О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 579
гр. София 17.12.2012 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 10 декември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 360 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от ищцата Н. И. В., чрез адв. И. Д. против определение № 221/26.04.2012 г. по гр.дело № 1222/2011 г. на ВКС IV г.о., с коeто е върната касационната жалба на Н. В. срещу възивно решение от 29.04.2011 г. по гр.дело № 746/2011 г. на Пловдивския окръжен съд.
Жалбоподателката поддържа основания за неправилност на обжалваното определение – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила. Иска отмяна и връщане на делото на съответния съдебен състав на ВКС IV г.о. за разглеждане на касационната жалба.
Ответниците по частната жалба не са изразили становище.
Върховният касационен съд състав на II гражданско отделение намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275,ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
За да остави без разглеждане подадената касационна жалба от ищцата Н. И. В., чрез адв.И. Д. съдът е приел, че е обжалвано въззивно решение по гражданско дело с цена на всеки от предявените искове – с пр. осн. чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, с пр. осн. чл. 33, ал. 2 ЗС до 5000 лв., поради което решението не подлежи на касационно обжалване на осн.чл.280,ал.2 ГПК.
Настоящият съдебен състав споделя изводите в обжалваното определение за процесуална недопустимост на подадената касационна жалба.
Съгласно разпоредбите на чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв.
Предмет на касационната жалба е въззивно решение № 627/29.04.2011 г. по гр.дело № 746/2011 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение, постановено по гр.дело № 10182/2009 г. на Пловдивския районен съд. С последното са отхвърлени предявените от жалбоподателката Н. В. искове както следва – 1. иск срещу Г. И. Г. и В. Т. Г., Н. Г. И. и М. Г. И. за прогласяване нищожността на договор за дарение, извършен с нот. акт № */2009 г., с който Г. и В. Г. дарили на Н. и М. И. 1/10 ид.част от притежаван от тях в режим на СИО недвижим имот – ? ид.част от поземлен имот с идентификатор *, находящ се в [населено място] с площ от 844 кв.м. ведно с първия етаж от двуетажна жилищна сграда, с площ от 82 кв.м., 1/2 ид.част от изба, външен клозет, ? ид.част от едноетажна селскостопанска сграда с площ от 24 кв.м. и едноетажна паянтова селскостопанска сграда с площ от 7 кв.м., 2. иск срещу Г. и В. Г., М. и Н. И. и Г. К. И. за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба, извършен с нот. акт № */2009 г. в частта, с която е учредено право на пожизнено ползване на Г. К. И. върху 9/10 ид.части от недвижимия имот, описан по-горе, 3. иск против Г. и В. Г. и Н. и М. И. и Г. К. И. за признаване право на изкупуване като съсобственик на недвижимия имот – ? ид.част от недвижимия имот с посочен идентификатор с площ от 844 кв.м., ведно с първия етаж от двуетажната жилищна сграда с площ от 82 кв.м., ? ид.част от изба, външен клозет, ? ид.част от едноетажна селскостопанска сграда с площ от 24 кв.м. и едноетажна селскостопанска сграда с площ от 7 кв.м.
Исковата молба е постъпила в Районен съд [населено място] на 02.09.2009 г. – при действието на ГПК в сила от 01.03.2008 г. За определяне цената на предявения иск се прилагат разпоредбите на чл. 69,ал.1,т.4 ГПК, според които размерът на цената на иска по искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор и за сключване на окончателен договор е стойността на договора, а когато договорът има за предмет вещни права върху имот цената на иска се определя в размерите по т.2-ра. Съгласно чл.69,ал.1,т.2 ГПК размерът на цената на иска по искове за собственост и други вещни права върху имот се определя по данъчната оценка на имота, а ако няма такава по пазарната цена на вещното право.
В настоящият случай цената на всеки от предявените искове се определя от данъчната оценка на процесния имот, която видно от приложеното удостоверение на л.21 от първоинстанционното дело изх. № 16162481/31.07.2009 г. на [община] за ? ид.част от имота е 4708.80 лв., в която се включва данъчната оценка на ? ид.част от терена, първият етаж от жилищната сграда и 1/2 ид.част от останалите постройки. От приложеното на л.46 от първоинстанционното дело удостоверение изх. № 1616 гр.дело № 10182/13.11.2009 г. на [община] данъчната оценка на правото на ползване за целия имот е 4113.90 лв. Съдът взема предвид обема претендирани права с всеки от предявените искове и намира, че цената на всеки от тях е под 5000 лв.
С оглед на изложеното съдът намира, че касационната жалба е подадена срещу въззивно решение по гражданско дело с цена на всеки от предявените искове до 5000 лв. На основание чл.280,ал.2 ГПК това въззивно решение не подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба като процесуално недопустима следва да се върне, какъвто е и извода на съда в обжалваното определение. Последното като правилно следва да се потвърди.
Неоснователни са доводите на жалбоподателката, че в случая относно цената на всеки от предявените искове са приложими разпоредбите на чл.70,ал.3 ГПК. Според този текст по искове, по които оценката представлява затруднение в момента на предявяване на иска цената на иска се определя приблизително от съда, като впоследствие се изиска допълнителна такса или се връща надвзетата съобразно цената, която съдът определя при решаване на делото. В случая разпоредбите на чл.70,ал.3 ГПК не се прилагат. Съгласно чл.70, ал.1 ГПК цената на иска се посочва от ищеца. Този въпрос може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото, като в случай на несъответствие на указаната цена с действителната съдът определя цената на иска – чл. 70,ал.1, пр.3-то. Възоснова на цената на иска, посочена от ищеца или определена от съда по реда на чл. 70, ал.1, пр. 3-то ГПК се определя родовата подсъдност, дължимата държавна такса и правният интерес от съответното исково производство. С определение от 13.10.2009 г. по гр.дело № 10182/2009 г. Пловдивския районен съд е определил цената на всеки от предявените искове както следва – цената на предявените искове за прогласяване нищожността на договор за дарение, извършен с нот.акт № */2009 г. и на договора за покупко-продажба в частта, касаеща правото на ползване е определена по правилата на чл.69,ал.1,т.4 ГПК, вр.т.2 ГПК както следва – по първия иск цена 47.10 лв., представляваща данъчната оценка на прехвърляемото вещно право, по втория цена на иска в размер на данъчната оценка на вещното право на ползване – 2749.90 лв. и по иска с пр.осн.чл.33,ал.2 ЗС цена в размер на 4661.70 лв., представляваща данъчната оценка на имота, чието изкупуване е поискано. Възоснова на така определената цена на всеки от исковете е внесена и държавна такса от ищцата-жалбоподател.
Относно касационното обжалване и преценката дали въззивното решение подлежи на обжалване съобразно установеното изискване в чл.280,ал.2 ГПК законодателят не е установил различни изисквания от посочените за определяне цената на иска.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че обжалваното определение, като законосъобразно следва да се потвърди.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава определение № 221/26.04.2012 г. по гр.дело № 1222/2011 г. на ВКС IV г.о., с което е оставена без разглеждане касационната жалба, подадена от ищцата Н. И. В. от [населено място], [улица], общ.М., обл.П., чрез адв. И. Д. срещу решение № 627/29.04.2011 г. по гр.дело № 746/2011 г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: