3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 496
гр. София, 19.07. 2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ГАЛИНА ИВАНОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч.т.д. N 1596 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „ТИТАНИУМ” АД (в ликвидация) срещу определение № 284 от 28.01.2019г. по в.ч.гр.д. № 350 / 2019г. нае Апелативен съд – София, с което, след отмяна на определение от 06.12.2018г. по т.д. № 8215/2013г. на Софийски градски съд, е допуснато обезпечение на иска, предявен от „ВИК Инвестмънт” ЕООД (н) срещу дружеството за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между страните, обективиран в нот. акт № 2, том ІІІ, рег.№ 84440, дело № 398/2008г., чрез спиране на производството по ликвидация по отношение на ответника „Титаниум” АД (л), до приключване на спора по т.д. № 8215/2013г. при Софийски градски съд с влязло в законна сила решение.
Жалбоподателят твърди, че въззивното определение е неправилно, тъй като е незаконосъобразно, необосновано и е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не споделя извода на съда, че определената обезпечителна мярка се явява подходяща и адекватна на естеството на предявения иск. Същевременно намира наложената обезпечителна мярка за недопустима, тъй като не са налице предпоставките по чл.272а ТЗ за спиране и прекратяване на производството по ликвидация. Счита, че обявяването на процедура по ликвидация на ответника по иска няма да накърни евентуалните права на ищеца при бъдещо уважаване на исковата му претенция. Посочва, че дружеството има значителни задължения към държавата в размер на около 459 000 лева и спирането на производството по ликвидация на дружеството би възпрепятствало събирането на тези вземания, предвид абсолютната давност от 10 години по чл.171, ал.2 ДОПК, която не може да се спира. Спирането на производството по ликвидация би поставило частните кредитори на дружеството в невъзможност да осъществяват правата си. За тях ще възникне нуждата да гарантират своите вземания по исков ред, за да спрат течението на давностния срок, което би ги натоварило с допълнителни разходи за държавни такси и разходи по водене на делата. От друга страна, ако искът, заради който е била спряна ликвидацията, бъде оставен без уважение, дружеството ще понесе значителни финансови щети от натрупани лихви по задължения към кредитори и деловодни вноски по образувани дела. Спирането на ликвидацията води до спиране на вписването на актове в търговския регистър, а това би лишило дружеството от възможност да впише решение за продължаване на търговската си дейност, което е в разрез с ЗТРРЮЛНЦ и би довело до щети на дружеството и собствениците на капитала му. Също така твърди, че не му е бил връчен препис от обжалваното определение. .
Ответната страна по жалбата и ищец делото, „ВИК Инвестмънт” ЕООД (н), в представения отговор изразява становище за липса на основания за допускане на решението до касационен контрол, като по същество намира жалбата за неоснователна.
Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да отмени първостепенното отхвърлително определение и да уважи молбата по чл.396 ГПК, въззивният състав е достигнал до извода че, поисканата обезпечителна мярка „спиране на производството по ликвидация“ се явява подходяща и адекватна на естеството на предявения иск, тъй като същата ще обезпечи поддържането на провосубектността на ответника до приключването на спора с влязло в законна сила решение, както и реализирането правата на ищеца. В мотивната част на атакуваното определение въззивният състав е споделил приетото от първоинстанционния съд, че предявеният иск е допустим и вероятно основателен. Противно на него, апелативният състав е заключил, че наличието на висящо исково производство за прогласяване нищожността на атакувана прехвърлителна сделка, осъществена от ответника в ликвидация, няма да препятства нито осребряването на имота в рамките на производството по ликвидация, нито може да повлияе върху законосъобразното развитие и приключване на ликвидационното производство в установените от закона срокове. Същевременно, въззивната инстанция е намерила за незаконосъобразни доводите на първоинстанционния съд, че производството по ликвидация може да бъде спирано единствено в хипотезата на чл.272а ТЗ. Пояснил е, че цитираната разпоредба урежда случай на спиране на ликвидационното производство по силата на закона при наличие на визираните в същата предпоставки, но не предвижда забрана, нито препятства възможността за спиране на ликвидационното производство и на други основания, включително и чрез налагането на обезпечителна мярка. Позовал се е на съдебна практика на ВКС – определение № 400/23.06.2014г. по ч.т.д. № 1628/14г. на ВКС, II т.о.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че те са от значение за изхода на спора: „1/ Процесуалноправният въпрос за задължението на съда да съобщи определението, с което е допуснато обезпечение по чл.396 ГПК и на двете страни; 2/ В настоящия случай допустимо ли е по същество искане за спиране действието на ликвидационното производство?; 3/ Допустимо ли е спиране действието на ликвидационното производство с оглед правата на кредиторите на дружеството в ликвидация и в частност с оглед правата на първия по ред кредитор в лицето на държавата?”. Касаторът се позовава на наличие на предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като прилага: определение № 131/13.04.1993г. по ф.д. № 29/93г. на V г.о. на ВКС, определение № 134/28.04.2017г. по ч.гр.д.№ 612/2017г. на ІІІ г.о. на ВКС и определение № 66/24.03.2009г. по ч.гр.д.№ 206/2009г. на ВКС.
Настоящият състав намира, че не са налице сочените предпоставки за допускане на решението до касационен контрол.
Определението за допускане на обезпечението е постановено от въззивния съд, като действията по съобщаването му на страните в темпорално отношение винаги следват постановяването му. Ето защо, въпросът, дали определението следва да бъде съобщено и на двете страни, е ирелевантен за предмета на делото и обективно не би могъл да обуслови изхода на спора, по който е постановено определението. С оглед на това, спрямо първи въпрос не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на обжалвания акт до касационен контрол, поради което е безпредметно обсъждането на наведените допълнителни критерии във връзка с този въпрос по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Останалите два въпроса, касаещи допустимостта на обезпечителна мярка „спиране на производство по ликвидация” на търговско дружество, независимо че покриват общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, не могат да предпоставят допускането на определението до касация, тъй като не са осъществени селективните критерии по чл.280, ал.1, ал.1 и т.3 ГПК. Определението на апелативния съд е в съответствие с актуалната безпротиворечива практика на ВКС, материализирана в определение № 400/23.06.2014г. по ч.т.д. № 1628/14г. II т.о. на ВКС, определение № 791/14.11.2010г. по ч.т.д. № 779/2010г. на II т.о. на ВКС и определение № 260/09.05.2018г. по ч.т.д. № 1164/2018г. на II т.о. на ВКС, в която е прието, че посочената обезпечителна мярка е допустима, като липсва промяна на законодателството или обществените условия, които да налагат промяна нададеното тълкуване. При принципна допустимост на обезпечителната мярка „спиране на производство по ликвидация”, от значение е въпросът, дали тя е подходяща с оглед предмета на иска, който обезпечава, но такъв въпрос не е формулиран от касатора, като той не може да бъде разгледан служебно от съда, предвид диспозитивното начало в гражданския процес.
С оглед изложеното, въззивното определение не следва да бъде допускано до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 284 от 28.01.2019г. по в.ч.гр.д. № 350 / 2019г. на Апелативен съд – София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.