О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 538
гр. София 30.10.2012 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 18 октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 782 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответницата Р. Т. Р., чрез адв. И. Я. против решение № 69/13.03.2012 г. по в.гр.дело № 342/2011 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 177/07.04.2011 г. по гр.дело № 905/2010 г. на Русенския окръжен съд, с което жалбоподателката и М. Т. Р., са осъдени на осн.чл.108 ЗС да предадат на [фирма] [населено място] владението на еднофамилна сграда с идентификатор *със застроена площ 104 кв.м., на два етажа и складова база – склад с идентификатор * със застроена площ от 321 кв.м., находящи се в недвижим имот с идентификатор * в [населено място], м.”П. Л.” с площ 1931 кв.м. и са отменени на осн.чл.537,ал.2 ГПК констативни нотариални актове № 100/2009 г. и № 144/2009 г. Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение са нарушение на материалния закон и необоснованост.
Ответникът по жалбата [фирма] [населено място], чрез адв. К. Д. е изразил становище за недопустимост на касационната жалба, поради липса на изложен правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, за липса на основания за допускане на касационно обжалване по чл280,ал.1 ГПК и неоснователност на касационната жалба по същество.
Ответниците по жалбата С. М. и М. З. не са изразили становище по жалбата.
В изложението са формулирани правните въпроси: 1. могат ли процесните сгради да се приемат като приращение по смисъла на чл.92 от Закона за собствеността в прехвърлителната сделка между М. Т. Р. като продавач и [фирма] като купувач, обективирана в нот.акт № 159/2001 г., 2.оборена ли е презумпцията по чл.92 ЗС по отношение на процесните сгради с фактическите обстоятелства, установени според жалбоподателката и посочени в изложението и от приложените доказателства, 3.представлява ли включването на имот в дълготрайните материални активи на едно предприятие елемент от фактическия състав на придобиване на право на собственост върху този имот, 4. не представлява ли заобикаляне на закона приетото от въззивната инстанция прилагане на нормата на чл.92 ЗС по отношение на процесните сгради и приемането от съда, че те са включени в предмета на сделката, при положение, че с невписването на сгради с висока данъчна оценка в нотариалния акт за покупко-продажба се ощетява фиска при изповядване на сделката покупко продажба, 5. по приложението на чл.92 ЗС, които въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Върховният касационен съд, състав на II г.о. като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирани страни и е процесуално допустима.
Обжалваното решение не следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения:
От фактическа страна е прието, че ответникът по иска М. Р.-починал в хода на делото и заместен от наследниците С. М. и М. З. придобил на основание договори за покупко продажба, извършени с нот.акт № 14/94 г. и № 181/94 г. собствеността върху празно дворно място, представляващо имот пл. № *, * и пл. № * в кв.46 извън регулационния план и в общия градоустройствен план на [населено място]. В негова полза е издадено разрешение за строеж № 75/01.02.96 г. от [община]-Управление”Архитектура и селищно изграждане” за изграждане на водопроводно отклонение за парцели *,* и * с посочен инвеститор фирма [фирма] [населено място]. В обяснителна записка и работен проект от 30.06.97 г. е посочен обект приемна и офиси на [фирма] [населено място]. С разрешение за строеж № 503/09.07.97 г. възоснова на одобрени архитектурни проекти е дадено разрешение на Ф.”К.”, представлявана от М. Т. Р. да построи приемна и офиси.
Прието е, че търговското дружество [фирма] е вписано с решение № 1772/08.04.92 г. по ф.дело № 1312/92 г. в търговския регистър на Русенския окръжен съд, а М. Т. Р. е вписан като съдружник и управител. С решение от 07.07.2010 г. на Общото събрание на съдружниците на [фирма] М. Р. е освободен като управител на дружеството.
Установено е, че М. Р. продал на [фирма] с нот.акт № 159/2001 г. недвижими имоти – терен – земя, находяща се в землището на [населено място], м.”П. Л.”, [улица]-сега [улица]с площ по нот.акт 1230 кв.м. – пл. № *, а по скица 829 кв.м. и терен земя-находящ се в същото землище с площ от 1500 кв.м. по нот.акт и 1914 кв.м. по скица – пл.№ *по кадастралния план на [населено място], които са извън регулация, но в общия градоустройствен план.
Прието е, че на 28.08.2001 г. е подписано споразумение между М. Р. и жалоподателката Р. Р., с което са декларирали, че семейното им жилище се намира в [населено място], [улица] че същото ползват като служебно на [фирма].Същото е с нот. заверка на подписа от 13.09.2001 г.
Възоснова на приложени по делото фактури съдът е приел, че от 30.04.2002 г. до септември 2009 г. [фирма] е отдавало под наем процесното складово помещение и е получавало суми.
С нот.акт № 100/2009 г. и с нот.акт № 144/2009 г. М. Р. е признат за собственик на основание давностно владение на недвижимите имоти – с първия нотариален акт на еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 104 кв.м., изградена в поземлен имот с идентификатор * в [населено място], [улица] едноетажна масивна сграда, представляваща складова база/склад/ с площ от 321 кв.м. с идентификатор *по кадастралната карта на [населено място].
Възоснова на представена декларация по чл.17,ал.1 ЗМДТ на името на [фирма] е установено, че М. Р. като управител на дружеството е декларирал земя и сгради-склад и офис за които е начислен годишен данък, като дружеството е изплащало местни данъци и такса смет за земята и за сградите за времето от 2001 г. до 2010 г. Установено е, че за 2004 г., 2005 г. и 2006 г. [фирма] [населено място] е застраховало сградите, намиращи се в [населено място], [улица].
Прието е, че в счетоводните годишни баланси на дружеството от 2001 г. до 2008 г. са включени земи и сгради. Прието е за безспорно установено, че от вписването на [фирма] в търговския регистър на Р. до 2010 г.управител на дружеството е бил М. Р..
От правна страна е прието, че ответникът по иска М. Р. е закупил с нот.акт № 14/94 г. и № 181/94 г. празно дворно място в м.”П.л.” на [населено място], представляващо имоти № *,* и * по плана на [населено място], към който момент [фирма] е вписано в търговския регистър на Р., а М. Р. е бил управител. Въззивният съд е приел, че в полза на търговското дружество М. Р. не е учредил право на строеж върху процесния терен. Прието е, че процесната жилищна сграда е изградена през 1997 г., а склада през 1995 г. Според въззивния съд при продажба на процесните терени с нот. акт № 159/2001 г. сградите не са били посочени, като към същия момент вече са изградени. В нотариалния акт не са изключени от разпореждането процесните две сгради. Поради това съдът е направил извода, че на осн.чл.92 ЗС М. Р. като продавач е продал и сградите, намиращи се върху терена. Прието е, че презумпцията на чл.92 ЗС не е оборена. Съдът е приел за недоказано възражението на ответниците по иска за изтекла в тяхна полза придобивна давност. Изводът съдът е направил като е взел предвид установените факти – признанието на жалбоподателката и М. Р. в сключеното споразумение от 12.09.2001 г., в което е заявено, че жилищната сграда е собственост на [фирма], изплащаните суми дължими данъци и такси за имота от [фирма] за времето до 2010 г., обстоятелството, че дружеството е отдавало под наем склада до 2009 г. и е получавало суми. Прието е, че ответниците по иска не са установили до предявяване на иска да са упражнявали фактическа власт върху сградите с намерение да ги своят за себе си, съответно не са ги придобили на основание давностно владение.
При тези съображения съдът е направил решаващия извод за основателност на предявения ревандикационен иск.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК по въпросите, поставени в п.3-ти и 4-ти от изложението. Същите не са обусловили правните изводи на въззивния съд по настоящото дело и не представляват правни въпроси по смисъла на тълкуването, дадено в т.1-ва на ТР № 1/2010 г. по т.гр.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Поради това съдът не обсъжда наличието на специалните предпоставки, посочени в чл.280,ал.1,т.1,2 и 3-та ГПК по всеки от тези въпроси.
Формулираният въпрос в п.2-ри от изложението представлява такъв по правилността на обжалваното решение и е касационно основание за отмяна по чл.281 ГПК. Същият подлежи на преценка, само ако се допусне касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба, но не и в настоящото производство по чл.288 ГПК, в което съдът преценява само наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК.
Правните въпроси по п.1-ви и п. 5 – ти от изложението се свеждат до приложното поле на чл.92 ЗС и по-конкретно при извършена прехвърлителна сделка на недвижим имот, в която е описан само терена, а изградените постройки не са изключени от разпореждането постройките по приращение придобиват ли се от приобретателя по сделката. Този въпрос според жалбоподателката е решен при наличие на предпоставките, визирани в чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3-та ГПК. В подкрепа на доводите в изложението не е цитирана задължителна практика на ВКС, а именно тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС, ТР на Общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ/отм./, нито тълкувателни решения на ОС на гражданска и/или търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл.290 ГПК. Не са цитирани и влезли в сила решения на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК по този въпрос. С оглед на това съдът е лишен от възможността да извърши преценка за соченото от жалбоподателката противоречие. Следователно не се установява наличието на предпоставките на чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК за да се допусне касационно обжалване.
Не се установява и основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Разпоредбите на чл.92 ЗС са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. С решение № 183/18.06.2012 г. по гр.дело № 88/2012 г. на ВКС, Второ гражданско отделение, постановено по чл.290 ГПК по поставения правен въпрос съдът е застъпил становището, че при прехвърлителна сделка с предмет недвижим имот, ако изградените постройки върху терена не са изключени изрично от предмета на разпореждането, то приобретателят придобива и собствеността на всички постройки. Прието е, че в този случай са приложими разпоредбите на чл.92 ЗС, според които при прехвърляне на правото на собственост върху земята приобретателят придобива и собствеността на всички постройки и насаждения, освен ако не е уговорено нещо различно при сключване на договора – т.е. ако изрично постройките не са изключени от предмета на разпореждането. Със същото решение е преодоляна противоречивата съдебна практика.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не се установява наличието на предпоставките на чл.280,ал.1,т.1, т.2 и т.3-та ГПК по поставените правни въпроси, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Великотърновския апелативен съд.
С оглед изхода на спора в полза на ответника по жалбата [фирма] не следва да се присъждат разноски за настоящото производство, поради липса на доказателства за направени такива.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 69/13.03.2012 г. по в.гр.дело № 342/2011 г. на Апелативен съд [населено място] по касационна жалба вх. № 1677/20.04.2012 г., подадена от ответницата Р. Т. Р. от [населено място], [улица],чрез адв. И. Я..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: