5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 101
гр. София, 04.02.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
като изслуша докладваното от Костадинка Недкова ч. т. д. N 107 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.2, изр.1 вр. ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от „Елит Петрол” АД срещу разпореждане от 12.09.2018г. по в.ч.т.д. № 88/2018г. на Апелативен съд – Велико Търново, за връщане на основание чл.286, ал.1, т.2 ГПК на частната му касационната жалба вх. № 3708/ 06.07.2018г. против поставеното по делото въззивно определение № 74 от 23.04.2018г.
Частният жалбоподател прави оплакване за необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, който е постановен и при съществени нарушения на процесуалните правила, поради което моли да бъде отменен като неправилен. Излагат се съображения, че не са обсъдени доводите на жалбоподателя и исканията му относно представителната власт и държавната такса с оглед наведения от него факт, че по отношение на него е открито производство по несъстоятелност, за който съдът следва да следи и служебно. Разпореждането е постановено в противоречие на разпоредбата на чл.658, ал.1, т.7 ТЗ и чл.660, ал.2 ТЗ. Неправилно е прието от въззивния съд, че жалбата следва да бъде върната, тъй като не е представено пълномощно от изпълнителния директор на „Елит Петрол” АД. На първо място, указанията на съда са за представяне на пълномощно не от управителя, а от представителя на дружеството, поради което разпореждането е постановено в противоречие с нормата на чл.101 ГПК. В изпълнение на тези указания е представено пълномощно за упълномощаване на адвоката от синдика на дружеството, спрямо което вече е открито производство по несъстоятелност, който осъществява процесуалното представителство на търговеца на основание чл.657, ал.1, т.7 ТЗ, ведно с разрешение по чл.660, ал.2 ТЗ от съда по несъстоятелност за това. Неправилно съдът е приел, че синдикът трябва да е страна в процеса. Предвид откритото производство по несъстоятелност преди постановяване на обжалвания акт и предмета на делото, синдикът на основание чл.657, ал.1, т.7 ТЗ се явява процесуален представител на дружеството – жалбоподател, спрямо което е открито производство по несъстоятелност, поради което е следвало да се укаже същият да потвърди извършените от адвоката действия. Съдът не е обсъдил аргументите в молбата, депозирана във връзка с изпълнение на указанията на съда, че дружеството е освободено от предварително заплащане на държавната такса на основание чл.620, ал.5 ТЗ, като не се произнесъл по евентуалното искане в нея да се изпратят изрични указания до синдика на дружеството, за да може същият да отправи искане до съда по несъстоятелността за разрешаване на разпореждане с особената сметка на дружеството за заплащане на държавната такса.
Ответникът по частната жалба, „КТБ” АД /н/в депозирания отговор поддържа, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. На първо място се поддържа, че процесуалното представителство по делото е спрямо длъжника се осъществява от изпълнителния директор на „Елит Петрол” АД, а не от синдика. Твърдението е аргументирано с разпоредбата на чл.635, ал.1 ТЗ, тъй като спрямо дружеството е открито производство по несъстоятелност, но то не е обявено в несъстоятелност, като не са иззети правомощията на органните представители по реда на чл.635, ал.2 ТЗ. Съгласно чл.658, ал.1 ТЗ, синдикът не е представител на търговеца, а на предприятието, което е различно от търговеца. Счита за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че обжалваното определение не е достатъчно точно и ясно. Поддържа се, че жалбоподателят не е освободен от предварително внасяне на държавната такса по чл.620, ал.5 ТЗ, тъй като делото не е за попълване на масата на несъстоятелност на дружеството с открито производство по несъстоятелност, нито предмет на същото е отменителен иск. Производството е образувано по искова молба по реда на чл.422 ГПК на „КТБ” АД /н/ срещу „Елит Петрол” АД и цели попълване на масата на несъстоятелност на банката- ищец.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като разгледана по същество е неоснователна.
Срещу „Елит Петрол” АД и „Варна Строидж” ЕООД е постановено от първата инстанция по реда на чл.422 ГПК на 23.12.2016г. решение, с което се уважават исковете на „КТБ” АД /н/. Въззивни жалби са подадени и от двата ответника по исковете, като с разпореждане от 08.06.2017г. първостепенния съд е върнал единствено въззивната жалба на ответника, „Варна Строидж” ЕООД, което разпореждане е потвърдено с определение №74 от 23.04.2018г. по в.ч.т.д. № 88/2018г на Апелативен съд – Велико Търново. Срещу това определение на 04.07.2018г. е подадена по пощата частна касационна жалба от другия ответник по исковете, „Елит Петрол” АД, чрез изпълнителния му директор, С. В. С..
С разпореждане от 10.07.2018г. на апелативния съд са дадени указания на частния жалбоподател, „Елит Петрол” АД, да отстрани следните нередовности на жалбата: 1/ Частната жалба да бъде подписана от адвокат, като се представи пълномощно за приподписването или удостоверение за юридическата правоспособност на представляващия касатора; 2/ Да се представи изложение на основанията за допускане на касацинното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, с препис според броя на лицата, които участват в делото като насрещна страна; 3/ Да се представят преписи от частната жалба според броя на лицата, които участват в делото като насрещна страна; 4/ Да се внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 30 лева за произнасяне по допускане на частната жалба до касационно обжалване, както и да се представи в гореуказания срок вносна бележка в деловодството на апелативния съд. Призовката с указанията е изпратена до дружеството чрез изпълнителния му директор, С. С., на адреса на управление и е връчена 21.08.2018г. на съдружник в дружеството.
Преди подаване на частната касационна жалба с решение №24 /08.05.2018г. по т.д. № 18/2018г на ОС-Видин. е открито производство по несъстоятелност по отношение на „Елит Петрол” АД.
Във връзка с указанията на съда за отстраняване на нередовности по частната касационна жалба, с молба вх. № 4365/30.08.2018г., изпратена по пощата на 28.08.2018г., жалбоподателят е представил 2 броя преписи от частната касационна жалба, подписани от адв. К. с приложено пълномощно от синдика Л. И. и изложение по чл.280 ГПК, с 2 броя преписи, приподписано от адв. К., адвокатско пълномощно, подписано от синдика на дружеството и определение на ОС – Видин, с което се дава разрешение по чл.660, ал.2 ТЗ за упълномощаването. Посочен е фактът на откритото производство по несъстоятелност по отношението на дружеството – жалбоподател, във връзка с което се твърди, че на основание чл.620, ал.5 ТЗ, дружеството е освободено от внасянето на държавна такса. При условията на евентуалност се прави искане, ако съдът прецени, че таксата следва да се заплати предварително, указанията да се изпратят на синдика на дружеството, за да може последният да поиска от съда по несъстоятелността да се разреши разпореждане със сметката на дружеството за плащане на таксата.
Апелативеният съд е върнал частната касационна жалба, като е приел, че не са изпълнени част от указанията му за отстраняване на нередовност на частната касационна жалба: 1/ Не е представено изрично пълномощно от управителя С. С. за приподписването на частната жалба, като е представено такова от синдика Л. И., който не е страна по делото; 2/ Не са представени преписи от частната касационна жалба и от изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК според броя на лицата, които участват по делото като насрещна страна; 3/ Не е представен документ за внесена държавна такса.
Обжалваното разпореждане е правилно.
Срещу жалбоподателя, „Елит Петрол” АД и „Варна Строидж” ЕООД е постановено от първата инстанция по искова молба на „КТБ” АД /н/ решение на 23.12.2016г. по реда на чл.422 ГПК, преди спрямо дружеството да е открито производство по несъстоятелност, като исковото производство се явява заварено по смисъла на чл.637, ал.1 ТЗ. От друга страна, в частното производство, образувано срещу съдебния акт за връщане на частна касационна жалба, поради неотстраняване на нередовностите й, какъвто е настоящият случай, се дава разрешение на процесуалноправен въпрос от значение за развитие на делото, а не на материалноправния спор за вземанията на кредитора, очертан в исковата молба. Ето защо, спрямо посоченото частно производство, доколкото в рамките на него съдът не е компетентен да се произнесе по съществуването на вземането на кредитора, не намира приложение разпоредбата на чл.637, ал.1 ГПК. Спира се по реда на чл.637, ал.1 ТЗ само производство пред съответната инстанция, при което тя осъществява инстанционен контрол върху съдебното решение, с което се дава разрешение на материалноправния спор, с предмет вземанията на кредитора-ищец.
Завареното исково производство по чл.637 ТЗ с оглед процесуална икономия играе ролята на иск по чл.694 ТЗ при предпоставките на ал.3 на чл.637 ТЗ. В производството по чл.637, ал.3 ГПК, както и в това по чл.694 ТЗ задължително синдикът участва като самостоятелна страна, поради което същият, по арг. на чл.635, ал.3 ТЗ, не представлява по реда на чл.658, ал.1, т.7 ТЗ длъжника в производството по чл.637, ал.3 ТЗ. С оглед на това, и в частните производства, съпътстващи исковото производство по чл.637 ТЗ, длъжникът се представлява не от синдика, а от органните си представители – в настоящия случай от вписания в търговския регистър изпълнителен директор. Предвид изложеното, неоснователно е твърдението на частния жалбоподател, че в производството по частната касационна жалба същият се представлява от синдика, а не от изпълнителния си директор. Указанията на съда за приподписване на частната жалба от адвокат, като се представи пълномощно за приподписването са надлежно адресирани и съобщени на органния представител на дружеството на адреса му на управление, но не са изпълнени, тъй като е упълномощаването на адвоката, подписал частната жалба изхожда от синдика, който в конкретния случай не представлява страната. Указанията на съда са свързани с констатацията, че частната жалба е подписана от изпълнителния директор на дружеството, но не е удостоверено той да притежава юридическа правоспособност, поради което се изисква частната касационна жалба да бъде приподписана от адвокат, на основание чл.284, ал.2 ГПК.
Неоснователно е и оплакването, че приложение намира разпоредбата на чл.620, ал.5 ТЗ, тъй като исковете не са за попълване на масата на несъстоятелност на частния жалбоподател, защото са насочени срещу него и не са отменителни. Вярно е, че въззивната инстанция не е обсъдила този довод на страната, но допусканото нарушение на съдопроизводствените правила не е съществено, доколкото твърдението на жалбоподателя, че не дължи предварително внасяне на частната жалба е неоснователно. Същевременно, въззивният съд е указал внасянето на държавна такса в недължим размер от 30 лева, при реално дължим размер от 15 лева, определен от характера на производството като частно, в което двете фази на производството пред ВКС – селективната и решаващата се развиват в едно производство.
Неотстраняването обаче дори на един от указаните от съда пороци на частната жалба – същата да бъде подписана от адвокат, като се представи пълномощно за приподписването, е достатъчно основание за приложението на чл.286, ал.1, т.2 ГПК.
Крайният извод на съда за недопустимост на частната касационна жалба следва да бъде споделен и по допълнителни съображения, свързани с правния интерес от подаването й. Срещу въззивното решение са подадени жалби и от двамата ответници по делото, които не са задължителни другари (ответниците са встъпили в дълга на трето лице, на което ищецът е предоставил кредит). Върната от първата инстанция като недопустима е единствено жалбата на „Варна Строидж” ЕООД, като по частната жалба на това дружество разпореждането за връщане е потвърдено от апелативния съд. Въззивната жалба на „Елит Петрол” АД не е върната, нито то е твърдяло да се е присъединило към въззивната жалба на „Варна Строидж” ЕООД, поради което „Елит Петрол” АД няма правен интерес от обжалването с частна касационна жалба на определението на въззивния съд, с което се потвърждава връщането на въззивната жалба на „Варна Строидж” ЕООД.
С оглед изложеното, обжалваното разпореждане за връщане като недопустима на частната касационна жалба на „Елит Петрол” АД е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 12.09.2018г. по в.ч.т.д. № 88/2018г. на Апелативен съд – Велико Търново.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.