6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 447
гр. София, 08.07.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ГАЛИНА ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 3150 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Г. Л., представляван от адв. М. А., срещу решение № 5102 от 26.07.2018г. по в.гр.д .№ 2387/2018г. на СГС, ГО, ІV-а въззивен състав, с което, след частична отмяна на решение № 233016 от 09.10.2017г. по гр.д. № 19268/2017г. на СРС, 35 състав, е отхвърлен предявеният от касатора против ЗАД „Армеец” иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ за заплащане на сумата 15 375 лева, представляващи неплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” за настъпило на 04.01.2017г. ПТП с участието на л.а. „БМВ” с рег. [рег.номер на МПС] и иск с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата 111,04 лева, предсталяваща мораторна лихва за периода от 02.03.2017г. до 27.03.2017г., и е потвърдено първоинстанционното решение в останалата му част, с която са отхвърлени искът с правно основание чл.405, ал.1 КЗ за разликата над 15 375 лева до пълния предявен размер от 23 000 лева, искът с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над 111,04 лева до пълния предявен размер от 172,85 лева и искът за сумата 100 лева – обезщетение за целесъобразно направени разходи за транспортиране.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че изводът на въззивния съд за неоснователност на иска е основан на веществено доказателство, което не е част от доказателствения материал по делото – снимка на скоростомер, по отношение на която не е извършван оглед по реда на чл.204 ГПК и която не е възприета от съда. Твърди още, че този извод е основан и на експертно заключение, изготвено въз основа на материали, които не са част от доказателствения материал и са нарочно изготвени от една от страните в процеса с очевидна тенденциозна цел. Поддържа, че въззивният съд не е разгледал направените от него възражения. Излага доводи за очевидна неправилност на изводите на въззивния съд, че управляваният от него автомобил се е движил с определена скорост, като твърди, че този извод е неверен и формиран при пълна липса на доказателства, както и че изводът за наличие на пряка причинно-следствена връзка между конкретната скорост на движение и настъпилото събитие противоречи на правилата на формалната логика. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване поради наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и чл.280, ал.2 ГПК. Твърди, че изводът на въззивния съд за неоснователност на иска е обоснован с вещество доказателство, което не е част от доказателствения материал по делото – снимка на скоростомер, по отношение на която не е извършван оглед по реда на чл.204 ГПК и която следователно не е възприета от съда. Счита, че това представлява произнасяне по процесуалноправен въпрос, свързан с формирането на изводите на съда въз основа на факти извън доказаните в процеса, като в конкретния случай съдът е преценявал и „доказателства” извън доказателствения материал по делото. Твърди, че в случай, че това е било необходимо, съдът е следвало служебно да събере доказателството, като извърши оглед или назначи експертиза, което не е сторил в противоречие с т.10 от ТР № 1 от 04.01.2001г. по гр.д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС. Твърди още, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, като в противоречие с решение № 15 от 25.07.2014г. по т.д. № 1506/2013г. на ВКС, І т.о. е приел, че изводите за наличие или липса на вина на водача, участващ в ПТП, отразени от длъжностното лице, съставило протокола за ПТП, се ползват с доказателствена стойност. Позовавайки се на постоянната съдебна практика, съобразно която съдът е длъжен непосредствено да изследва механизма на ПТП, твърди, че въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, довело до формиране на решаващи мотиви от решението в противоречие с константната практика на ВКС. Твърди, че като е счел, че в процесния случай е налице виновно поведение от негова страна, въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, тъй като приетото е от значение за обема на отговорността на застрахователя и за изхода на спора, но обжалваното решение е постановено в нарушение на съществени процесуални норми. Приемайки, че ищецът е проявил „груба небрежност”, въззивният съд е взел предвид единствено отбелязаното в съставения протокол за ПТП, независимо че и по своя преценка е могъл да назначи вещо лице за изследване на механизма на ПТП съгласно чл.204, ал.1 ГПК /т.10 от ТР № 1 от 04.01.2001г. по гр.д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС/.
Касаторът излага подробни съображения за очевидна неправилност на изводите на въззивния съд относно скоростта, с която се е движел управляваният от него автомобил, и относно наличие на причинно-следствена връзща между тази скорост и настъпилото ПТП.
Ответникът ЗАД „Армеец” не представя отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства – договор за имуществена застраховка „Каско” и Общи условия към него, протокол за ПТП, образуваната при ответника преписка по щета № 10017030100284 и съдържащите се в нея уведомление – декларация за щета, два броя описи-заключение по щета, показанията на разпитания пред първоинстанционния съд свидетел А. И., които е кредитирал, и заключението на САТЕ и дадените от вещото лице пояснения, които съдът също е кредитирал. Във връзка с възраженията на ищеца срещу заключението в частта относно скоростта, с която се е движил управляваният от него автомобил в момента на удара, въззивният съд е съобразил посоченото от вещото лице, че предоставените му снимки са разгледани в тяхната съвкупност и са заснели автомобила от различен ъгъл, в това число има и снимки от бензиностанцията. Поради това въззивният съд не е възприел становището, че от представените снимки не може да се установи дали са именно от процесния автомобил.
Въззивният съд е обсъдил възражението на ответника за наличие на изключен риск съгласно т.14.5 от ОУ и в тази връзка е приел, че произнасянето по въпроса изисква преценка дали действията на ищеца като водач на увредения автомобил представляват действия с груба небрежност и дали е налице причинно-следствена връзка межу тези действия и реализираното ПТП. В тази връзка е приел, че управлението на автомобил с превишена скорост по смисъла на чл.21, ал.1 ЗДвП безспорно представлява действие на водача на автомобила с груба небрежност. Посочил е, че съгласно заключението на САТЕ скоростта, показана на таблото на автомобила след удара и блокирането му е 168 км/ч, като съгласно поясненията на вещото лице към момента, когато управляваният от ищеца автомобил е „закачил” другия лек автомобил, участващ в ПТП, с марка „Инфинити”, скоростта му може да е била както по-ниска, така и по-висока, тъй като скоростта, показана на таблото, е крайната точка на скоростта, в която е настъпило блокирането. Въз основа на това въззивният съд е приел, че към момента на сблъсъка, който реално е причинил уврежданията върху автомобила на ищеца, същият е управлявал със скорост 168 км/ч. Счел е за неоснователно възражението на ищеца, че по отношение на скоростомера е извършена манипулация, тъй като според вещото лице такава би отнела повече от 6 часа, с което мобилната група на застрахователя, посетила ПТП, не е разполагала и липсват данни и твърдения някой друг освен органите на реда и мобилната група на застрахователя да е имал достъп до автомобила непосредствено след катастрофата. В допълнение въззивният съд е основал извода си и на посоченото в протокола за ПТП, съставен от посетилите на място представители на МВР и подписан от водачите, в който е посочено, че ищецът е шофирал с несъобразена с пътните условия скорост. Посочил е, че съгласно трайната съдебна практика протоколът за ПТП представлява официален документ по смисъла на чл.179 ГПК, който се ползва не само с формална доказателствена сила, но и също с материална доказателствена сила относно самото удостоверено в него волеизявление, но не и относно направените от длъжностното лице изводи за наличие или липса на вина на водача на МПС. С оглед на това въззивният съд е ценил протокола за ПТП с оглед всички останалите доказателства и е приел, че в конкретния случай изводът, че произшествието е причинено от поведението на ищеца, управлявал автомобила с несъобразена скорост, се подкрепя от останалите доказателства по делото, в това число и от заключението на приетата по делото автотехническа експертиза.
Въззивният съд е изложил и съображения за наличие на причинна връзка между поведението на ищеца, което представлява груба небрежност, и настъпилото ПТП. Въз основа на заключението на САТЕ, според което ищецът би могъл да предотврати настъпването на застрахователното събитие както при скорост на движение 80 км/ч, така и при скорост на движение 168 км/ч, въззивният съд е приел, че въпреки „изскачането” на друг автомобил пред автомобила на ищеца, не това е била причина за ПТП, тъй като дори и в този случай инцидентът е можело да се избегне, стига водачът да притежава необходимите умения и опит, още повече, че между тези две коли съгласно показанията на свидетеля И. е имало една кола разстояние. В тази връзка съдът е достигнал до извод, че ищецът очевидно не е успял да реагира своевременно с оглед обстоятелството, че се е движил с превишена скорост, и не е съумял да предотврати удара, което съгласно приетото заключение е можело да бъде направено. Поради това, приемайки, че проявената от ищеца груба небрежност е станала причина за настъпване на процесното ПТП, въззивният съд е достигнал до извод за наличие на всички предпоставки за приложение на т.14.5 от ОУ.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Касаторът е изложил довод за допускане на касационно обжалване поради произнасяне на въззивния съд по процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, но не е формулирал ясно кои са тези въпроси. Дори и с оглед изложените твърдения и данните по делото да се приеме, че първият поставен въпрос е свързан с възможността съдът да основе изводите си на доказателства, които не са част от събания доказателствен материал, този въпрос не съответства на данните по делото. Снимките на скоростомера на процесния автомобил в хартиен и в електронен вид се съдържат в преписката по щетата, представена от ответника и приета като доказателство по делото. Въззивният съд е основал изводите си на заключението на САТЕ, изготвено въз основа на всички събрани по делото доказателства, в това число посочените снимки в електронен вид, и е изложил подробни съображения защо кредитира заключението и счита за неоснователни направените от ищеца възражения срещу него. Ако се приеме, че вторият поставен процесуалноправен въпрос е във връзка с доказателствената стойност на протокола за ПТП, по този въпрос също не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като, противно на твърденията на касатора, въззивният съд не е приел, че изводите на длъжностното лице, съставило протокола, за наличие или липса на вина на водача, участващ в ПТП, се ползват с доказателствена стойност. Напротив, въззивният съд е приел, че в тази част протокола за ПТП не се ползва с материална доказателствена сила, и при формиране на изводите си за механизма на настъпване на ПТП е ценил протокола в съвкупност с всички събрани по делото доказателства.
Неоснователен е и доводът за допускане на касационно обжалване поради произнасяне на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по материалноправен въпрос. В изложението си касаторът не е посочил кой е разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос, обусловил изхода на спора, а единствено е посочил, че приемайки, че касаторът е проявил „груба небрежност”, въззивният съд е взел предвид единствено отбелязаното в съставения протокол за ПТП, независимо че по своя преценка е могъл да назначи вещо лице за изследване на механизма на ПТП. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените в касационната жалба факти и обстоятелства. Поради това, при липса на формулиран правен въпрос, изпълняващ общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. За пълнота следва да се посочи, че изводът на въззивния съд за проявена от касатора груба небрежност е основан не само на представения протокол за ПТП, а на съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, в това число на заключението на назначената по делото съдебна автотехническа експертиза.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.
При този изход на спора на касатора не следва да се присъждат разноски.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5102 от 26.07.2018г. по в.гр.д .№ 2387/2018г. на СГС, ГО, ІV-а въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: