О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 119
гр. София 18.03.2013 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 21 февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 1234 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника [фирма] срещу решение № 231/22.10.2012 г. по в.гр.дело № 325/2012 г. на Окръжен съд [населено място], с което е потвърдено решение № 205/11.04.2012 г. по гр.дело № 212/2012 г. на Казанлъшкия районен съд, с което е признато за установено по отношение на жалбоподателя, че К. З. Б. и Р. З. Б. са собственици на дворно място от 395 кв.м., представляващо УПИ IX – * в кв.156 по плана на [населено място], заедно с построените в него жилищна сграда и други подобрения.
Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба са поставени правните въпроси: 1. по приложението на чл.17,ал.2 ЗЗД – за правата на третите лица, придобити добросъвестно от приобретателя по привидно съглашение и във връзка с това изискванията в процедурата по вписването на определени актове, предвидени в чл.6, ал.1, чл.11 от Правилника за вписванията, решаван противоречиво от съдилищата – решение № 1104/14.11.2006 г. по гр.дело № 1072/2005 г. на IV Б отделение на ВКС, решение № 983/04.06.99 г. по гр.дело № 182/98 г. на ВКС IV г.о., 2. при порок на извършено вписване откога се счита то противопоставимо на трети лица, направили справка в имотния регистър на Агенцията по вписванията – от датата на внасяне на исковата молба за вписване в конкретния случай или от датата, на която е поправена допусната в представения за вписване документ грешка, които въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, 3. за действието на постановеното съдебно решение по отношение на неучаствали в съдебния процес лица – т.е. докъде се простират обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо, формирана с решението по гр. дело № 785/2006 г., в което З. Д. Г., легитимираща се като собственик на имота към датата на извършване на продажбата с нот. акт № 197/2006 г. не е страна по делото, че по отношение на нея от значение е факта на липсата на извършено валидно вписване на исковата молба за прогласяване на нищожността на нот. акт № 102/2005 г., че по отношение на същата не са установени права от страна на ищците, както и такива права на ищците не са установени и по отношение на [фирма], решен в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Цитирани са решение № 1390/27.11.2006 г. по гр.дело № 2023/2005 г. на ВКС IV б отделение, решение № 1420/19.12.2008 г. по гр.дело № 70/2008 г. на ВКС V г.о., решение № 1436/16.01.2009 г. по гр.дело № 5139/2007 г. на ВКС IV г.о.
В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по жалбата К. З. Б. и Р. З. Б., двамата чрез адв. Р.Р. са изразили становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на II г.о. като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел за основателен предявеният иск с пр.осн.чл.97,ал.1 ГПК/отм./ от К. З. Б. и Р. З. Б. за недвижимия имот, представляващ дворно място от 395 кв.м., УПИ IX – * в кв.156 по плана на [населено място], заедно с построените в него жилищна сграда и други подобрения.
От фактическа страна е прието, че ответниците по жалбата Р. и К. Б. продали с нот. акт № 102/2005 г. на Д. С. Г. процесния недвижим имот – дворно място от 395 кв.м., представляващо УПИ IX – * в кв.156 по плана на [населено място] заедно с построените в него жилищна сграда и други подобрения.
Описаният недвижим имот приобретателят Д. Г. дарил на дъщеря си З. Д. Г. на 27.07.2006 г. с нот. акт за дарение № 196/2006 г. На същата дата с нот.акт № 197 З. Г. продала имота на жалбоподателя [фирма] [населено място].
Прието е, че с влязло в сила на 18.12.2008 г. решение от 22.12.2006 г. по гр.дело № 785/2006 г. на Районен съд [населено място] е признато за установено по отношение на К. Б., Р. Б. и Д. С. Г., че сключената с нот.акт № 102/2005 г. продажба на процесния недвижим имот, заедно с построените в него жилищна сграда и други подобрения е нищожна, поради липса на воля, поради абсолютна симулация и поради уговаряне предварително на начин за удовлетворяване на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона.
Исковата молба, подадена от К. и Р. Б. против Д. Г. за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба, извършен с нот.акт № 102/2005 г. е постъпила в Районен съд [населено място] на 18.05.2006 г. и е вписана с вх. № 3720/22.05.2006 г. По подадената искова молба е образувано гр.дело № 785/2006 г. на Районен съд [населено място]. Въззивният съд е приел, че поради неправилно изписан ЕГН на ответника в исковата молба с молба от 09.08.2006 г., вписана под № 5854 в Службата по вписванията [населено място] ищците поискали да се впише и подреди към вече вписаната с вх. № 3720/22.05.2006 г. искова молба поправка в подадената такава на 22.05.2006 г. относно ЕГН на ответника Д. Г.. Съдията по вписванията е разпоредил да се отбележи към извършеното вписване на исковата молба допусната грешка на ЕГН на ответника, като вписването е отразено и по персоналната партида № 623 на лицето Д. С. Г..
Прието е, че влязлото в сила решение по гр.дело № 785/2006 г. е задължително за страните, техните наследници и правоприемници, за съдилищата и учрежденията в България. Признатата за нищожна сделка с влязлото в сила решение по гр.дело № 785/2006 г. не е породила вещно прехвърлителен ефект според съда, поради което Д. Г. не е придобил правото на собственост на имота. Въззивният съд е приел, че исковата молба по гр. дело № 785/2006 г. на Районен съд [населено място] е вписана преди сключване на договора за дарение от 27.07.2006 г., извършен с нот.акт № 196/2006 г. и договора за продажба от 27.07.2006 г., извършен с нот.акт № 197/2006 г., и поради това придобитите след вписване на исковата молба права не могат да се противопоставят на ищците.
Относно валидността на извършеното вписване на исковата молба по гр.дело № 785/2006 г. съдът е приел, че е посочен ЕГН, който не съответства на този на ответника Д. Г.. Прието е, че макар и неточно да е посочен ЕГН на ответника Д. Г. вписването е извършено правилно – съдията по вписванията е разпоредил да се отбележи към вече извършеното вписване на исковата молба допуснатата грешка в ЕГН на ответника. Вписването е отразено и по персоналната партида № 623 на Д. С. Г..
При тези съображения съдът е направил решаващия извод, че ищците К. и Р. Б. са собственици на процесния имот.
По правните въпроси:
Не следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280,ал.1т.3 ГПК по първия правен въпрос, формулиран от жалбоподателя. Въпросът е по приложението на чл.17,ал.2 ЗЗД, чл. 6, ал. 1 и чл. 11 от Правилника за вписванията. Разпоредбите на чл.17,ал.2 ЗЗД са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна и обилна съдебна практика, за осъвременяване на която не са налице данни с оглед настъпили промени в законодателството и обществените условия.
Съдът намира, че не се установява предпоставката за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по посочения правен въпрос.
С решение № 983/04.06.1999 г. по гр.дело № 182/98 г. на ВКС IV г.о. е застъпено становището, че привидността на договора е непротивопоставима на правата, които трети лица са придобили добросъвестно от приобретателя по привидния договор, преди предявяване на иска за установяване на симулацията. Съдът е разрешил правния въпрос по аналогичен начин. В случая правата на третите лица – З. Г. и жалбоподателя [фирма] върху процесния имот са придобити след вписване на исковата молба за разкриване на симулативната сделка, поради което са непротивопоставими на ищците, като собственици на имота, каквито са и изводите на съда. Цитираното решение № 1104/14.11.2006 г. по гр.дело № 1072/2005 г. на ВКС IV Б г.о. е неотносимо към поставения правен въпрос, тъй като касае действието на вписването на искови молби по чл.19,ал.3 ЗЗД.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставения правен въпрос в п.2-ри от изложението. Правният въпрос касае извършване на вписването на искова молба, валидността на вписването, за правното действие на същото, извършването на поправка на очевидна фактическа грешка при вписване на искова молба, чиято правна уредба е дадена в чл.11 и чл.12 от Правилника за вписванията и чл.89 ЗКИР. Цитираните разпоредби са ясни и точни и не следва да се тълкуват. Освен това не са налице данни за промяна в законите или обществените условия, които да налагат промяна на установената съдебна практика по приложението на посочените текстове – законови и подзаконови.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по третия правен въпрос, тъй като жалбоподателят не се позовава на тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС, на тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл.86,ал.2 ЗСВ обн.Д.в.бр.59/94 г./отм./, на тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл.290 ГПК. Следователно предпоставката, предвидена чл.280,ал.1,т.1ГПК не е налице.
По поставения правен въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Цитираните решения № 1390/27.11.2006 г. по гр.дело № 2023/2005 г. на ВКС IV б отделение, решение № 1420/19.12.2008 г. по гр.дело № 70/2008 г. на ВКС V г.о. от жалбоподателя са на състави на ВКС, постановени по реда на ГПК/отм./ и в същите е разрешен правният въпрос за обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо. Съдът не е разрешил въпроса в противоречие от разрешението, дадено в тези решения. В последните е прието, че влязлото в сила решение не може да бъде противопоставено на трети лица, които не са били страна по спора или правоприемници на такава страна. Цитираната съдебна практика е по приложение на установеното правило в чл. 220 ГПК/отм./ – сега чл. 298 ГПК, а именно че влязлото в сила решение обвързва страните по делото и техните правоприемници. В настоящият казус третите лица са придобили права върху процесния имот след вписване на исковата молба за установяване на привидността и с оглед разпоредбите на чл.17,ал.2 ЗЗД правата им са непротивопоставими на ищците, като собственици на имота. Третите лица в случаи като настоящия са обвързани от силата на пресъдено нещо на решението, с което се обявява симулативност на договора. В тази насока е трайно установената съдебна практика и съдът не е разрешил въпроса в отклонение от нея. Правният въпрос не е решен при наличие на предпоставката, визирана в чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като по приложението на текста на чл.220 ГПК/отм./ – сега чл.298 ГПК е установена трайна и обилна съдебна практика, за която не са налице данни за осъвременяване.
Като взе предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1, 2 и т.3 ГПК по поставените правни въпроси от жалбоподателя.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 231/22.10.2012 г. по в.гр.дело № 325/2012 г. на Старозагорския окръжен съд по касационна жалба вх. № 15094/12.12.2012 г., подадена от ответника [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез адв. М. К..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: