О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 477
гр. София, 15.07.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 3149 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Ш. М” О., [населено място], представлявано от адв.А. С., срещу решение № 1857 от 16.07.2018г. по т.д. № 6250/2017г. на Софийски апелативен съд, Търговска колегия, 9 състав, с което, след отмяна на решение № 1774 от 21.09.2017г. по т.д. № 1311/2017г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI – 2 състав, е отхвърлен предявеният от настоящия касатор против Агенция по заетостта иск за заплащане на сумата от 50 338,29 лева – парично вземане за заплащане на финансова помощ, на основание договор за предоставяне на финансова помощ по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” с рег. № E. – 2116 – 01 – 11015, след наложена финансова корекция в размер на 25 % от договорената безвъзмездна помощ.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че решението е постановено от въззивния съд, без да е преценил в пълнота доказателствения материал по делото и направените от страните възражения и оспорвания. Счита за неправилен извода, че е нарушен принципът на недискриминация на участниците по оперативната програма. Поддържа, че финансовата корекция е наложена неправилно и незаконосъобразно. В случай че са налице предпоставки за налагането й, то счита, че същата следва да е в минимален, а не в максимален размер. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, като сочи следните процесуалноправен и материалноправен въпроси:
1. Длъжен ли е въззивният съд да постанови решението си въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната и на доводите на страните съвкупна преценка, а ако смята някое доказателство за несъотносимо или недостоверно, да изложи мотиви за това?
2. Какви са критериите и как е изчислима вредата, изразяваща се в отнемане на правото да се получат средства, дължими в договор в размер на 25 %, в случай че сключеният договор е изпълнен точно и в срок?
Касаторът твърди, че по първия въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 24 от 28.01.2010г. по гр.д. № 4744/2008г. на ВКС, ГК, I г.о. и т.1 и т.2 от ППВС № 7/27.12.1965г. Поддържа още, че въпросът е решаван противоречиво от съдилищата, като се позовава на решение № 1796 от 01.09.2016г. по в.гр.д. № 3820/2015г. на Софийски апелативен съд. Твърди, че вторият въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Излага съображения и за очевидна неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.
Ответникът Агенция по заетостта, [населено място] оспорва касационната жалба. Поддържа, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и мотивирано, като излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, за да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения иск, е приел за установено, че между ищеца „Ш. М” О. и ответника Агенция по заетостта е сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, схема за безвъзмездна финансова помощ „квалификационни услуги и обучения за заети лица – фаза 3”, рег. № E. – 2116 – 01 – 11015, като финансирането на проекта е в размер на 307 061 лева, а предоставяната безвъзмездна финансова помощ е 70 % от общите приемливи/ допустими разходи или сумата от 214 942,70 лева. Констатирал е, че с публична покана, изготвена и обявена от изпълнителя „Ш. М” О., към кандидатите са поставени минимални изисквания – да имат не по – малко от три сключени договора с предмет, сходен на предмета на процедурата, като общата стойност на същите да е не по – малко от 650 000 лева, и не по – малко от 500 заети лица, обучени по изпълнени договори за професионално обучение по професия Строител код 58 2030; лицата, които ще извършват обучението следва да бъдат строителни инженери, инженери химици и специалисти органична химия и биотехнологии; кандидатът трябва да притежава лиценз за извършване на обучения по специалност „бояджийски работи” код по С. 5820309. Констатирал е още, че Агенцията по заетостта е приела наличието на нарушение от бенефициента при публичната покана поради заложените изисквания кандидатите да имат не по – малко от три сключени договора с предмет, сходен на предмета на процедурата и не по – малко от 500 заети лица, в резултат на което, след проведена процедура по реда на Методологията за определяне на финансови корекции, е наложила финансова корекция в размер на 25 % и е отказала плащането на 65 976 лева. При тази фактическа установеност, на първо място въззивният съд е изследвал Методологията за определяне на финансови корекции. Посочил е, че същата е създадена в изпълнение на изискванията на правото на ЕС държавата – членка да съблюдава разходването на средства по бюджета на ЕС, като спазва всички изисквания на правото на ЕС и отстрани всяка нередност, като отнеме целия или част от размера на помощта, а също така съблюдава принципа на равно третиране и недискриминация, с цел развитие на конкурентноспособността на икономическите оператори. На следващо място, позовавайки се на Регламент № 2988/95г. на Съвета от 18.12.1995г. ЕО, Е., Регламент № 1081/2006г. на Европейския парламент и на Съвета от 05.07.2006г. относно Европейския социален фонд и Регламент № 1083/2006г. на Съвета от 11.07.2006г. за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионнния фонд, апелативният съд е приел, че процесният договор е подчинен на целта да се засили конкурентноспособността, чрез даване възможност на максимален брой участници да докажат своите възможности за изпълнение на поръчката, съответно това е и част от задълженията на бенефициента. С оглед на това е посочил, че към процедурите за обществени поръчки се прилага правилото за недискриминация на обществените оператори. Посочил е още, че при дефиниране на нередностите Съдът на европейския съюз приема, че вредата може да бъде както реална, така и потенциална /С-59/14, С-584/15, като нередностите може да се изразяват и не в пряка икономическа вреда, а в засягане на доброто управление на средствата от бюджетите на ЕС и неизпълнение на специфичните цели с оглед задължението за лоялно сътрудничество, предвидено в чл.4, апр.3 от Д. на всяка държава членка.
В тази връзка въззивният съд е приел, че спорният по делото въпрос е свързан с наличието на дискриминационен и ограничаващ конкуренцията критерий в обществената поръчка. Според решаващия съд поставянето на изисквания в отправената публична покана за оборот за специфично обучение на заети лица и брой обучени лица са допълнителни изисквания, които не съответстват на предложението. Относно опита и предишни обучения, за което бенефициентът е посочил предходни сключени договори, е приел, че този критерий е дискриминационен. Посочил е, че следва да има максимален брой участници и съобразно обявените критерии да се избере, докато предходният опит и оборот на средства при извършване на услугите не са критерии, които могат да определят дали участникът може да изпълни поръчката. Посочил е още, че целта на публичното предложение е максимален брой участници да се включат. В тази връзка въззивният съд е приел, че е налице основание за посочване на допълнително изискване, отнасящо се само до притежанието на лиценз за обучение, като останалите изисквания са дискриминационни и поставят ограничение пред евентуалните участници, до които следва да е отправена поканата. Изложил е съображения, че така допуснатото нарушение не следва да формира вреда, т.е. намаление на имущество, а е достатъчно да е нарушен принципът на недискриминация и на принципа на конкуренция, предвиждащ възможно най-голям брой участие на икономически оператори. С оглед на това е заключил, че нарушението представлява нередност по смисъла на посочените по-горе разпоредби и поради това е отчетено от законодателя като такова, за което се следва корекция, както е посочено в Приложение 1 към чл.61 от Методологията, приложима към процесния договор. Поради това е приел, че е налице основание за отказ да се изплати предвидената финансова помощ поради нарушение на изискванията на договорите и нормативните актове за изпълнение на задълженията от бенефициента при придобиване на средства от Европейския социален фонд.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият въпрос е свързан със задълженията на въззивния съд, произтичащи от чл.235, ал.2 ГПК. По въпроса за задължението на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните и да мотивира решението по съществото на правния спор е налице постоянна съдебна практика, обективирана в ППВС № 1 от 13.07.1953г., Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001г. по тълк.д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС, решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, ТК, II т.о., решение 3 157 от 08.11.2011г. по т.д. № 823/2010г. на ВКС, ТК, II т.о. и други. Въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство. Разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.4 ГПК задължават въззивния съд да основе решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху собствените си изводи по приложението на закона, които следва да намерят писмено отражение в мотивите към решението. В случая, въззивният съд не се е отклонил от тази практика, като е формирал фактическите и правните си изводи след обсъждане на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, както и на твърденията и възраженията на страните, а по обосноваността и законосъобразността на изводите му касационната инстанция не може да се произнася в акта по чл.288 ГПК. Поради това не е налице поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. По отношение на твърдението на касатора, че въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата, обосноваващо допускане на касационно обжалване на основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, същото не следва да се разглежда, доколкото допълнителният критерий е отменен с изменението на ГПК с ДВ бр.86, в сила от 31.10.2017г., а касационната жалба е депозирана на 01.10.2018г. /видно от пощенско клеймо/.
Вторият въпрос по начина, по който е формулиран, не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросът не съответства на мотивите на въззивния съд, който за да достигне до крайния си извод за неоснователност на предявения иск, е приел, че допуснатото нарушение не следва да формира вреда, т.е. намаление на имущество, а е достатъчно да е нарушен принципът на недискриминация и на принципа на конкуренция, предвиждащ възможно най-голям брой участие на икономически оператори, във връзка с които мотиви на съда въпрос не е поставен. Поради липса на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не следва да се обсъжда наличието на соченото допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е направено и искане за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение. „Очевидна неправилност” е въведено с новата разпоредба на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК основание за допускане на касационен контрол, без допускането на такъв да е обусловено от обосноваване на общата и допълнителните предпоставки на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидна неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съд на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правни норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловен от предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на делото на касатора не следва да се присъждат разноски за касационното производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 лева, определено съобразно чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1857 от 16.07.2018г. по т.д. № 6250/2017г. на Софийски апелативен съд, Търговска колегия, 9 състав.
ОСЪЖДА „Ш. М” О., ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], офис център УВО СОФИЯ да заплати на Агенция по заетостта, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] сумата 100 лева /сто лева/ – юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, на основание чл.78, ал.8 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: