2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 501
гр. София, 19.07.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ГАЛИНА ИВАНОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 1770 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.282, ал. 2 ГПК.
Образувано е по молба на „А.С.А.” ЕООД за спиране по реда на чл.282, ал.2 ГПК на изпълнението на невлязло в сила въззивно решение № 1625 от 02.07.2019г. по в.гр.д. № 703/2019г. на Апелативен съд – София в осъдителната му част.
Решаващият въззивен състав, след отмяна на първоинстанционното решение е приел за установено, на основание чл.127, ал.1 ГПК, вр. чл.95б, ал.1 ЗАПСП във вр. чл.3, ал.1, т.5 ЗАПСП, спрямо К. П. Т. и „А.С.А.” ЕООД, че ищецът Т. И. Т. е автор на купол и парапети, представляващи част от ротонда и пасарели към нея, които са част от обект външен басейн в „Хотелски комплекс Х. Резорт – Слънчев бряг”, като е постановил К. Т. и „А.С.А.” ЕООД, на основание чл.95б, ал.1, т.2 ЗАПСП да преустановят неправомерното използване на описаното произведение – купол и парапети, на основание чл.95б, ал.1, т.6 ЗАПСП да разгласят за тяхна сметка диспозитива на решението на съда в посочени два всекидневника и на основание чл.95 ЗАПСП да заплатят солидарно посочени суми в общ размер на 50 000 лева, както и 2 000 лева разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ отделение, Търговска колегия, като обсъди молбата и доказателствата към нея, приема следното:
Молбата за спиране е основателна.
Видно от данните по настоящото дело срещу въззивното решение е подадена в срок редовна касационна жалба. Дружеството е внесло сумата от 52 000 лева, като постъплението й по особената сметка за обезпечения на ВКС е потвърдено от специалист-счетоводител на ВКС на 19.07.2019г. Съгласно чл.282, ал.1, т.1 ГПК, размерът на обезпечението при поискано спиране на изпълнението на съдебен акт по решения за парични вземания се равнява на присъдената сума, в случая – 50000 лева. Обезпечението по чл.282, ал.2 или ал.3 ГПК следва да е достатъчно да гарантира удовлетворяването на признатото с решението притезание, респ. обезщетяването на ответника по жалбата за вреди от евентуално неоснователно забавяне на изпълнителното производство. Изискването на процесуалния закон за представяне на надлежно обезпечение от страна на касатора е свързано с охрана на интереса на другата страна, в чиято полза е налице постановено невлязло в законна сила въззивно решение. Настоящият състав на ВКС намира, че със сумата от 50 000 лева се гарантира спиране на изпълнението на иска по чл.95 ЗАПСП за заплащане на обезщетение в размер на 50 00 лева, а със сумата от 2000 лева – спирането на изпълнението по осъдителните неоценяеми искове по чл. 95б, ал.1, т.1 и т.6 ЗАПСП.
Изложеното налага извода, че са налице предпоставките на чл.282, ал.1 ГПК за спиране изпълнението на въззивното решение в осъдителната част (без в частта за разноските, в която решението има характер на определение и не се ползва с предварително изпълнение), поради което молбата следва да бъде уважена.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
СПИРА изпълнението на невлязло в сила въззивно решение № 1625 от 02.07.2019г. по в.гр.д. № 703/2019г. на Апелативен съд – София в осъдителната му част по исковете по чл.95 и чл. 95б, ал.1, т.2 и т.6 ЗАПСП, без частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от определението да се връчи на молителя „А.С.А.” ЕООД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.