1
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 535
гр. София, 01.08.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ГАЛИНА ИВАНОВА
като взе предвид докладваното от съдия Галина Иванова т. д. 1850 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника Гаранционен фонд, [населено място] чрез процесуалния представител гл. юрисконсулт Н. П. срещу решение № 1226 от 17.05.2018 г. по гр. дело № 1432/2018 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 14 състав /поправено по реда на чл.247, ал.1 – предл. първо от ГПК с решение № 552 от 06.03.2019 г. по гр. д. № 1432/2018 г. по описа на същия съд/, с което е отменено решение № 874 от 08.02.2018 г. по гр. дело № 7744/2016 г. на Софийски градски съд, I– 3 състав и ответникът Гаранционен фонд е осъден да заплати на Т. А. П., А. И. П., Й. И. П. и И. И. П., последните двама представлявани от майка им Т. П., на основание чл. 288, ал. 1, т. 1 от КЗ /отм./ сумата от 90 000 лв. на първата и сумите от по 110 000 лв. на всеки от останалите, като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на И. И. П., настъпила на 22.06.2013 г., ведно със законната лихва от 17.06.2016 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 40 лв. – разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. С въззивното решение Гаранционен фонд е осъден да заплати на адв. Назрет Б. на основание чл. 38 от ЗА сумата в размер 19 860 лв. – адвокатско възнаграждение за двете инстанции и по сметка на Софийски апелативен съд на основание чл. 78, ал.6 от ГПК сумата в размер 17 100 лв.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал.3, т.1 от ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК.
Ответниците по касационната жалба Т. А. П., А. И. П., Й. И. П. лично и със съгласието на своята майка Т. П. и И. И. П., представляван от майка си Т. П., всички чрез процесуален представител адв. Н. М. Б. оспорват касационната жалба и правят възражение за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
В изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК касационният жалбоподател Гаранционен фонд поставя следните въпроси:
1. Възможно ли е само с хипотези на вещото лице на САТЕ да се установи пълно и главно доказване на фактическия състав на непозволеното увреждане?
2. Възможно ли е Констативният протокол № К-594, в който е отбелязано, че процесният автомобил „Д.“ с рег. [рег.номер на МПС] при неизяснени обстоятелства и причини е напуснал пътното платно вдясно и е самокатастрофирал в метален стълб, да не бъде отчетено от съда ?
3. Възможно ли е при пълна липса на данни и доказателства за съприкосновение и засичане от неизвестен автомобил (видно от снимковия материал от камерите, заснели ПТП) съдът да кредитира хипотезите от САТЕ за доказателства ?
Касаторът релевира и довод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради очевидната му неправилност по смисъла на чл. 280, ал.2, пр. 3 от ГПК, в редакцията на закона в ДВ бр. 86/2017 г. Фактическите констатации не били изградени на доказателства, което предопределяло незаконосъборазността на съдебния акт и неговата явна несправедливост. Ангажирана била отговорността при пълна липса на доказателства, че вредата е в резултат на противоправно поведение на неустановен водач на автомобила.
Въззивният съд въз основа на събраните по делото доказателства свидетелски показания и заключение на съдебно-автотехническа експертиза е приел, че на 22.06.2013 г. в [населено място] на [улица]е настъпило ПТП, предизвикано от противоправното поведение на неизвестен водач на неустановено МПС, който е нарушил нормите на чл. 25 ЗДвП, в резултат на което водачът на л.а. Д. – наследодател на ищците – ответници в касационното производство е загинал при предприета маневра за отклоняване на автомобила с цел избягване на сблъсък. За да бъде ангажирана отговорността на Гаранционния фонд на основание чл. 288, ал.1, т.1 КЗ (отм.), въззивната инстанция се е аргументирала с обстоятелството, че случаят се отнася до причиняване на смърт от ПТП на територията на Република България, предизвикано от неидентифицирано превозно средство. Въззивният състав въз основа на събраните по делото доказателства (свидетелски показания и заключение на съдебна автотехническа експертиза) е приел, че на 22.06.2013 г. в [населено място] на [улица]е настъпило ПТП, предизвикано от противоправното поведение на неизвестен водач на неустановено МПС, който е нарушил нормите на чл. 25 от ЗДвП, в резултат на което водачът на лек автомобил Д. – наследодател на ищците (ответници в касационното производство) е загинал при предприетата маневра за отклоняване на автомобила с цел избягване на сблъсък.
Относно размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди на съпругата и децата на пострадалия въззивният състав е счел, че предявените искове за сумите в размер съответно на 90 000 лв. за съпругата и по 110 000 лв. за всяко от децата следва да бъдат уважени в пълен размер, тъй като от събраните по делото гласни доказателства се установява, че пострадалият е съжителствал със своята съпруга и трите си деца, отношенията в семейството са били много добри и всички ищци са понесли тежко и болезнено настъпилото трагично събитие.
С ал. 2 на чл. 280 ГПК в редакцията ДВ бр. 86/2017 г. законодателят е предвидил, че въззивният съдебен акт се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Настоящият съдебен състав не констатира пороци на въззивното съдебно решение, които да могат да обусловят извод за нищожност на решението. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция следва да допусне касационно обжалване, ако съществува вероятност обжалваният въззивен акт да е недопустим или нищожен, като преценката за валидността и допустимостта се извършва с акта по същество на подадената касационна жалба. В случая касационният жалбоподател е аргументирал основанието за допускане до касационно обжалване на съдебното решение – очевидна неправилност. „Очевдна неправилност“ като основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 от ГПК редакцията ЗИДГПК ДВ бр. 86/2017 г. е необходимо да произхожда от самото решение, без да се налага проверка на неговата правилност. Такова решение, което може да се определи, че е очевидно неправилно би било решение, при което законът е приложен в противоположен смисъл или е приложена несъществуваща правна норма или при произнасянето си съдът е допуснал явна необоснованост вследствие на грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая съдът от обжалваното въззивно решение не може да достигне до извод, че е налице соченото основание. Всяка неправилност при която следва да се извърши касационна проверка на обжалваното решение, не може да бъде обсъждана в производството по чл. 288 от ГПК.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е обусловено от наличие на предпоставките, установени в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 – касационният жалбоподател да е посочил материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен от въззивния съд, който е от значение за решението по конкретното дело, за решаващата воля на съда и е обусловил изхода на делото. Задължение на касатора е да посочи правния въпрос, от значение за изхода на конкретното дело като общо основание за допускане на решението до касационно обжалване. Едновременно с това сочените от касатора въпроси следва да отговарят на допълнителните основания, предвидени от законодателя в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 от ГПК, а именно въпросът да: 1. е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния съд и Върховния касационен съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. да е решен в противоречие с актовете на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз; 3. Въпросът да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Преценката на Върховния касационен съд за допускане на решението до касационно обжалване се прави въз основа на изложеното от касатора с оглед посочените от законодателя критерии.
Поставените от касатора въпроси от 1 и 3 са свързани изцяло с преценката на съдебно-автотехническата експертиза и за възприетите от въззивния съд факти по отношение на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. Посочените процесуални въпроси по начина, по който са формулирани не са разрешавани от въззивния съд. На първо място въззивният съд не е основал решението си само на допуснатата по делото съдебно-автотехническа експертиза. С определение, постановено по реда на чл. 266, ал. 3 от ГПК и с оглед разясненията в т. 3 от ТР 1 от 09.12.2013 г. по т.д. 1/13 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е допуснал експертиза като изрично е посочил, че следва да се опише механизмът на ПТП. Решението е основано на автотехническата експертиза като за да даде заключение по поставените въпроси, вещото лице е работило върху протокол за оглед на местопроизшествие и скица, както и фотоалбум. Съдът обсъждайки писмените и гласни доказателства по делото, съобразявайки анализа на данните с оглед специалните знания на вещото лице, е изградил становище за механизма на ПТП. Не може да се заключи, че съдът не е изградил становището си при анализ на доказателствата по делото, а само въз основа на експертизата. С оглед на изложените мотиви от въззивния съд настоящият съдебен състав намира, че поставеният въпрос от касационния жалбоподател не съответства на данните по делото. Как въззивният съд е осъществил анализа на доказателствата не може да се преценява в производството по чл. 288 от ГПК. В производството по чл. 288 от ГПК съдът не може да извършва преценка на правилността на съдебното решение. А така поставените въпроси 1 и 3 съдържат становище на касационния жалбоподател по правилността на обжалваното решение. Конкретно поставеният въпрос 3 следва да се приеме, че е свързан с анализа на доказателствата по делото и с възприетите от съда на основание доказателствата и тяхната стойност съгласно процесуалния закон факти. Този въпрос е свързан с правилата на доказване въпросът за преценка на доказателствата, съответно засяга обосноваността на съдебното решение. А в такъв случай може да бъде обсъден само при разглеждане сочени касационни основания съгласно чл. 281 от ГПК. В случая въпрос 3 съдържа тезата на касационния жалбоподател, че решението е постановено при липса на доказателства за непозволено увреждане, извършено от неизвестно лице, управляващо автомобил. Поради това, че поставените въпроси 1 и 3 не са процесуалноправни въпроси, обусловили решението по делото, настоящият съдебен състав намира, че касаторът не е обосновал общата предпоставка за допускане на решението до касационно обжалване.
По отношение на въпрос 2 за обвързващата съда материална доказателствена сила на констативния протокол № К – 594, съставен от КАТ, настоящият съдебен състав намира, че съдът е основал решението си на съвкупна преценка на доказателствата по делото. Формулираният въпрос е некоректно поставен и не съответства на възприетото от въззивния съд. Дали е бил оспорен констативният протокол и бил ли е обвързан съдът да приеме, че е налице оспорване на този официален свидетелестващ документ , правилно ли е приложен процесуалният закон съгласно нормите на чл. 179 и чл. 194 от ГПК са въпроси по това дали е съществено процесуално нарушение при постановяване на въззивното решение и обосновано ли е въззивното решение по смисъла на чл. 281 т. 3 от ГПК. Въпросът, който касационният жалбоподател следва да посочи, за да обуслови общо основание за допускане на решението до касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК не може да е свързан с правилността на решението или с преценката на конкретните доказателства. А в случая е свързан с правилата относно доказателствената стойност на официалните документи и конкретно заключение относно възприемане на фактите от съда. Ето защо соченият въпрос 2 не може да се приеме като обща предпоставка за допускане на касационно обжалване.
Поради липса на една от кумулативните предпоставки, предвидени в чл. 280, ал. 1 от ГПК, а именно липса на общо основание за допускане на касационно обжалване не следва да се обсъждат предпоставките по чл. 280, ал. 1 , т. 1-3 от ГПК. Но следва да се отбележи и че касаторът не е посочил конкретна съдебна практика на ВКС, в противоречие на която е постановено въззивното решение, което е достатъчно да се приеме, че не се обосновава основание за допускане на касационното обжалване по поставените въпроси, поради необоснованост на допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
С оглед на изложеното ще следва да се приеме, че не следва да се допуска касационно обжалване. Ответниците по касационната жалба са доказали извършването на разноски в размер на 7 227 лв, като е представен договор за правна защита и съдействие с адвокат Б. и удостоверяване получената сума на адвокатското възнаграждение. С оглед обжалвания интерес и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да се приеме, че касационният жалбоподател дължи да възмезди направените разноски.
По така изложените съображения Върховния касационен съд, Търговска колегия, състав на второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1226 от 17.05.2018 г. по в. гр. д. 1432/2018 г. на Апелативен съд – [населено място] /поправено на основание чл.247, ал.1 – предл. първо от ГПК с решение № 552 от 06.03.2019 г. по гр. д. № 1432/2018 г. по описа на същия съд/.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД [населено място], [улица], ет. 4 да заплати на Т. А. П., ЕГН [ЕГН], А. И. П., ЕГН [ЕГН], Й. И. П., ЕГН [ЕГН], И. И. П. ЕГН [ЕГН] сторените по делото разноски в размер на 7 227 лв, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: