О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 255
гр. София, 17.04.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осми април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 428 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на О. Н. Р., представляван от адв. Я. Я., срещу определение № 3934 от 14.12.2018г. по ч.гр.д. № 5444/2018г. на САС, ГК, 4 състав, с което е потвърдено определение № 4160 от 09.08.2018г. по т.д. № 1175/2017г. на СГС, ТО, VI-5 състав. С потвърденото първоинстанционно определение е върната на основание чл.130 ГПК исковата молба на ответника О. Н. Р. по предявения от него инцидентен установителен иск за прогласяване нищожността на решение № 77 от 25.06.2014г. на УС на БНБ, с което Г. Л. и Е. К. са назначени за квестори на „К.” АД.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е немотивирано с оглед наведените доводи и представените доказателства за нищожност на решението на БНБ, предмет на предявения иск. Твърди, че въпросът относно законосъобразността на акта, с който е избран синдикът, е съществен за правния спор, който е въведен от синдика с предявения иск по чл.57, ал.3 З., като активната легитимация на синдика или законосъобразното упражняване на правото на иск е следствие от законосъобразния му избор. С оглед на това счита, че предявеният инцидентен установителен иск е допустим, а дали е основателен, съдът е следвало да прецени, след като разгледа представените доказателства. В тази връзка счита за напълно несъстоятелни изразените от съда формални мотиви. Излага подробни съображения за допустимостта и основателността на предявения отрицателен установителен иск. Сочи, че допустимостта на инцидентния установителен иск в производството по делото е обусловена от съдебната практика на ВАС относно допустимостта на съдебния контрол върху административния акт, с който се отнема банковия лиценз, като правната възможност, създадена с чл.212 ГПК, за косвен съдебен контрол върху валидността и законосъобраността на административния акт следва да бъде използвана за правилното разрешаване на правния спор. В частната си касационна жалба поддържа, че касационно обжалване на въззивното определение следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност. В допълнителна молба поддържа, че касационно обжалване следва да бъде допуснато и на основание чл.56 от Конституцията на Република България и чл.13 и чл.6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека, който предвижда ефективна вътешноправна защита на едно лице при ограничаване или нарушаване на неговите права и свободи в резултат на произвола на държавните органи, включително и на съдебните такива.
С. на „Корпоративна търговска банка” АД /в несъстоятелонст/, представлявани от адв. И. Д., оспорват частната касационна жалба, като релевират възражение за липсата на предпоставките на чл.280, ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Излагат и съображения за неоснователност на частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да постанови определението си, въззивният съд е изложил съображения, че предмет на инцидентния установителен иск може да бъде съществуването или несъществуването на едно оспорено правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото. Приел е, че не може да бъде предмет на инцидентния установителен иск установяване нищожност на административен акт и че такъв иск е недопустим в производството пред гражданския съд. Посочил е, че в нормата на чл.17, ал.2 ГПК, в който е предвидена възможност за инцидентно произнасяне по валидността на административни актове, не е уредено право на иск, а валидността на административния акт, ако такава проверка е допустима по реда на чл.17, ал.2 ГПК, следва да се извърши със съдебното решение, което съдът ще постанови по съществото на спора и ако този въпрос е от значение за решаването на спора по делото. С оглед на това въззивния съд е достигнал до извод за недопустимост на предявения инцидентен установителен иск.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което според чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК касационно обжалване се допуска независимо от предпоставките на ал.1 при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на въззивното определение.
В изложението си частният жалбоподател не е формулирал правен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл и по отношение на който са налице основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, а единствено е направил искане за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивното определение.
„Очевидна неправилност” е въведено с новата разпоредба на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК основание за допускане на касационен контрол, без допускането на такъв да е обусловено от обосноваване на общата и допълнителните предпоставки на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното определение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано, а изложените от касатора доводи са за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3934 от 14.12.2018г. по ч.гр.д. № 5444/2018г. на САС, ГК, 4 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: