3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 395
гр. София, 14.06.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ГАЛИНА ИВАНОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 1120 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК.
Образувано е по частна жалба на Андрей Л. Атанасов – синдик на „ЕС ПАМЕКСВИН” АД /н/ срещу определение № 73 от 15.03.2019г. по т.д. № 586/2019г. на ВКС, състав на Второ търговско отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от него молба за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.4 ГПК на влязлото в сила определение № 421 от 08.10.2018г. по в.т.д. № 561/2018г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е уважена молба по чл. 638, ал.3 ТЗ.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на атакуваното определение. Частният жалбоподател счита, че с посочените в мотиви на съдебния акт съображения, решаващият състав неправилно се е позовал на т.6 от ТР № 7/2014г. от 31.07.2017г. по тълк.д. № 7/2014г на ОСГТК на ВКС. Поддържа се, че определението има преграждащ характер и институтът на отмяната е единствената възможност за защита на страната срещу неправилния акт. С определението по чл. 638, ал. 3 ТЗ се създава невъзможност и неяснота относно приложимостта на института на индивидуалното принудително изпълнение и на института на универсалното принудително изпълнение по отношение на имущество, включено в масата на несъстоятелността. За останалите кредитори в производството по несъстоятелност остава единствено възможността да се противопоставят на незаконосъобразния съдебен акт по чл. 638, ал.3 ТЗ посредством института на отмяната.
Ответникът, „Инвестбанк” АД, моли да се остави без уважение частната жалба, по съображения, подробно изложени в отговора на частната жалба. Прави се искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за един адвокат като разноски за настоящото производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
В обжалваното определение съставът на Второ търговско отделение на ВКС е приел, че молбата за отмяна е процесуално недопустима. Позовал се е на задължителните указания, дадени в т.6 от Тълкувателно решение № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които не подлежат на отмяна преграждащите по-нататъшното развитие на делото определения, с изключение на определението за прекратяване на делото, поради отказ от иска. Посочено е, че становището на ОСГТК на ВКС е мотивирано с извънредния характер на производството по чл.303 – 309 ГПК и относимостта му единствено към влезли в сила неправилни решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо и определения, имащи техните правни последици, към които единствено могат да се отнесат и предвидените основания за отмяна по чл.303 и чл.304 ГПК. Изложени са съображения, че въззивното определение, чиято отмяна се иска, е постановено по реда на чл.638, ал.3 ТЗ, като Апелативен съд – Пловдив е разрешил продължаване на производството по посоченото изпълнително дело срещу имущество, включено в масата на несъстоятелността. С определението не се разрешава със сила на пресъдено нещо материалноправен спор, поради което не попада в обхвата на съдебните актове, които могат да бъдат предмет на извънинстанционното производство по чл. 303 и сл. на ГПК. Обосновано е, че аргументите на молителя за липса на друго процесуално средство за защита не могат да обосноват различен извод.
Определението е правилно.
Извършената от първия тричленен състав преценка относно допустимостта на производството по отмяна е в съответствие с императивните норми на чл. 303 и сл. от ГПК и т.6 от Тълкувателно решение № 7/2014 г. по тълк. д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС. Неоснователно е оплакването на частния жалбоподател за неправилно приложение от първия тричленен състав на ВКС на посоченото тълкувателно решение. Определението за възобновяване на завареното производство по реда на ГПК няма преграждащ характер спрямо това производство и не представлява отказ от иска, поради което попада в обхвата на даденото с тълкувателното решение разрешение. Правилен е и изводът на съда, че това разпореждане не е от категорията на актовете, с които се разрешава материалноправен спор, поради което не е сред актовете, за които е приложим извънредният способ за отмяна. Липсата на друг процесуален способ за защита също сам по себе си не е критерий, обуславящ допустимостта на извънредния способ за отмяна.
Предвид изложеното, обжалваният акт на първия тричленен състав на Върховния касационен съд, като правилен, следва да бъде потвърден.
Независимо от изхода на делото, на ответника по частната жалба не могат да бъдат присъдени претендираните разноски за възнаграждение за един адвокат, тъй като не са представени доказателства за реално направени разходи за заплащането им.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 73 от 15.03.2019г. по т.д. № 586/2019г. на ВКС, Второ търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.