ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 167
гр. София, 25.03.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди и шестнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
ГАЛИНА ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Галина Иванова ч.т.д. № 192 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.
[фирма] обжалва определение № 283 от 30.11.2015 г. по т.д. 784/2015 г., ВКС, ТК, ІІ отделение. Моли да бъде отменено и да бъде разгледана подадената касационна жалба.
Счита, че неправилно съдебният състав е приел, че става въпрос за 14 обективно кумулативно съединение искове с цена от 1 000 лв. Всъщност, ставало въпрос за предявен частичен иск за плащане на главници по 14 фактури и иск за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от 20.08.2012 г. до изплащането й.
От съдебно решение № І 49-187/13.01.2015 г. на СРС, по гр.д. 61 225/12 г., СРС, 49 състав, потвърдено с решение № 17 910 /31.10.2014 г. на СГС, АО, ІІІ б състав било видно, че страните имали неформален договор за покупко-продажба на премиски и биоконцентрати, обективиран в издаването на 14 броя фактури, които са с един и същ предмет – доставка на стоки. Доколкото съгласно тези решения се касае за утвърдени търговски взаимоотношения между страните, то независимо, че има издадени отделни фактури, се касае за един общ иск, такава била и трайната съдебна практика по въпроса: когато вземанията произтичат от едно правоотношение по договор за доставка или от трайноустановени търговски отношения във връзка с неговото изпълнение, претенцията за вземания относно цената във връзка с неговото изпълнение, чиято стойност може да бъде предмет на отделни фактури/ представлява един иск. Позовава се на определение № 114 от 04.3.2014 г. по т.д. 2401/13 г. ІІ ТО, ВКС.
Счита, че има един иск с цена на иска 14 000 лв, частично по 1 000 лв за всяка от главниците по всяка фактура, поради което касационната жалба следва да бъде разгледана, доколкото материалният интерес по конкретно предявеният иск надвишава заложения минимум от 10 000 лв, което не било в противоречие на чл. 280, ал.2 от ГПК.
Върховния касационен съд по направените оплаквания и на основание чл. 274, ал. 2 от ГПК намира следното:
С определение № 283 от 30.11.2015 г. по т.д. № 784/15 г., ВКС, ТК в закрито заседание на 19.10.2015 г. е оставил без разглеждане касационната жалба на [фирма], [населено място], срещу решение № 17910/31.10.2014 г., постановено по в.гр.д. № 7300/14 г., по описа на СГС, АО , ІІІ б състав.
В мотивите си съдът е приел, че предмет на касационната жалба са 14 броя обективно съединени искове, всеки един от тях с цена на иска от 1 000 лв / под посочения в чл. 280, ал. 2 от ГПК в редакцията към датата на обжалване на решението минимум от 10 000 лв. Без значение за цената на иска по см. на чл. 280, ал. 2 във връзка с чл. 69, ал 1 от ГПК е, че всеки един от исковете е предявен като частичен за задължение, надхвърлящо сумата от 10 000 лв, тъй като размерът на цената на частичния иск е търсената с него сума. Прието е, че е без значение за цената на иска по смисъла на чл. 280, ал. 2 във връзка с чл. 69, ал. 1 от ГПК, че всеки един от исковете е предявен като частично за задължение, надхвърлящо сумата от 10 000 лв, тъй като размерът на цената на частичния иск е търсената с него суми. Релевантно за недопустимостта на касационното обжалване с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК е обстоятелството, че между ищеца и ответника няма сключен единен договор за периодично изпълнение, поради което всяка една от фактурите материализира отделени договор за продажба, както и че сделките, от които произтичат вземанията на ищеца са търговски сделки по смисъла на чл. 286, ал.1 от ТЗ.
Цената на иска е един от критериите за разглеждане на въззивните решения по реда на касационното обжалване от Върховния касационен съд. Нормата на чл. 280, ал. 2 от ГПК в редакцията към датата на подаване на касационната жалба на [фирма] – 22.12.2014 г., (ДВ бр. 100/2010 г.) изключва касационното обжалване на въззивни решения, разгледали искове, чиято цена е под 10 000 лв за търговски дела.
На основание чл. 286, ал. 1 от ТЗ търговско е делото, което има за предмет изпълнение, респ. неизпълнение на задължения по търговски сделки. В случая, са разгледани при условията на обективно кумулативно съединение на искове частични искове с цена по 1000 лв всеки, за части от вземания на ищеца по договори за продажба, за които са съставени фактури. Общата стойност на всички претендирани суми по фактурите е 14 000 лв.
Съдът намира, че въззивното решение е разрешило спор между [фирма] в качеството му на ищец, твърдящ че има вземане за доставени от него стоки на ответника [фирма] като купувач. Изложено е твърдение в исковата молба, че страните са в трайни търговски отношения. Твърдението е, че са извършени продажби при определена цена, по фактури, подробно описани и се претендират частично цените на продуктите през периода м. 04 – 06.2011 г. по 14 броя данъчни фактури по 1 000 лв като част от вземане, посочено за всяка фактура.
Настоящият съдебен състав намира, че твърдението е за наличие на трайни търговски отношения и осъществени доставки, за което са съставени процесните фактури. Тези процесни фактури свидетелстват за възникнали задължения на основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, които се претендират в частичен размер.
При така формулираната претенция, въззивният съд е разгледал обективно кумулативно съединени частични искове всеки с цена на иска от 1 000 лв. за заплащането на цена на доставени стоки по посочени фактури.
Съдът намира, че при твърдение за трайни търговски отношения, е налице доставка при условия, посочени от доставчика. Липсата на оспорване в разумен срок, законът в чл. 292 от ТЗ свързва с фикция за съгласие по съществените елементи на сделката. Няма една доставка, а отделни доставки, всяка със свои съществени елементи вид стока, количество и цена. При всяка една от доставките и преминаване на собствеността върху стоките, възниква отделно задължение за заплащане на договорената цена, макар и видът на стоката и нейната цена да са уговорени от страните при мълчаливо съгласие на основание чл. 292 от ТЗ, предвид непротивопоставянето на купувача и качеството му на търговец. Ето защо претенциите на ищеца, не могат да се квалифицират като такива, които са основани на един договор. Няма твърдение за постигнато едно общо съгласие преди отделните доставки, тогава ако се твърди в исковата молба, че предварително е постигнато съгласие по отношение вида на стоката и цената, тогава може да се приеме, че доставките произтичат от едно общо правоотношение. Именно липсата на писмен договор, уреждащ отношенията между страните и позоваването на трайните търговски отношения между тях, дава основание на съда да приеме, че всяка доставка е отделно продажбено отношение.
Наличието на трайни търговски отношения, обуславя постигнатото мълчаливо съгласие, от значение за прилагане на презумпцията на чл. 292 от ТЗ. Но наличието на трайни търговски отношения не означава сключване на рамков договор предварително въз основа на който се осъществяват доставките. Трайните търговски отношения между търговците обуславят приложение на презумпция за съгласие, ако цената или количеството или видът на доставената стока, не бъдат оспорени веднага. Но трайните търговски отношения не означават, постигнато съгласие по отношение на всички доставки, които ще бъдат извършени.
Също така липсва периодичност на престациите, тъй като с всяка доставка и приемане на стоката се завършва сключването на договора, не е налице периодично изпълнявана престация. Това налага извода, че цената на исковете е под 10 000 лв и това налага приложението на чл. 280, ал. 2 от ГПК съгласно която норма, при търговски дела с цена на иска под 10 000 лв въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
В трайната си съдебна практика ВКС приема, при фактури, издадени на различни дати и материализиращи всяка фактура отделен договор за покупко-продажба на различни стоки, иска за изпълнение на задължението за плащане на цената, е самостоятелен съгласно чл. 69, ал. 1 т. 1 от ГПК. Цената се определя с оглед цената на всяка доставка и когато са разгледани искове за отделни доставки е налице обективно кумулатививно съединение на искове. В този смисъл определение № 28 от 24.1.2015 г. на ІІ ТО на ВКС.
С определение № 114 от 04.03.2014 г. на ВКС, по т.д. 2401/13 г., ІІ ТО на ВКС, на което частният жалбоподател се позовава не е допуснато касационно обжалване на решение на Окръжен съд, с което е обезсилено решение на районен съд и е изпратено по подсъдност на Окръжен съд делото като е прието, че ищецът се позовава на договори за продажба, 5 броя, обективирани в 7 броя фактури и цената на иска за заплащане на главница е 28 413,21 лв, над 25 000 лв. и иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД за заплащане на сумата от 25 116,03 лв договорна неустойка за забава върху посочената главница. Съдът се е позовал на трайна съдебна практика, че цената на иска при искове за парични вземания, основани на договор и трайноустановени търговски взаимоотношения във връзка с неговото изпълнение, претенцията за вземания относно цената във връзка с неговото изпълнение представлява един иск.
Настоящият съдебен състав намира, че цената на иска се определя съгласно правилото на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК – търсената сума. Съдебната практика приема, че при сключен договор за търговска продажба и въз основа на него, издадени фактури цената на иска се определя като едно вземане, произтичащо от именно твърдения договор за търговска продажба. Тази практика е основана на посочената норма на чл. 69, ал. 1 т. 1 от ГПК (преди това уредена в чл. 55 , ал. 1, б. „а“ от ГПК (отм.).
В случаите на претенция, основана на договор за продажба, сключен вследствие на трайни търговски отношения, договорът за продажба се сключва с достигане на предложението до търговеца. Нормата на чл. 292 от ТЗ предвижда презумпция за постигане на съгласие по съществените елементи на сделката, в случай, че търговецът до когото е изпратена оферта не я отхвърли. Но това не означава, че отношенията между страните са от един общ правопораждащ факт. Трайните търговски отношения се формират от множество факти, поради това и твърдението в исковата молба за наличие на трайни търговски отношения обуславя доказване на постигане на съгласие по съществените елементи на договора, а не представлява факт или фактически състав, от който се поражда правото на вземане, защитавано в исковия процес. С оглед на този анализ изводът е, че при наличие на трайни търговски отношения страните сключват отделни договори, които са правопораждащи за правата и задълженията ми. Поради това правото на вземане не се основава на множество договори, а на един договор. Както в случая, е налице множество договори за продажба, за които свидетелстват съставените фактури. А доколкото по всеки договор се претендира частично вземане, то, то представлява цената на иска, която е по 1 000 лв и е под размерите за цена на иска по чл. 280, ал. 2 от ГПК. Факт е, че са налице множество фактури, за които се твърди, че представляват съставени такива, в резултат на трайни търговски отношения между страните при еднакви цени за всеки продукт. Но според настоящия съдебен състав, изводите, изложени в обжалваното определение, са в съответствие със закона. В случая, при наличие на трайни търговски отношения, фактурите свидетелстват за отделно сключени договори при мълчаливо съгласие от страна на купувача- търговец, на основание чл. 292 от ТЗ. Поради това не става въпрос за един единен договор, а за отделни договори, по които съгласието е презумирано на основание чл. 292 отТЗ. Когато претенцията е за вземания по всяка фактура, предявени като частични, не може да се приеме, че сборът от всички вземания представлява цената на иска.
По изложените съображения съдът намира, че следва да остави без уважение частната жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 283 от 30.11.2015 г. по т.д. 784/2015 г., ВКС, ТК, ІІ отделение.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ
ПОТВЪРЖДАВА определение № 283 от 30.11.2015 г. по т.д. 784/2015 г., ВКС, ТК, ІІ отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: …………..ЧЛЕНОВЕ: 1. ………………..2. ………………….