2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 514
гр. София, 26.07.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ГАЛИНА ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 3124 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Д. К. от [населено място], общ.Лозница, представляван от адв.Ж. Ч., срещу решение № 2157 от 13.08.2018г. по в.гр.д. № 6005/2017г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав, с което, след отмяна на решение № 3322 от 15.05.2017г. по гр.д. № 19727/2014г. на Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, 9 състав, е отхвърлен предявеният от С. Д. К. против Гаранционен фонд иск с правно основание чл.288, ал.1, т.2, б „а” КЗ (отм.) за сумата над 20 000 лева до пълния предявен размер от 70 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 01.08.2011г.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че въззивният съд не е обсъдил доказателствата, имащи значение за определяне на справедлив размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди. Поддържа, че присъденото обезщетение не съответства на тежестта и вида на травматичното увреждане, изразяващо се в пълна загуба на зрението в резултат на процесното ПТП. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните процесуалноправен и материалноправен въпроси:
1. Въпрос относно задължението на въззивния съд съгласно чл.271, чл.272 вр. чл.236, ал.2 ГПК да обсъди в мотивите на акта си всички възражения и доводи на страните, да обсъди и анализира относимите към тях доказателства, събрани по делото, както и твърденията, доводите, възраженията и оспорванията на страните. Счита, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК – решение № 283 от 14.11.2014г. по гр.д. № 1609/2014г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 388 от 17.10.2011г. по гр.д. № 1975/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о.
2. Въпрос относно начина на приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД и мотивите на апелативния съд при обсъждането й. Счита, че въпросът е решен в противоречие с т.II от ППВС № 4/23.12.1968г.
Ответникът Гаранционен фонд оспорва касационната жалба. Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Излага съображения за неоснователност на касационната жалба.
Третото лице – помагач М. А. Б. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
С обжалваното решение въззивният съд е отменил първоинстанционното решение на СГС в частта, с която е уважен искът с правно основание чл.288, ал.1, т.2, б „а” КЗ (отм.) над сумата 20 000 лева до 70 000 лева и е отхвърлил иска в тази част. За да постанови решението си, съдът е приел за доказани твърдените от ищеца увреди на здравето му, констатирани от съдебно – медицинската експертиза – множество разкъсно – контузни рани по лицето, разкъсно – контузни рани по клепачите на двете очи, кръвотечение от носа, фрактура на дясното рамо на долната челюст, фрактура на горната челюст вдясно, фрактура на твърдото небце, фрактура на носните кости, фрактура на външната стена на лявата орбита, изпълване с кръв на горночелюстните синуси и етмоидални клетки, фрактура на черепната основа и контузия на мозъка. Въз основа на събраните по делото доказателства е констатирал, че вследствие на ПТП, настъпило през 1999г., ищецът е получил прогресивно заболяване на двете очи, за което през 2010г. му е призната 97 % загуба на работоспособността без необходима в ежедневието чужда помощ, а след процесното ПТП е установена абсолютна слепота на лявото око и практическа слепота на дясното око, за което му е призната 100 % загуба на работоспособността и необходимостта от чужда помощ. В тази връзка е приел, че на обезщетение подлежат получените телесни увреждания и само тази загуба на зрението, която е в причинно – следствена връзка с процесното ПТП, съизмерима с разликата между установената през 2011г. и през 2010г. загуба на работоспособността. С оглед на това въззивният съд е достигнал до извода, че справедливо обезщетение съобразно критерия на чл.52 ЗЗД за претърпените от ищеца неимуществени вреди, включително и отсъствието на възможност да се възстанови зрението на двете очи, при отчитане на обществено – икономическите условия в страната към периода на деликта /2011г./, както и размера на застрахователните лимити, възлиза на 50 000 лева. Така определеното обезщетение е намалено с изплатеното от ответника обезщетение в размер на 30 000 лева.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Процесуалноправният въпрос е въведен от касатора при позоваване на разпоредбата на чл.272 ГПК. Този въпрос не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не съответства на данните по делото и на мотивите на въззивния съд. В случая не е извършено препращане по реда на чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение, а въззивният съд е изложил собствени мотиви във връзка с правнорелевантните факти и е формирал правни изводи въз основа на тях.
Формулираният материалноправен въпрос следва да се уточни в следния смисъл: „Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД, и какви са критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди?”. Въпросът е релевантен, тъй като е обсъждан от въззивния съд и е обусловил решаващите му изводи. Налице е и допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като даденото от апелативния съд разрешение на този въпрос е в отклонение от постоянната практика на ВКС, обективирана в ППВС № 4/1968г. и решения по чл.290 ГПК – решение № 151 от 12.11.2013г. по т.д. № 486/2012г., ТК, ІІ т.о., решение № 88 от 17.06.2014г. по т.д. № 2979/2013г., ТК, ІІ т.о., решение № 130 от 09.07.2013г. по т.д. № 669/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 83 от 06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.. Съгласно тази практика, за определяне на справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди – морални болки и страдания от причинени телесни увреждания на увреденото от деликт лице, следва да бъдат взети предвид както характера и тежестта на самото телесно увреждане, интензитета и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, така и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент.
По изложените съображения следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
Касаторът е освободен от заплащане на държавна такса по реда на чл.83, ал.1, т.4 ГПК, поради което делото следва да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание без внасяне на държавна такса за разглеждане на касационната жалба.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2157 от 13.08.2018г. по в.гр.д. № 6005/2017г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав.
Делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение на Търговска колегия на Върховен касационен съд за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: