О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 136
гр. София 26.03.2013 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 07 март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 1539 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника Н. У. М. в качеството на Управител на етажна собственост на „Г. к. – 3”,бл.А, вх.А, бл.Б, вх. А и б., курортен комплекс”П., чрез адв. П. М. срещу решение № 442/19.11.2012 г. по в.гр.дело № 257/2012 г. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 393/20.01.2012 г. и решение № 864/03.04.2012 г., постановени по гр.дело № 52/2011 г. на Смолянския районен съд. Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба е поставен правния въпрос – следва ли събрание на собственици от даден блок, вход и вили/което не е общо събрание по смисъла на ЗУЕС/, на което е взето единствено решение да се свика учредително събрание/за учредяване на етажна собственост/, което да се проведе на конкретна дата при пълно спазване изискванията на ЗУЕС да се приема и третира от съдилищата, като общо събрание по смисъла на ЗУЕС и като учредително такова, без на него да са взети каквито и да е било други решения и могат ли съдилищата да отменят взети решения на такова събрание, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата [фирма] с предишно наименование [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] е изразил становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с пр.осн.чл.40,ал.1 ЗУЕС.
От фактическа страна е прието, че ответникът по жалбата [фирма] – сега с наименование [фирма] се легитимира като собственик на основание покупко-продажба, обективирана в нотариален акт за продажба на недвижим имот № 157/01.06.2005 г. на недвижим имот – поземлен имот с начин на трайно ползване ливада с площ от 4 591 кв.м. с кад. № 001785. С решение № 3/30.03.2006 г. на комисия по чл.17 от ЗОЗЗ е променено предназначението на земята за изграждане на ваканционно селище. Прието е, че хотел, находящ се в [населено място], м. К. с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място] съдържа 74 самостоятелни обекта. Прието е за безспорно установено по делото, че придобития недвижим имот от ответника по жалбата попада в имота, в който са построени процесните сгради Г. к.-3.
Прието е, че със заявление вх. № 94Н-1319-2/29.09.2010 г. Н. У. М. в качеството на управител и председател на етажната собственост в сграда Г. к.-3, П., вход А, бл.А вход А, бл.Б и б. заявил пред кмета на [община] на осн.чл.44 от Закона за управление на етажната собственост и на осн.чл.5 от Наредбата за водене на публичен регистър на сградите за вписване в регистъра на сдружение на собствениците на етажната собственост в описаната сграда. Прието е възоснова съдържанието на заявлението, че сдружението на собствениците в етажната собственост е създадено на учредително събрание, проведено на 19.09.2010 г., на което е избран управителен съвет с председател Н. У. М. – гражданин на О.к. В. и С. И. и членове Г. А. и М. С. и контрольор С. Х. – всички граждани на С. И..
Като е взел предвид приложенията към заявлението съдът е приел, че общото събрание е проведено на 19.09.2010 г. и са взети решенията – избор на входовете, които да се включат в етажната собственост – вход А, бл.А, вход А, бл.Б и б., избор на форма на управление – сдружение на собствениците, орган на управление – управител на етажната собственост, управител на етажната собственост. Според съда в протокола с текст, изписан на английски език събранието е проведено на 19.09.2010 г. и срещу подписа на управителя Н. М. не е отбелязана ръкописна или печатна дата, а в превода на български език срещу името на Н. М. ръкописно е изписана дата 29.09.2010 г. Нотариално заверено съгласие за заемане на поста управител на сдружението на собствениците е дадено от Н. М. на 29.09.2010 г. Прието е, че е заведена книга на собствениците на 28.09.2010 г., представена в [община] с оглед подаденото заявление за вписване на етажната собственост в регистъра.
Прието е, че към отговора на исковата молба ответникът е представил решение от 19.09.2010 г. за свикване на първо общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда, находяща се в к.к.П., Г. к. – 3,вх.А,бл.А,вх.А,бл.Б и б., което да се проведе на 28.09.2010 г. от 10.00 часа с посочен дневен ред – избор на форма на управление на етажната собственост, избор на изпълнителен орган на ЕС, избор на контрольор, приемане на правилник за вътрешния ред, вземане решение за регистриране на ЕС в публичния регистър на сградите в режим на ЕС, като при липса на кворум общото събрание да се проведе на същата дата от 11.00 часа. На Н. М. е възложено връчване на поканите на собствениците и обитателите най-малко 3 дни преди датата на събранието. Съдът е обсъдил и приложените към отговора по исковата молба покана от 19.09.2010 г. за общо събрание на собствениците на 28.09.2010 г., протокол от 24.09.2010 г. за излагане на поканата за свикване на общото събрание при условията на чл.13,ал.4 ЗУЕС на вратата пред рецепцията на бл.А и на вратата към рецепцията на бл.Б, протокол от проведено общо събрание на собствениците на 28.09.2010 г., заедно с взети решения, съобщение от 28.09.2010 г. за проведено общо събрание и за изготвен на 29.09.2010 г. протокол и протокол от 29.09.2010 г. за залепване на съобщението за изготвения протокол.
Възоснова на съдебно техническа експертиза е прието, че собствениците на самостоятелни обекти в сградата с идентификатор *, подписали решението от 19.09.2010 г. са с квота, определена от площта на техните обекти, съотнесена към общите площи на Г. к. – 3, равняващи се на 7.02 %, собствениците на самостоятелни обекти в сграда *, подписали решението от 19.09.2010 г. са с квота, определена от площта на техните обекти, съотнесена към общите площи на Г. к. – 3, равняващи се на 12.05% или общо всички собственици, подписали решението формират 19.07%.
Съдът е взел предвид представените писмени доказателства при въззивното разглеждане на делото и е приел, че в сградата в режим на етажна собственост ответникът по жалбата е декларирал самостоятелни обекти, като един от тях е с идентификатор *, ап. В 1, който не е отчуждаван.
От правна страна въззивният съд е приел, че общото събрание на собствениците на обекти в сграда Г. к.-3, вх.А, бл. А, вх. А, бл. Б и б., к.к. П. е проведено на 19.09.2010 г., при нарушение разпоредбите на чл.13 от ЗУЕС в редакцията на закона към момента на провеждането.
Прието е, че не е спазен редът за свикване на общото събрание – не е връчена покана най-малко три дни преди датата на събранието на собствениците, съответно обитателите или пълнолетни лица от тяхното семейство, които са вписани в книгата по чл.7. Съдът е приел, че на общото събрание на 19.09.2010 г. са присъствали собственици, които формират 19.07.% идеални части от общите части на сградата на Г. к.-3, които са взели решение за избор на форма на управление, създаване на сдружение на собствениците и избор на орган на управление. Според съда нарушена е разпоредбата на чл.17 ЗУЕС, съгласно която изискуемото мнозинство за вземане на решения в случая е 50% от представените идеални части от общите части на етажната собственост. Прието е, че участвалите в събранието собственици на обекти в деня на провеждането са се намирали извън пределите на Република България, осъществявали са връзка по телефона, като не са изразили пряко и непосредствено волята си лично или чрез упълномощени по надлежния ред лица. Прието е, че съобразно разпоредбите на чл.14 ЗУЕС собственик или ползвател, който не може да участва в общото събрание може да упълномощи друг собственик да го представлява. Освен това според съда не е спазено изискването за обявяване на взетите решения на събранието с поставяне на входа на сградата на съобщение за изготвяне на протокола, както и е прието, че няма данни да е съставян протокол.
Възоснова на всички събрани по делото доказателства – показанията на разпитаните свидетели, представените по делото писмени доказателства, след като съдът е съобразил констатираните несъответствия между представените ксероксни копия и оригинали от документи е прието за доказано, че на 19.09.2010 г. е проведено общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна – сграда Г. к.-3, П., вх.А, бл.А, вх.А, бл.Б и б., на което са взети решения за избор на форма на управление и избор на орган на управление – управител. Прието е, че писмените доказателства, представени в подкрепа на възраженията на ответника-жалбоподател за провеждане на общо събрание на 28.09.2010 г. са създадени за нуждите на процеса. Относно постановеното решение от първоинстанция съд в производство по чл.247,ал.1 ГПК – допусната поправка на очевидна фактическа грешка в първоначалното решение е прието, че с това решение е отстранено несъответствието между формираната воля на съда в мотивите и нейното изразяване в диспозитива.
При тези съображения съдът е направил решаващия извод за основателност на предявения иск с пр.осн.чл.40,ал.1 ЗУЕС и е потвърдил първоинстанционното решение – първоначално и решението, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка.
По правния въпрос:
Не следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280,ал.1т.3 ГПК по поставения правен въпрос от жалбоподателя. За да се допусне касационно обжалване на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК на първо място жалбоподателят следва да е формулирал правен въпрос, разрешен в обжалваното въззивно решение, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото – ТР № 1/2010 г. по т.гр.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС – т.1. Това е общото основание за допускане на касационно обжалване според посочената практика на ВКС. Поставеният въпрос от жалбоподателя не е разрешаван от въззивния съд и не е обусловил правните му изводи. Както се отбеляза по-горе въззивният съд е приел, че решенията, чиято отмяна е поискана от ищеца-сега ответник по жалбата [фирма] [населено място] са взети на общо събрание, проведено на 19.09.2010 г. Съдът е формирал решаващи правни изводи за незаконосъобразно взети решения на проведено общо събрание на 19.09.2010 г., като решенията са посочени конкретно, а не до проведено общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост Г. к.-3, вх.А,бл.А, вх.А,бл.Б и б. на посочената дата, на което е взето решение за провеждане на общо събрание на собствениците на етажната собственост на 28.09.2010 г. за избор на форма на управление – учредяване на сдружение на собствениците Следователно не се установява наличие на общото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК, а именно ясно и точно формулиран правен въпрос, разрешен от въззивния съд, който е от значение за изхода на делото. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се излагат съображения за наличие на специалната предпоставка, визирана в чл.280,ал.1,т.3 ГПК – правният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Като взе предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Смолянския окръжен съд по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставения правен въпрос от жалбоподателя.
С оглед изхода на спора в полза на ответника по жалбата не следва да се присъждат разноски за настоящото производство, поради непредставяне на доказателства за направени такива.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 442/19.11.2012 г. по в.гр.дело № 257/2012 г. на Смолянския окръжен съд по касационна жалба вх. № 5318/28.12.2012 г., подадена от ответника Н. У. М. британски гражданин, постоянен адрес – 29 Н. п. К., пощенски код В. С. И. в качеството на управител на етажна собственост на „Г. к. – 3”,бл.А, вх.А,бл.Б, вх. А и б., курортен комплекс”П.”, чрез адв.П. М., съдебен адрес [населено място], [улица], № 3,ет.1,офис № 113.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: