О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 317
София , 07.10.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и тринадесета година , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
разгледа докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр.д.Nо 5937 /2013 година
и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК във вр. с чл. 95 ГПК и чл.23 ал.3 ЗПП.
Образувано по частна жалба вх.Nо71803/17.06.2013 год. на Й. Д. В. от [населено място] срещу Определение от 12.04.2013 година , постановено по ч.гр.д. Nо 6150/2012 год. на Софийския градски съд , с което е оставено без уважение искането и по реда на чл. 23 от ЗПП да и бъде предоставена правна помощ по делото във връзка с предприето обжалване на потвърдено определение за прекратяване на иницииран от нея съдебния исков процес по чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ като процесуално недопустим.
Поддържа се , че обжалваното определение е неправилно, тъй като не са съобразени реалните факти по делото относно материалното положение на молителката- къщата и е на гредоред, пред срутване , посоченото трудово възнаграждение е брутно такова, като реалните доходи са около 600 лв. , а пенсията на съпруга и е 250 лв. Като счита , че следва да бъдат ценени реалните условя на живот, както и тежкото здравословно състояние ,удостоверени с представени с частната жалба медицинско удостоверение и извлечение за получено трудово възнаграждение, се иска отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което се предоставя правната помощ.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия , намира.
Частната жалба е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Разгледана по същество , частната жалба е неоснователна.
За да постанови определението си, съдът е приел, че данните , декларирани от молителката по искането за предоставяне на правна помощ, сочат , че същата притежава доходи , който и позволяват наемането на доброволна адвокатска защита.
Обжалваното определение е правилно с оглед на постановения краен резултат.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ал.3 ЗПП/ изм. ДВ. бр.28/ 19.03.2013 год. / предоставянето на правна помощ на страна по граждански дела когато кумулативно са налице предпоставките –да няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение , да няма такъв в резултат на доброволно ангажирана защита и нуждите на правосъдието да налагат тази защита.
В случая молителката Й. В. е поискала да и се предостави правна защита за производството по обжалване на определение за прекратяване на исков процес поради недопустимост пред ВКС, по реда на чл. 274 ал.3 ГПК. От гледна точна на изискванията на закона- нуждите на правосъдието безспорно са в насока при изготвяне на съдебните книжа за обжалване пред ВКС страната- касатор да ползва адвокатска защита. Няма спор , че пред първата инстанция и при обжалването пред въззивния съд, молителката не е ползвала адвокатска защита и искането и е обосновано.Правилно е прието, че същото е неоснователно от гл.т. наличие на третата предпоставка- възможност , с оглед на материалното си положение,страната молител да разполага със средства за заплащане на адвокат.
Макар и регламентирано от закона в широка рамка, преценката на съда дали конкретния молител, с оглед на конкретното дело може да плати на адвокат, е винаги конкретна , съобразена с данните по делото за неговия вид и характер, етап на развитие на процеса , в който е поискана правната защита и изискванията на закона.
Адвокатското възнаграждение по см. на чл. 23 ал.3 ГПК следва да бъде свързано с вида на търсената защита – в случая защита за касационно обжалване на определение за прекратяване на делото по реда на частното производство. Съгласно Тарифа Nо 1 /2004 год. за адвокатските хонорари за доброволна правна защита при обжалване с частна жалба , съгласно чл.7 т.7 във вр. с ал. 11 дължимото, адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 100 лв. Съпоставена тази сума с възможностите на семейството, съгласно представените документи , които дават основание да е приеме месечен доход на двучленното семейство на молителката В. от около 1000 лв. , изводите на съда по обжалваното определение , че не е налице елемента „молителя да не разполага със средства за заплащане на адвокат’ са правилни и обоснование.
По изложените съображения , Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 12.04.2013 година , постановено по ч.гр.д. Nо 6150/2012 год. на Софийския градски съд , с което е оставено без уважение искането на Й. Д. В. от [населено място] по чл. 23 от ЗПП за предоставяне на правна помощ по делото във връзка с предприето обжалване по чл. 274 ал.3 ГПК на потвърдено определение за прекратяване на иницииран от нея съдебния исков процес по чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ като процесуално недопустим.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :