ“ ООСД, на което е взето решение за допълнителни парични вноски, които по дефиниция са съразмерни на дяловете в капитала и които именно допълнителни парични вноски, видно от приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната ексепертиза, са били направени, както от другите двама съдружника, така и от съдружника „СИЕ“ ЕООД.
Въззивната инстанция е намерила за правилно приетото от първоинстанционният съд, че на 19.06.2007г. е било взето решение за извършване на допълнителни парични вноски, което е изпълнено от „СИЕ“ ЕООД, чието плащането е прието и осчетоводено от ответното дружество. Пояснил е, че съставеният на 19.06.2007г. протокол на О. следва да се намира при „ПРЦ“ ООД, тъй като на 10.03.2010год. Т. Т. е освободен като управител на „Плевен Ритейл Център“ ООД, от който момент дължи връщането на цялата документация и предаването й на новия управител, като по делото липсва дори твърдение от „ПРЦ“ ООД за неизпълнение на това задължение от Т.Т.. Ответното дружество не е представил протокола от О. по делото, поради което и на основание чл.161 ГПК съдът е приел съществуването на протокол от 19.06.2007год. при твърдяното от „СИЕ“ ЕООД съдържание.
Съдът е достигнал до извода и за наличие на взети решения от О. на „ПРЦ“ ООД за допълнителни парични вноски, съгласно протокол от м.10.2007год., направени на 11.10.2007год. в размер на 34 000 лева и на 17.10.2007год. в размер на 9200 лева; съгласно протокол от м.02.2008год., направени на 14.02.3008год. и на 22.02.2008год. в размер на 24 676 лева и съгласно протокол на О. от 31.07.2008год., направена на 14.08.2008год. в размер на 12 000 лева. Намерил е за правилно приетото от първоинстанционния съд, че през м.10.2007год.. през м.02.2007 год. и на 31.07.2008год. са взети решения за извършване на допълнителни парични вноски, които решения са изпълнени от „СИЕ“ ЕООД /както и от останалите двама съдружника/, чието плащането е прието и осчетоводено от ответното дружество. Съставените за тези О. протокола следва да се намират при „ПРЦ“ ООД, което не ги е е представило по делото, поради което и на основание чл.161 ГПК, съдът е приел съществуването на тези протокола при твърдяното от „СИЕ“ ЕООД съдържание.
По отношение на направените от съдружника „СИЕ“ ЕООД допълнителни парични вноски за периода 29.09.2006г. – 14.08.2008год. /т.е. без вноските на 12.07.06год. и 07.09.06год/ е прието, че със сключено на 17.03.2010г. споразумение между „ПРЦ“ ООД – длъжник и „СИЕ“ ЕООД – кредитор е признато безусловно, че към датата на подписването на споразумението, длъжникът има изискуемо и ликвидно задължение в размер общо на 880 682 лева, възникнало в полза на кредитора по силата на направени от него като съдружник с 24% от капитала допълнителни парични вноски в „ПРЦ“ ООД.
Посочено е, че независимо, че към датата на сключването на това споразумение, Т. Т. е бил освободен като управител на „ПРЦ“ ООД, съобразно взетото на 10.03.2010г. решение на О., което поражда незабавно действие в отношенията между съдружниците и дружеството, на основание чл.301 ТЗ, е налице потвърждаване на извършените при липса на представителна власт действия от името на търговеца, доколкото веднага след тяхното узнаване последният не се е противопоставил на извършването им. Прието е, че в случая за споразумението от 17.03.2010г. „ПРЦ“ ООД е узнало най – късно с връчване на препис от допълнителната искова молба, като с отговора на допълнителната искова молба „ПРЦ“ ООД не е оспорило извършените от негово име без представителна власт действия, като единствено е заявило, че споразумението е антидатирано, поради което и на основание чл.181 ГПК нямала достоверна дата по отношение на „ПРЦ“ ООД. Нормата на чл.181 ГПК е приложима само по отношение на трети лица, но не и по отношение на лицата, участвали в създаването на документа, каквото е „ПРЦ“ ООД, което дружество не може да бъде определено като трето лице, по отношение на което е необходимо споразумението да има достоверна дата, за да му бъде противопоставено. С оглед на изложеното и съдът е счел, че при липсата на своевременно оспорване на представителната власт на Т.Т., извършените от това лице действия във връзка с подписването на споразумението обвързват „ПРЦ“ ООД. Съдът е намерил за неоснователен доводът на „ПРЦ“ ООД, че споразумението е представено след изтичане на предвидения в ГПК прекрузивен срок. Изложени са съображения, че споразумението е представено с допълнителната искова молба на „СИЕ“ ЕООД във връзка с представянето от ответника „ПРЦ“ ООД с отговора на исковата му молба нотариална покана от 10.03.2010г. и заявеното евентулно възражение за изтекла погасителна давност, поради което доказателството и не е преклудирано. Относно внесените на 12.07.06год. и 07.09.06год. суми в размер на 75 000 лева и 609860 лева, обаче е подчертано, че липсва взето решение от О., което именно решение е законноустановеният източник на задължението за допълнителни парични вноски, поради което и извършеното със споразумението от 17.03.2010год. признание на тези задължения не поражда правно действие.
За неоснователен е приет и доводът, че споразумението не би могло да породи „търсения от ищеца новиращ ефект на разсрочване на задължението и прекъсване на давността, тъй като съгласно императивната норма на чл.134 ТЗ, управителят на дружеството не може да признава направени допълнителни парични вноски, както и да разсрочва задълженията по тях, тъй като тези функции по силата на закона са възложени само на ОС“. С покана вх. № 47/10.03.201год., ищецът е поканил ответника в седмодневен срок от получаването на поканата да му върне платените допълнителни парични вноски, в който именно срок за доброволно изпълнение е сключено споразумението, с което страните са се съгласили за връщане на направените допълнителни парични вноски в срок до края на календарната 2014г., с което не са внесли правна промяна във вече взето решение от О. за възстаноявване на допълнителните парични вноски „при поискване“, от който и момент – 31.12.2014год. започва да тече и 5 годишната давност за погасяване, която към 12.06.2015год. /дата на подаване на исковата молба/ не е изтекла.
По касационна жалба на „София Истейтс Едно” ЕООД:
В приложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, за които се твърди, че са от значение за изхода на спора, като включени в предмета на спора и обусловили правните изводи на съда: „І.1/ Възможно ли е, при липса на законова забрана, по волята на общото събрание на дружеството от определените допълнителни парични вноски да се приспаднат вече направени от някой от съдружниците в полза на дружеството разходи?; Сочи се наличие на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с позоваване на решение № 645/11.07.2000г. по гр.д.№ 1331/99г. на ВКС.; І.2/ Може ли задължение на дружеството към съдружник, възникнало по договор за заем между съдружника и дружеството, да бъде новирано по силата на решение на общото събрание на съдружниците в ООД в задължение на дружеството към съдружника по допълнителна парична вноска?; Сочи се основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с позоваване на решение № 172/22.01.2015г. по т.д. № 3721/2013г. на ВКС. Касаторът се позовава на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на следните правни въпроса: „ІІ.1/ Възможно ли е по волята на общото събрание на дружество с ограничена отговорност от определените по чл.134 ТЗ допълнителни парични вноски да се приспаднат или прихванат вече направени разходи от някой от съдружниците в полза на дружеството, и трябва ли да е изрична волята на общото събрание на ООД за това приспадане или прихващане, или е достатъчно направените разходи и набирането на вноските да е за една и съща цел?; ІІ.2/ Допустимо ли е, суми платени без правно основание на дружество с ограничена отговорност или такива, с които са погасени негови задължения, да бъдат приспаднати, прихванати, преоформени, трансформирани или правно валидирани като допълнителни парични вноски по чл.134 ТЗ със съответното решение на общото събрание, в случай че платеца на сумата или задължението е съдружник или придобие това качество в обогатилото се търговско дружество?; ІІ.3/ Какви волеизявления на страните са необходими и достатъчни за прихващане, преоформяне, трансформиране или правно валидиране на дадено или платено без основание срещу задължение за внасяне на допълнителна парична вноска по чл.134 ТЗ в дружество с ограничена отговорност?; ІІ.4/ Може ли задължение на дружеството с ограничена отговорност към съдружник, възникнало без правно основание, да бъде новирано по силата на решение на общото събрание на съдружниците в ООД в задължение на дружеството към съдружника по допълнителна парична вноска, и какви волеизявления или действия на страните са необходими и достатъчни за погасяването й?”
Настоящият състав намира, че не са налице сочените основания за допускане на решението до касационен контрол по жалбата на ищеца, предвид следното:
Въпрос № I.1 не е обусловил изхода на спора, тъй като противно на съдържащото се във въпроса твърдение, апелативният съд не е приел, че в решението на общото събрание на съдружниците е изразена воля определените допълнителни парични вноски да се приспаднат от вече направени от някой от съдружниците в полза на дружеството разходи. Във въззивното решение е разгледано единствено твърдение на ищеца за обективна новация на задължение на дружеството към него, но не и за прихващане на насрещни задължения, тъй като такова твърдение не е било включено в предмета на делото. С оглед на това, поставените във връзка с възможността за прихващане въпроси № I.1 и II.1, и съответните части от въпроси № II.2 и II.3, касаещи прихващане на вземания, не осъществяват основния критерий по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол в обжалваната от ищеца част от въззивния акт.
Въпрос № I.2 също не покрива общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като предметът на делото не обхваща задължение на дружеството по договор за заем, твърдение за който не е направено от която и да е от страните по спора. Поради това, липсва и произнасяне на решаващия състав относно новиране на задължение на дружеството към ищеца по договор за заем в задължение на дружеството към този съдружник по допълнителна парична вноска.
Свързаните с института на новацията въпрлоси от № II.2 до № II.4 вкл., въпреки че са относими към спора, тъй като са обуславящи за изхода му, не могат да предпоставят допускането на решението до касация в отхвърлителната му част, предвид съответствие на даденото от въззивния съд тълкуване с формираната практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, обективирана в решение № 172 от 22.01.2015г. по т.д. № 3721/2013г. на I т.о. на ВКС, която напълно се споделя от настоящия състав. В посоченото решение на ВКС е прието, че новиране на задължение на търговско дружество към съдружник, възникнало по договор за заем, в задължение на съдружника за допълнителна парична вноска е допустимо да се извърши чрез договор между съдружника и дружеството, при условие, че за допълнителната парична вноска по чл.134, ал.1 ТЗ е взето съответно решение от общото събрание на съдружниците. Независимо, че разгледаното в решението старо задължение, произтича в конкретния случай от договор за заем, в решението е дадено принципно разрешение относно възможността да се новира стар дълг на дружеството към съдружник в задължение за връщане допълнителна парична вноска, според което фактическият състав на новацията обхваща освен решение на общото събрание и договор за новация, сключен между съдружника и дружеството, твърдение за какъвто не е направено по настоящото дело. Наличието на практика на ВКС по чл. 290 ГПК, на която дори се позовава касатора – ищец, в която се дава принципно разрешение на въпроса за новиране на стар дълг на дружеството към съдружник в задължение за връщане на допълнителна парична вноска, изключва проявлението на допълнителния критерий по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, като няма и необходимост от даване на ново тълкуване, поради липса на промяна на законодателството или на обществените условия.
По касационна жалба на „Плевен Ритейл Център” ООД:
В приложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, за които се твърди, че са от значение за изхода на спора, като включени в предмета на спора и обусловили правните изводи на съда: „1/ Представлява ли писмената форма за вземане на решение на ОС на ООД ( протокол от ОС ) условие за неговата действителност или е само форма за доказване на съдържанието на взетите решения?; Длъжен ли е съдът да се съобрази с предвидената в дружествения договор форма ( срв. чл.147, ал.2, във вр. чл.137 )?; 2/ Въззивният съд може ли да приложи спрямо ответника –въззиваема страна разпоредбата на чл.161 ГПК, без подобно възражение да е било наведено във въззивната жалба?; Представлява ли чл.161 ГПК „императивна материалноправна норма”?; 3/ Допустимо ли е негативните последици по чл.161 ГПК да бъдат приложени спрямо страна, която в хода на производството до този момент не е била задължавана от съда да представи доказателство или да помогне за събирането на такова, респ. не е в неизпълнение на указание на съда?; 4/ Допустимо ли е срещу страна да бъдат приложени последиците на чл.161 ГПК, без страната да бъде предупредена за това от съда?; 5/ Допустимо ли е въззивният съд да приложи спрямо ответника –въззиваема страна разпоредбата на чл.301 ТЗ, без подобно възражение да е било наведено във въззивната жалба?; Представлява ли чл.301 ТЗ „императивна материалноправна норма”?; 6/ Чл.301 ТЗ приложим ли е спрямо обстоятелства, които са от изключителна компетентност ОС на ООД като напр. решение за допълнителни парични вноски и условията за връщането им?; 7/ Допустимо ли е управител да „признае” спрямо съдружник задължение на ООД за връщане на допълнителни парични вноски или да „новира” с договор задължение за връщане на допълнителни парични вноски като уговори нов падеж?; 8/ Чл.301 ТЗ приложим ли е при органно представителство при сделка, при която е договаряно сам със себе си?; 9/ Законовата презумция на чл.301 ТЗ приложима ли е, ако търговецът не е манифестирал мълчаливо одобрение?; 10/ Признанието, направено след изтичането на погасителната давност и след упражнено възражение за давност, може ли да прекъсне с обратна сила давността?”. Касаторът се позовава на допълнителните предпоставки по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като цитира следната съдебна практика: решение № 195/29.06.2016г. по гр.д.№ 665/2016г. на ВКС, решение № 23/26.04.2017г. по гр.д. № 2732/2016г. на ВКС, решение № 176/13.06.2012г. по т.д. № 1078/2010г. на ВКС, решение № 57/11.09.2017г. по т.д. № 3444/2015г. на ВКС и решение № 65/03.06.2011г. по т.д.№ 600/2010г. на ВКС.
Настоящият състав намира, че не са налице сочените от касатора – ответник по иска, основания за допускане на касационно обжалване, предвид следното:
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя за наличие на вероятна недопустимост на съдебния акт. На първо място, липсва произнасяне на съда свръхпетитум относно претенцията за законна лихва, тъй като в молбата от 03.06.2016г. при увеличение на размера на главницата на 880 682 лева е направено изрично искане за присъждане на законна лихва върху нея от датата на завеждането на исковата молба. Неоснователно е и твърдението за неяснота относно това, за кои допълнителни парични вноски е постановено от въззивната инстанция връщането им, тъй като в мотивите на акта същите ясно са конкретизирани.
По въпрос № 1 няма произнасяне във въззивното решение, поради което той не покрива общото основание по чл. 280, ал.1 ГПК. Изводът на апелативния съд за наличие на решения за извършване на допълнителни парични вноски е основан на съвкупна преценка на доказателствата, при която съдът се е позовал на съдържанието на друг представен по делото протокол от О., на основанията, на които са извършени от ищеца плащанията и осчетоводяването им от ответника. Предвид на това, въпроси № 2 – № 4, свързани с приложението на чл. 161 ГПК не обуславят пряко изхода на спора, тъй като, както вече се посочи, изводът на съда за взетите решения от О. за допълнителните парични вноски, за които е постановено връщането им, се основава и на други установени по делото факти. Въпроси № 5 – № 9 относно приложението на чл. 301 ТЗ също не могат да предпоставят самостоятелно изхода на делото, поради което и спрямо тях липсва общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК. Независимо, че съдът е приел, че споразумението обвързва страните по него с оглед потвърждаване по реда на чл. 301 ТЗ на извършените от името на дружеството действия, основателността на претенцията не се обосновава от решаващия състав със споразумението, а с посочените по-горе обстоятелства. По последния въпрос няма произнасяне от апелативния съд, който е мотивирал извода си за неоснователност на възражението за изтекла погасителна давност с приетия от него начален момент на течението на давността, а не с прекъсване на течението на давностния срок.
Предвид неосъществяването на общото основание по чл. 280, ал.1 ГПК, безпредметно е обсъждането на допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Предвид изхода на делото, при обжалваем интерес в касационното производство от 880 682 лева, на касатора – ищец, при заплатено от него по настоящото дело адвокатско възнаграждение от 8 000 лева, следва са се присъдят разноски за адвокатски хонорар в размер на 1778,82 лева, изчислени пропорционално на уважената част от иска. На касатора – ответник по иска, не следва да се присъдят разноски за адвокатско хонорар съобразно отхвърлената част на претенцията, тъй като не се доказва такива разноски да са направени за настоящото производство.
Водим от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1025 от 27.04.2018г. по в.т.д. № 4605/2017г. на Апелативен съд – София.
ОСЪЖДА „Плевен Ритейл Център” ООД, ЕИК[ЕИК], да заплати на София Истейтс Едно” ЕООД, ЕИК[ЕИК], разноски за касационното производство в размер на 1778,82 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.