2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 524
гр. София, 30.07.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч.т.д. N 908 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ответника по делото „Селект Моторс Къмпани” АД /н/ (с предишно наименование „Литекс Моторс” АД) срещу определение № 146 от 16.01.2019г. по в.т.д. № 2361/2018г. на Апелативен съд – София в частта, с която на основание чл.262, ал.2, т.2 ГПК е върната въззивна жалба на дружеството срещу решение от 01.12.2017г. по т.д.№ 771/2016г. на Софийски градски съд.
Частният жалбоподател сочи, че определението е неправилно и моли да бъде отменено. Твърди, че не дължи заплащане на държавна такса за обжалване на първоинстанционното решение. Посочва, че с обжалваното решение са уважени искове с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН и са обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ” АД /н/ извършени от дружеството прихващания на техни вземания. Счита, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.59, ал.7 ЗБН, а именно „по искове по ал.3 и ал.5 не се събира предварително държавна такса”, в който смисъл е и съдебната практика. Намира цитираната разпоредба за аналогична на тази на чл. 649, ал.6, вр. чл.645 ТЗ относно несъстоятелността на останалите търговци, съгласно която „държавни такси за всички инстанции не се внасят предварително”. Позовава се на практика на прилагането на правото на СЕС, според която при прилагането на правото на ЕС държавите членки са обвързани да не подчиняват упражняването на права, произтичащи от правото на ЕС, на такива вътрешноправни процесуални условия, които правят изключително трудно или обективно невъзможно упражняването на тези права, като цитира решението на Съда на ЕС по делото Aquino C-3/16, т.52. Поради изложеното счита, че определянето при провеждане на съдебен контрол на пропорционална държавна такса върху материалния интерес без горна граница, която следва да бъде внесена в пълен размер в началото на съответното производство, противоречи на принципа на ефективност, утвърден в практиката на Съда на ЕС. Излага становище, че макар държавата да има право да установи държавни такси, когато същите са свързани с достъпа до правосъдие, това нейно право е ограничено, както от чл.6, ал.1 Конвенцията за защита на правото на човека, така и от чл.47 от Хартата на основните права на ЕС, вр. чл.6, ал.1 и ал.3 от Договора за ЕС. Позовава се на следните решения на СЕС: решение от 04.10.2018г. Н. Кантарев срещу БНБ по дело С-571/16, т.147; решение от 18.10.2011г., Realchemie N., по дело C-406/09, т.48; решение на от 16.07.2015г., Diageo Brands, по дело C-681/13, т.77., решение на СЕС от 11.04.2013г., E. Pallikaropoulos, по дело C-260/11, т.35. и на решение от 22.12.2010г., DEB, по дело C-279/09. Твърди, че в практиката на Съда на ЕС вече има решения, които поставят под въпрос съвместимостта на пропорционална държавна такса без горна граница, установена в подобен на предвидения в българското законодателство размер, с правото на ЕС.
На основание чл.267, параграф 1, буква „а” и чл.267, параграф 3 ДФЕС, моли да бъде отправено преюдициално запитване за тълкуване на правото на ЕС по следните въпроси:
1/ Съответства ли на общия принцип на правото на ЕС за ефективност на правните средства за защита пред съд и на разпоредбата на чл.47, параграф 1 от ХОПЕС, във вр. с чл.6, параграфи 1 и 3 от Договора за Европейски съюз, национална правна норма, която предвижда внасяне на държавна такса, определена като процент от материалния интерес, но без да е предвидено същата да има таван, така че, само поради размера на същата да е налице пречка пред осъществяването на правата на частно лице пред съд и и при условие, че в националното закодателство няма предвидена възможност за юридическите лица да бъдат освободени от внасянето на такава такса?; Дали принципът за ефективност и чл.47, параграф 1 от ХОПЕС допуска национална правна норма, която предвижда предварително внасяне на такава пропорционална държавна такса без горна граница, като условие за разглеждане на жалбата от съда?
2/ Разпоредбата на чл.49, параграф 1 от ДФЕС, във връзка с чл.67, параграф 1 ДФЕС съвместима ли е с разпоредба от националното право, която задължава търговско дружество в несъстоятелност, при обжалване на съдебно решение пред въззивна инстанция, да внася пропорционална държавна такса върху материалния интерес по делото без горна граница, при което предварителното внасяне на таксата е условие за разглеждане на жалбата от съда и в националното законодателство няма предвидена възможност за юридическите лица да бъдат освободени от внасянето на тази такса?
3/ Разпоредбата на чл.63, параграф 1 от ДФЕС, във връзка с чл.67, параграф 1 ДФЕС съвместима ли е с разпоредба от националното право, която задължава търговско дружество в несъстоятелност, при обжалване на съдебно решение пред въззивна инстанция, да внася пропорционална държавна такса върху материалния интерес по делото без горна граница, при което предварителното внасяне на таксата е условие за разглеждане на жалбата от съда и в националното законодателство няма предвидена възможност за юридическите лица да бъдат освободени от внасянето на тази такса?
4/ Конкретно, дали задължението за предварително внасяне на държавна такса в размер на 411 658,53 лв. от търговско дружество в несъстоятелност – „Селект Моторс Къмпани'“ АД, като условие за разглеждане на въззивна жалба срещу съдебно решение от горния съд е съвместимо с общия принцип на правото на ЕС за ефективност на правните средства за защита пред съд и изискванията на чл.47, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, тълкуван вр. чл. 52, парараграф 3 от Хартата и не съставлява ли тази такса пречка за достъп до правосъдие?
5/ Дали принципът на равенство в правото на ЕС, закрепен като ценност в чл.2 ДЕС и гарантиран като право на частноправните субекти в чл. 20 ХОПЕС и правото на справедлив съдебен процес по чл.47, параграф 2 ХОПЕС във вр. чл.6, ал.1 и 3 от Договора за европейски съюз допускат национална правна уредба, като разпоредбата на чл.59, ал.7 ЗБН (Държавен вестник бр.ЗЗ от 19.04.2019г.), която предвижда, че синдиците на несъстоятелна банка са освободени от предварителното плащане на държавна такса в съдебно производство, включително и в производствата по обжалване по исковете по чл. 59, ал. 3 и ал. 5 ЗБН, а другата страна по тези дела – търговско дружество в несъстоятелност не е освободена от предварителното внасяне на държавна такса в тези съдебни производства?
6 / Съответства ли на ценностна правова държава по чл.2 ДЕС, както и на принципите за правна сигурност, предвидимост и ефективност на правните средства за защита пред съд, промяна в националното законодателство, като промяната на чл.59, ал.7 ЗБН (Държавен вестник бр.ЗЗ от 19.04.2019г.), която предрешава изхода на висящ съдебен спор в полза на една страните по делото?
7/ Съответства ли на правото на справедлив съдебен процес по чл. 47, параграф 2 ХОПЕС и правото на равнопоставеност на страните, съгласно чл.20 от ХОПЕС, във вр. чл.6, ал. 1 и 3 от Договора за европейски съюз, промяна в националното законодателство, като промяната на чл.59, ал.7 ЗБН (Държавен вестник бр.ЗЗ от 19.04.2019г.), която предрешава изхода на висящ съдебен спор в полза на една страните по делото?
Ответната страна по жалбата и ищец по делото, „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА” АД /н/, поддържа, че обжалваното определение е правилно и иска потвърждаването му.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страната, намира следното:
Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производството пред Софийски апелативен съд е образувано по въззивни жалби, една от които е на „Селект моторс къмпани” АД, срещу решение на Софийски градски съд по т. д. № 771/2016г., с което по предявени от синдиците на „Корпоративна търговска банка” АД (н.) искове с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН са обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на банката прихващания, извършени от „Селект моторс къмпани” АД с посочени изявление.
С атакуваното определение апелативният състав е върнал въззивната жалба, подадената от „Селект моторс къмпани” АД /н/, като е приел, че не са изпълнени в продължения от съда по реда на чл.63 ГПК срок дадените от съда указания за представяне на доказателства за внесена по сметката на съда държавна такса по жалбата в размер на 411 658,33 лева.
Определението е неправилно.
На първо място, спорен е въпросът относно тълкуването на правилото на чл. 59, ал.3, респективно 5 ЗБН към датата на постановяване на атакуваното определение – 16.01.2019г. В тази насока настоящият състав на ВКС напълно споделя изложените в цитираното от апелативния състав определение № 731/4.12.2017г. по ч.т.д.№ 1806/2017г. на ІІ т.о. на ВКС съображения. В него е посочено, че предявяването на иска по чл.59, ал.3 (респективно ал.5) ЗБН и заплащането на държавна такса за неговото разглеждане са предмет на специална правна уредба, съдържаща се в Глава четвърта, раздел ІІІ „Попълване на масата на несъстоятелността” на Закона за банковата несъстоятелност. Съгласно чл.62, ал.1 ЗБН /ред. ДВ бр.22/2015 г./ във вр. с чл.60, ал.3 ЗБН, искът по чл.59, ал.3 (респективно ал.5) ЗБН може да бъде предявен от синдика на банката в несъстоятелност, от Фонда за гарантиране на влоговете в банки и от всеки кредитор на банката. В изключение от правилото, че при завеждане на иск пред съда се заплаща държавна такса, в чл.59, ал.7 ЗБН /обн. ДВ бр.41/2015 г., в сила от 05.06.2015 г./ е предвидено по исковете по чл.59, ал.3 /и ал.5/ ЗБН да не се събира предварително държавна такса, а в зависимост от изхода на делото – дали то е приключило с уважаване или с отхвърляне на иска, таксата да бъде събрана от осъдената страна или от масата на несъстоятелността. Разпоредбата на чл.59, ал.7 ЗБН е специална, доколкото касае исковете по чл.59, ал.3 и ал.5 ЗБН, но тя възпроизвежда общото правило на чл.62, ал.2 ЗБН, че всички искове по Глава четвърта, раздел ІІІ ЗБН, се предявяват пред съда по несъстоятелност и по тях не се събира предварително държавна такса; ако искът бъде уважен, следващата се държавна такса се събира от осъдената страна, а ако искът бъде отхвърлен, държавната такса се събира от масата на несъстоятелността. Алинея 2 на чл.62 ЗБН следва да се прилага в систематична връзка с ал.1 на чл.62 ЗБН, в която са посочени субектите, легитимирани да предявят разглежданата категория искове. Прилагани в систематичната им връзка, двете алинеи на чл.62 ЗБН водят до извод, че предварително заплащане на държавна такса не се дължи само от субектите по чл.62, ал.1 ЗБН, които предявяват исковете по Глава четвърта, раздел ІІІ ЗБН и/или обжалват съдебното решение за тяхното отхвърляне. Освобождаването от предварително заплащане на държавна такса в хипотезите на чл.62, ал.2 ЗБН, които включват и иска по чл.59, ал.3 (респективно ал.5) ЗБН, е предназначено да улесни постигането на целения с исковете по Глава четвърта, раздел ІІІ ЗБН резултат – попълване на масата на несъстоятелността и по-пълно удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелния длъжник – банка, без воденето на исковете да натоварва масата на несъстоятелността със значителни по размер разноски за заплащане на държавни такси. Защитата на третите лица – ответници е несъвместима с тази цел, поради което те не са адресати на правилото по чл.62, ал.2 ЗБН, респ. чл.59, ал.7 ЗБН, и дължат заплащане на държавна такса при подаване на въззивна/касационна жалба срещу решението на съда, с което предявеният срещу тях иск е уважен.
Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че връщането на въззивната жалба, поради невнасяне на държавна такса, не е съобразено с разпоредбата на чл.649, ал.2 ТЗ вр. 645 ТЗ. Заплащането на държавни такси в производството за разглеждане на искове по Глава четвърта, раздел ІІІ ЗБН, е предмет на специална правна уредба, която по аргумент от чл.612, ал.2 ТЗ изключва приложението на общите разпоредби на Търговския закон, в т. ч. и чл.649, ал.6 ТЗ. Поради неприложимостта на разпоредбата на чл.649, ал.6 ТЗ от съдържанието й не могат да се черпят аргументи за разрешението на въпроса дали ответникът, срещу когото е уважен иск по чл.59, ал.5 ЗБН, дължи заплащане на държавна такса при подаване на въззивна/касационна жалба срещу неблагоприятното за него съдебно решение. Следва да се има предвид, че фактическите състави на чл.59, ал.5 ЗБН и чл.645 ТЗ не се препокриват.
На второ място, молбата на частния жалбоподател за отправяне на запитване за постановяване на преюдициално заключение от Съда на ЕС следва да бъде оставена без уважение. Макар и многобройни, поставените от жалбоподателя въпроси по същество касаят прилагането на принципа на ефективност и по – конкретно, дали е налице нарушение на този принцип, когато предварителното внасяне на таксата е условие за разглеждане на жалба на юридическо лице (обявено в несъстоятелност) от съда в случай, че размерът на пропорционалната такса, определена като процент върху материалния интерес, е пречка за осъществяване на правата на юридическото лице пред съда, при условие, че в националното законодателство няма предвидена възможност за юридическите лица да бъдат освободени от внасянето на такава такса. СЕС многократно се е произнасял по въпроса за приложимите критерии, при което следва да се приеме, че националните процесуални разпоредби във връзка с дължимите такси правят невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени на частноправните субекти от правото на Съюза – решение по дела С-69/14, С-279/09 и С-571/16. В тях е посочено, че трябва да се отчете, за какво се дължи таксата, нейния размер и дали тя е пречката за достъпа до правосъдие, и ако е – дали тази пречка е преодолима или не предвид, съществуването или не на възможност за освобождаване от таксата по националното право. С оглед посочената практика на СЕС, е безпредметно отправяне на преюдициално запитване по относимия за настоящото производство въпрос за критериите, по които се извършва преценка при тълкуването на принципа за ефективност по чл.4, параграф 3 от Договора за ЕС във връзка с изискването на националния закон за предварително внасяне по жалба на юридическо лице на пропорционална държавната такса, при липсата на законова рамка за освобождаването от нея.
На трето място, прилагайки очертаните по-горе от СЕС критерии, настоящият състав на ВКС намира, че в конкретния случай при размер на предварително дължимата държавна такса от 411 658,33 лева от търговското дружество (обявено в несъстоятелност), като условие за редовност на подадената от него жалба срещу постановеното от съда решение по чл.59, ал.5 ЗБН, при липса на разписана от закона възможност за освобождаване от таксата, предварителното събиране на тази такса представлява пречка за достъпа до правосъдие на юридическото лице – жалбоподател.
Предвид изложените съображения, искането за отправяне на преюдициално запитване следва да бъде оставено без уважение, а атакуваното определение в обжалваната част – отменено и върнато на апелативния съд за администриране на жалбата на Селект Моторс Къмпани” АД /н/ (с предишно наименование „Литекс Моторс” АД) срещу решение от 01.12.2017г. по т.д. № 771/2016г. на Софийски градски съд, като събирането на таксата по жалбата на ответника по иска следва да се извърши съобразно изхода на делото.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Селект Моторс Къмпани” АД /н/ (с предишно наименование „Литекс Моторс” АД), за отправяне на преюдициално запитване на основание чл.628 ГПК до Съда на Европейските общности.
ОТМЕНЯ определение № 146 от 16.01.2019г. по в.т.д. № 2361/2018г. на Апелативен съд – София, в частта, с която на основание чл.262, ал.2, т.2 ГПК е върната въззивната жалба на Селект Моторс Къмпани” АД /н/ (с предишно наименование „Литекс Моторс” АД) срещу решение от 01.12.2017г. по т.д. № 771/2016г. на Софийски градски съд.
ВРЪЩА делото на Апелативен съд – София за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на жалбата на Селект Моторс Къмпани” АД /н/ (с предишно наименование „Литекс Моторс” АД) срещу решение от 01.12.2017г. по т.д. № 771/2016г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.