О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№13
[населено място], 29.01.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 2755 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на З. Б. С. чрез пълномощника адв. К. срещу определение № 93 от 15.03.2013г. по гр.д. № 600/2012г. на Софийски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата му по чл. 248 ГПК за допълване на постановеното въззивно решение в частта за разноските.
В частната жалба се поддържа, че определението е незаконосъобразно. Съдът неправилно е приел, че претендираните разноски са само за предходното касационно производство – същите са подробно описани в списъка на разноските и включват разноски за първото въззивно производство и за касационното. Освен това, съдът неправилно е приложил чл. 355 ГПК.
Ответницата А. Г. С. взема становище за неоснователност на частната жалба.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата се поставя за разглеждане едва в настоящия момент предвид факта, че подлежи на разглеждане заедно с касационното производство по гр.д. № 2754/2013г., а последното бе спряно до приемане на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 5/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС, което е постановено на 29.12.2014г.
При преценка основателността на частната жалба Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното:
З. С. е ответник по предявения от А. С. иск за съдебна делба на апартамент в [населено място] и е оспорил иска с възражение за пълна, евентуално за частична трансформация на лични средства при придобиване на имота. Първоинстанционният съд и първият въззивен състав на Софийски окръжен съд по гр.д. № 520/2011г. не са уважили възражението му и са допуснали делба при равни квоти. С решение на Върховния касационен съд, ІІг.о. по гр.д. № 215/2012г. е отменено това въззивно решение и делото е върнато за ново разглеждане. При новото разглеждане е постановено решение № 545 от 20.12.2012г. по гр.д. № 600/2012г. на Софийски окръжен съд. С него е отменено решение № 66 от 25.03.2011г. по гр.д. №906/2010г. на Костинбродски районен съд в частта досежно определените квоти на съделителите при допускане на делбата на недвижим имот – апартамент № 12 на [улица],[жилищен адрес] в [населено място] като вместо това на съделителя З. Б. С. е определена квота 3/4ид.ч., а на съделителката А. Г. С.-1/4 ид.ч. В решението съдът е приел, че не следва да присъжда разноски на страните, доколкото производството е делбено и разгледаното възражение по чл. 21, ал.2 СК не представлява присъединен иск по чл. 355, пр.2 ГПК.
В срока по чл. 248, ал.1 ГПК З. С. е поискал изменение на решението в частта за разноските чрез присъждане на направените от него разноски в размер на 1184лв., направени за въззивното и касационно производство, подробно описани в списък на разноските, представен в с.з. на 24.10.2012г.
С обжалваното определение №93 от 15.03.2013г. Софийски окръжен съд е отказал за уважи молбата. Отново е изтъкнал, че производството е по иск за делба и в него не са разглеждани присъединени искове, за да се определят за тях разноски по общите правила на чл. 78 ГПК както сочи чл. 355, пр.2 ГПК. Позовал се е на определение на Върховния касационен съд – определение № 81 от 23.02.2012г. по гр.д. № 430/2011г. на ІІг.о., постановено по молба по чл. 248 ГПК. В него се приема, че когато спорът по делото в рамките на първата фаза на делбата е разгледан от трите инстанции единствено относно обема права на съделителите по решението по чл. 344 ал.1 ГПК, макар и поради релевирано възражение по чл. 21 ал. 2 СК/отм./, то доколкото искът не е предявен като инцидентен установителен иск, не може да се приеме, че се дължат разноски по него, извън тези, който следва да се присъдят по правилото на чл. 355 ГПК.
Настоящият състав не споделя съображенията в соченото определение. В обратния смисъл е определение № 4 от 06.01.2011г. по ч.гр.д. № 542/2010г. на ІІг.о. и определение № 252 от 11.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2024/2014 г., I г.о., които се споделят от състава. Според тях разпоредбата на чл. 355 ГПК има предвид разноските, направени по повод признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост – за назначаване на експертизи, за извършване на оглед и други. Когато не се оспорват правата на съделителите или способа за извършване на делбата, всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство от адвокат. Когато е повдигнат спор относно съществуването на съсобствеността, правата на съделителите или способа, по който следва да бъде извършена делбата, както и по присъединените искове в делбеното производство и при обжалване на постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения, приложение намира разпоредбата на чл.78 ГПК, в който смисъл са и указанията в т.9 на Постановление №7/1973г. на Пленума на ВС.
В случая по делото е бил повдигнат спорен въпрос, по който се е развило въззивното и касационно разглеждане на делото, а именно въпросът за съществуването на съсобственост и за дяловете в съсобствеността, заявен чрез възражение за пълна, евентуално за частична трансформация на лично имущество при придобиване на имота.
При този извод искането за присъждане на разноските, направени по повод обжалване на първоинстанционното решение във връзка с повдигнатия спор относно дяловете на съделителите, е основателно. Направените от З. С. разноски за адвокатско възнаграждение и за държавни такси по време на първото въззивно производство – гр.д. № 520/2011г. и на първото касационно производство – гр.д.№ 215/2012г. възлизат на 1184 лв.. Предвид частичното уважаване на възражението за трансформация – за ? ид.ч. от имота и отхвърлянето му за 1/4 ид.ч., то съделителят има право на 3/4 от така направените разноски съгласно чл. 78, ал.1 ГПК и това е сумата 888лв.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 93 от 15.03.2013г. по гр.д. № 600/2012г. на Софийски окръжен съд в частта, с която не е уважено искането на З. Б. С. за изменение на решение № 545 от 20.12.2012г., постановено по посоченото гражданско дело в частта му за разноските, чрез присъждане на направените разноски до размер на 888лв. и вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК решение № 545 от 20.12.2012г. на Софийски окръжен съд по гр.д. №600/2012г. в частта му за разноските като:
ОСЪЖДА А. Г. С. от [населено място],[жк][жилищен адрес] да заплати на З. Б. С. от [населено място], [улица], вх.Д, ет.5, ап.12 сумата 888 /осемстотин осемдесет и осем / лв. разноски по делото за двете въззивни и за първата касационна инстанция .
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част, с която не е уважена молбата по чл. 248 ГПК за разликата над 888лв. до 1184лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: