О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 226
София, 05.06.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и тринадесета година , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
При участието на секретаря
Разгледа докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр.д.Nо 3125 /2013 година
и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК .
Образувано по частна жалба вх. Nо 19280/14.06.2012 год. на Г. Д. А. и И. Д. А., и двамата от [населено място] заявена чрез адв.Н. З. – АК В. с искане за отмяна на Определение Nо 1514 от 01.06.2012 година по възз.гр.д. Nо 2171 / 2011 год. на ОС-Варна. Иска се присъждане на направени пред въззивната инстанция разноски по делото , съобразно уважената част по жалба , от 1960 лв.
С посоченото определение , окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция е оставил без уважение на искане по реда на чл. 248 ГПК за изменение на решение по чл. 344 ал. 1 ГПК по допускане на делбата между страните по делото, в частта за разноските. Прието е , че разноските в делбения процес, когато касаят произнасяне от страна на въззивния съд по доводи относно имотите , предмет на делбения процес, съделителите и обема на техни права и не засягат произнасяне по евентуално присъединени искове , се присъждат при условията на чл. 355 ГПК.
В срока по чл. 276 ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор от ответната страна.
По подадената частна жалба , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, като прецени наведените доводи и данните по делото, намира :
Частната касационна жалба е процесуално допустима, заявена при спазване срока по чл. 275 ал.1 ГПК. Разгледана по същество тя е основателна .
Принципът в гражданското съдопроизводство, който предопределя начина на възмездяване на направените по делото разноски от страните , изразен в някои разпоредби на ГПК, се базира на разбирането, че разноските по делото следва да поеме онази страна, която е станала причина за завеждане на делото. Това може да е страната, инициирала едно необосновано производство, завършило с отхвърляне на заявената претенция или прекратяване на делото, или на страната , която с поведението си / в материално-правен аспект / неоснователно е допуснала да се наруши или застраши едно чуждо субективно материално право, и е станала е причина за търсената съдебна защита.
В делбения процес , чиято законова уредба сочи на специфични отклонения от правилата на общия исков процес, всяка страна има двойното качество на ищец и ответник т.е. както релевира правото си да иска преустановяване съществуването на една съсобственост и трансформирането и в индивидуална собственост , така и брани лични правопреобразуващи или правопогасяващи съсобствеността права на собственост, заявява лични облигационни претенции , свързани със съсобствеността на обекта, предмет на делбата.
За да се определи в чия тежест са направени разноски в първата фаза на производството , при обжалване на решението по чл. 344 ал.1 ГПК , и как да бъде разрешена конкуренцията на чл. 355 ГПК и чл. 81 ГПК във р. с чл. 78 ГПК , еднозначен отговор , без да се съобразят конкретните по делото данни , не може да се даде .
Изразеното становище по цитираните определения на ВКС, характер на незадължителна съдебна практика, сочат на непротиворечиво тълкуване на закона, споделено и от настоящия състав , в смисъл, че когато не е налице спор между страните-съделители по делото относно съсобствеността и правата , нито досежно способа на извършване на делбата , приложение ще намери специалната разпоредба на закона / чл. 355 ГПК респ. разпоредбата на чл. 293 а ГПК / отм./ . В хипотезите при оспорване на факта на съществуване на собствеността чрез възражения или при обективно съединяване на искове, обема права на съделителите, способа на извършване на делбата във втората фаза , приложение следва да намери чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ГПК.
Частната жалба на Г. атанасов и И. А. за присъждане на разноски при промяна на резултата от въззивния съд , се явява отчасти основателна.
Въззивното обжалване от страна на жалбоподателите Г. Д. А. и И. Д. А. , е предприето при постановения неблагоприятен за тях правен резултат от оспорване на факта на съсобственост на два от ПИ, обема на съсобственост на всеки един от обектите, предмет на делбата и на обема права на съделителите от останалите страни-съсобственици по делото, поради което относно дължимостта на разноските в съответната инстанция следва да намерят приложение общите правила.
Обжалваното определение е неправилно, след като въззивният съд е приел, че разноските следва да се присъдят според разпоредбата на чл. 355 ГПК. Същото следва да се отмени като се постанови ново определение , с което на основание чл. 81 във вр. с чл. 78 ал.1 ГПК въззиваемите страни –съделители следва да заплатят на Г. Д. А. и И. Д. А. съответната на уважената част на жалбата сума от направените разноски за защита пред втората инстанция.
Данните по делото сочат , че въззивният съд е отменил решението на първата инстанция, в частта с която не е била допусната делба на ПИ с идентификатор * / без построената в него сграда / за разликата над 700 кв. м. , и приемайки , че площта на имота е 824 кв.м. е допуснал делбата на ПИ с мощ от 824 кв.м.допуснал е да се извърши съдебна делба и на ПИ с идентификатор * , а заявеният от Г. Д. А. и И. Д. А. за делба на ПИ с идентификатор * е отхвърлен. В хода на въззивното производство, за защита въззивниците Г. Д. А. и И. Д. А. са направили разноски – заплатен адвокатски хонорар в размер на 2500 лв.-Договор за защита и съдействие Б 196682/ 18.02.2012 год. /л.21 –приложение гр.д.N2171/2011 г. ОС-Варна/.
Съгласно разпоредбата на чл. 78 ал.1 ГПК както с оглед уважената част от иска, дължимата сума касаеща разноските пред въззивния съд следва да се редуцира до претендирания от жалбоподателите размер от 2/3 на този размер. Или искането се явява основателно за сумата 1666.60 / хиляда шестстотин шестдесет и шест лева и 0.60 лева/.
По изложените съображения и на основание чл. 278 ал.2 ГПК във вр. с чл. 81 и чл. 78 ал.1 ГПК, върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение Nо 1514 от 01.06.2012 година по възз.гр.д. Nо 2171 / 2011 год. на ОС-Варна, постановено по чл. 248 ал.1 ГПК и вместо него п о с т а но в я в а:
ОСЪЖДА К. Г. Г. от [населено място] , И. Н. Н. от [населено място] , С. И. Н. от [населено място] , О. В. Ф. от [населено място] , Ж. Г. Ф. с неизвестен по делото адрес да заплатят на Г. Д. А. и И. Д. А. , двамата от [населено място] сумата 1666.60 / хиляда шестстотин шестдесет и шест лева и 0.60 лева/, разноски по делото за защита по повод на въззивното обжалване .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :