О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 153
гр. София 11.04.2013 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 04 април през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 203 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца [фирма] [населено място] против решение № 143/25.10.2011 г. по в. гр. дело № 396/2011 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 678/19.05.2011 г. по гр.дело № 1884/2008 г. на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлен иска, предявен от жалбоподателя срещу М. И. В. и Д. И. Г. за предаване владението върху недвижим имот, находящ се в [населено място], представляващ поземлен имот с площ от 2 241 кв.м.идентификатор № * по Кадастрална карта на административен район „В. В.”, отделно от сградите, основан на твърдения за придобиване правото на собственост чрез преобразуване на Ц. П.” с пар.5 ПЗР на ЗОЕТДДИ, а за придобиване правото на оперативно управление от фирмата – чрез разпореждане № 11/02.06.21989 г. на МС на основание чл.108 ЗС.
Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила. Иска отмяна и постановяване на друго решение, с което предявеният ревандикационен иск да се уважи.
В изложението към касационната жалба са поставени правните въпроси: 1. за правомощията на въззивния съд и задълженията на същия за обсъждане в съвкупност на всички доказателства, възражения и доводи, направени в първоинстанционното и въззивно производство, разрешен в противоречие с практиката на ВКС – ТР № 1/04.01.2001 г., 2. въпросът относно отчуждителното действие на регулационния и застроителен план при действието на раздел Първи от глава Пета на З./отм./ и отреждането на имота съгласно предвижданията на застроителния и регулационен план съгласно чл.22 З./отм./, решен в противоречие с практиката на ВКС – цитирани са решение № 354/04.06.2009 г. по гр.дело № 700/2008 г. на ВКС I г.о. и е решаван противоречиво от съдилищата – решения № 2833/03.05.2000 г. по адм.дело № 2357/2000 г. на ВАС II отд., решение № 589/29.07.2009 г. по гр.дело № 1880/2008 г. на ВКС IV отд., 3. въпросът относно обвързващата доказателствена сила на акта за държавна собственост, съставен по реда на чл. 77 и сл. НДИ и при спазване на изискванията в НДИ, съгласно НДИ и пар.10 от ПЗР на ППЗДС, относно установяване собствеността на държавата към момента на съставянето, вр.чл.17 от Конституцията на РБ/отм./, решен в противоречие с практиката на ВКС и решаван противоречиво от съдилищата, 4. въпросът относно липсата на необходимостта за отчуждаване на имот, който е държавна собственост, независимо от кой субект се стопанисва и управлява с оглед единността на държавната собственост, съгласно Конституцията на РБългария/отм./, решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 906/20.11.2009 г. по гр.дело № 4483/2008 г. на ВКС I г.о., 5. въпросът относно преминаване на правото на оперативно управление и стопанисване, съответно на правото на собственост и преценката на съда за включване на определено имущество в уставния фонд на създадена по реда на Указ № 56 ОФ с оглед изискванията на нормативните актове, действащи към релевантния момент, решен в противоречие с практиката на ВКС и решаван противоречиво от съдилищата –определение № 279/08.04.2009 г. на ВКС по гр.дело № 4169/2008 г., решение № 668/04.02.2009 г. по гр.дело № 947/2008 г. на Окръжен съд гр.В.Т., 6. въпросът относно включване в уставния капитал и баланса на дружеството на недвижим имот, който е получен за стопанисване и управление и преминаването на правото на собственост върху преобразуваното еднолично търговско дружество с държавно имущество по силата на чл.17а ЗППДОП/отм./, решен в противоречие с практиката на ВКС и решаван противоречиво от съдилищата –решение № 287/06.04.2009 г. по гр. дело № 6168/2007 г. на ВКС IV г.о., решение № 1250/13.01.2009 г. по гр. дело № 2159/2008 г. на ВКС I г.о., решение № 1/30.03.2009 г. по гр.дело № 2237/2008 г. на ВКС I г.о., решение № 20/30.09.2009 г. по гр.дело № 2432/2008 г. на ВКС I г.о., 7. въпросът относно наличие на предпоставките за провеждане на реституция на недвижим имот и приложение на разпоредбата на чл.10,ал.7 ЗСПЗЗ и чл.10б ЗСПЗЗ, решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 1213/02.02.2009 г. по гр.дело № 5074/2007 г. на ВКС I г.о., решение № 1335/24.11.2008 г. по гр.дело № 5570/2007 г. на ВКС IV г.о., решение № 1183/20.10.2008 г. по гр.дело № 3751/2007 г. на ВКС IV г.о., решение № 588/08.01.2010 г. по гр.дело № 1869/2009 г. на ВКС II г.о., решение № 310/24.06.2010 г. по гр.дело № 494/2009 г. на ВКС I г.о, 8. въпросът относно приложимостта на хипотезата на чл.10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, съдържанието на понятието „проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността”и съотнасянето на разпоредбата на чл.10,ал.7 ЗСПЗЗ към чл.10б , ал.1 ЗСПЗЗ като специална към обща, решен в противоречие с решения на ВКС – решение № 410/15.05.2000 г. по гр.дело № 1504/99 г. на ВКС IV г.о., решение № 857/07.10.2008 г. по гр. дело № 3008/2007 г. на ВКС III г.о., решение № 380/22.07.2009 г. по гр.дело № 2101/2008 г. на ВКС II г.о., решение № 1041/22.12.2009 г. по гр.дело № 1842/2008 г. на ВКС I г.о., решение № 85/04.03.2009 г. по гр.дело № 3133/2008 г. на ВКС I г.о., решение № 22/11.02.20011 г. по гр.дело № 1339/2009 г. на ВКС II г.о., решение № 1478//09.01.2009 г. по гр.дело № 3349/2007 г. на ВКС V г.о.
Ответниците по жалбата – Д. И. Г. и М. И. В., двамата чрез адв. Н. П. в писмен отговор, обозначен като възражение са изразили становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
С обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с пр.осн.чл.108 ЗС за недвижим имот с площ от 2 241 кв.м. с ид. № * по Кадастралната карта на [населено място] административен района „В. В.”.
От фактическа страна е прието, че към 1977 г. с ПМС № 3/25.01.1977 г. е образуван, считано от 01.01.1977 г. Ц. за у. в.”П.” към Комитета за наука, технически прогрес и висше образование като организация за научно обслужване и внедряване и със статут на стопанска организация.
През 1989 г. с разпореждане № 11/02.06.1989 г. на МС е предоставено на Ф. на научно-техническите дружества С. държавно имущество, стопанисвано и управлявано от Ц. за у. в. ”П.” [населено място] и от И. ц. по т. на т. ”И.” [населено място] за образуване на фирма на обществена организация. Прието е, че с протокол № 4/04.07.1989 г. на Управителния съвет на Ф. на научно-техническите дружества е взето решение за учредяване на фирма на ФНТД- Ц. за у. в. „П.”.
С решение от 17.08.89 г. по ф.дело № 1081/89 г. на СГС на осн.чл.11,ал.2 от Указ за стопанска дейност № 56 и Правилника за приложението му фирмата е вписана в търговския регистър като фирма на обществена организация – Ф. на н.-т. д.”Ц. за у. внедряване/Ц./ П.” [населено място]. Съобразно учредителния акт за уставен фонд на фирмата е предоставено имущество на обществената организация ФНТД в размер на 32 091 х.лв., по баланса на предприятието Ц. за у. в.е”П.” С. към 31.01.1989 г. Според учредителния акт се прекратява като юридическо лице предприятието Ц.”П.” С., считано от датата на обнародване в държавен вестник на решението за вписване на фирмата на обществената организация ФНТД – Ц.”П.” С., която поема всички активи и пасиви на предприятието по баланса му към 31.02.89 г.
Въззивният съд е приел, че на осн.пар.5 от ПЗР на ЗОЕТДДИ фирмата на обществената организация, образувана по Указ № 56 е преобразувана по силата на закона в [фирма], чието наименование е променено на [фирма], обстоятелство, вписано с решение № 5/02.02.2005 г. на Софийски градски съд.
Прието е, че процесният имот, представляващ част от поземлен имот 6002 по кадастралния план от 1956 г. към момента на образуване на ТКЗС през 1958 г. е земеделска земя.
Съдът е приел, че ответниците по иска са наследници по закон на И. А. Г./Г./. Последният придобил на основание наследяване от баща си А. Г., починал през 1932 г. нива от около 9 дка в м.”Д.”. Като е обсъдил показанията на разпитаните свидетели и приложените писмени доказателства по делото съдът е приел, че към момента на образуване на ТКЗС през 1958 г. прекият наследодател на ответниците И. Г. е придобил собствеността на описания имот на основание давностно владение, като е присъединил към своето владение, това на наследодателя А. Г.. Прието е, че прекият наследодател на ищците на 06.03.1958 г. е приет за член на ТКЗС”Ч. з.” [населено място] и е внесъл 82 дка земя. При липса на доказателства имот пл. № * по КП от 1957 г. да е отчужден от прекия наследодател на ищците преди влизането му в ТКЗС съдът е направил извода, че имота е внесен в ТКЗС през 1958 г.
Прието е, че имота е включен в строителните граници на [населено място] със заповед № 1308/10.08.1963 г. на председателя на ДКСА. Терена на който попада имота е отреден за площадка за „обществен център”. През 1984 г. със заповед № 4/10.01.84 г. на ИК на ОбНС [населено място] е одобрена промяна в отреждането на площадката за Обществен център и същата е отредена за филиал на Ц. н.-и. и п.и и. по к. а. на п., Ц.и. по и. т. и Ц. за у. в..
Въззивният съд е приел, че е издадено разрешение за строеж № 186/09.11.1983 г. от началник управление при Районен народен съвет „В. и № 19/21.03.1985 г. в полза на Ц., с първото разрешение за монтиране на две временни дървени бараки с размери 10/30 м. на определената площадка северно от завод „М.” и за изграждане на още една временна сглобяема дървена барака с второто разрешение в отредения терен на Ц.. Прието е, че двете разрешения за строеж не са издадени от компетентен орган – началник на отдел „Архитектура и благоустройство” при градски народен съвет, а от началник на същия отдел към районния народен съвет „В.” и поради това са нищожни. Според съда общата законова делегация с разпоредбата на чл.5 ЗНС се отнася само за районните съвети в [населено място].
Съдът е приел, че трите дървени бараки са изградени към 1985 г. и са нанесени в кадастралния план като ПО – паянтови обществени и са съществували към 1994 г. към който момент е подадено заявление от ответниците за възстановяване правото на собственост върху земята. Според съда постройките имат временен характер по смисъла на чл.120,ал.4 ППЗТСУ и същите е следвало да бъдат съборени при заемане на терена за предвиденото ново строителство. Прието е, че за ново строителство е изготвено обемно-градоустройствено решение за обект „К.н. и. и о. о. ц. на з. п. з.- [населено място]” в два варианта, като вторият вариант, одобрен с решение по протокол № 26/10.12.85 г. не е предвиждал запазване на съществуващите в имота три бараки.
Възоснова на СТЕ е прието, че към 1990 г. със заповед № 94/19.07.1990 г. на председателя на комисията по ТСУС е одобрено изменение на регулацията на парцела на „Филиал на Ц. н.-и. и п. и. по к. а. на п., Ц. и. по и.а т. и Ц. за у. в., като от същия е обособен самостоятелен парцел за Ц.”П.”. Със заповед № Р-6/06.02.1992 г. на кмета на [община] е одобрено изменение на регулацията на З. и Ц.”П.” с промяна на границите на двата парцела. Прието е, че при това изменение предвиденото по обемно-градоустройственото решение застрояване е запазило значението си, като сградите на Ц.”П.” е следвало да се намират в южната част на терена. Прието, че съгласно предвиждането за застрояване съществуващите три бараки в терена на Ц.”П.”, изградени от Ц. към 1985 г. е следвало да бъдат премахнати. Последващото изменение на регулацията между площадките на двете предприятия със заповед № Р-237/09.12.94 г. не е произвело действие, поради отмяна на заповедта.
Въззивният съд е приел, че със заповед № 978/08.06.1987 г. на Председателя на ИК на ОНС В., издадена на осн.чл.94,ал.1 и чл.96,ал.2 от Наредбата за държавните имоти е наредено да се предостави безвъзмездно в оперативно управление на Ц.”П.” – филиал В. на държавен имот, находящ се в западната промишлена зона на [населено място] – терен от 13 223 кв.м., съставляващ част от имоти, между които е посочен и имот № *2. Последният е отреден за Ц.”П.” – филиал В. със заповед № 4/10.01.84 г., с която е бил отреден общ на три предприятия терен, а отреждането на самостоятелен терен за Ц.”П.с” е извършено с изменение на регулацията през 1990 г.
Прието е, че съгласно акт за държавна собственост № 21/26.06.1987 г. като държавна собственост е описано празно дворно място с площ от 14 310 кв.м. за изграждане на административна сграда, находящ се в западната промишлена зона, площадка на Ц.”П.” с посочено основание за придобиване чл.124 З./отм./, без посочен текст на основанието. Прието е, че в акта е отбелязано предоставяне на имота за безвъзмездно оперативно управление на държавно предприятие Ц.”П.” със заповед № 987/08.06.1987 г. Според съда в акта за държавна собственост са посочени бившите собственици на имоти, различни от имот пл.№ * по КП на З. [населено място] от 1957 г., част от който е процесния.
Съдът е приел, че акта за държавна собственост не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно придобивното основание, тъй като в същият не е посочено основанието на което имота е придобит от държавата, а е изписан само чл.124 З./отм./. Прието е, че с А. не е доказава принадлежността на правото на собственост на държавата върху процесния имот, както и че това не е установено и от заповедта от 08.06.1987 г. за предоставяне на оперативно управление на държавен имот – терен с площ от 13 223 кв.м., част от имоти №№ *,*,*,* и *. Според съда не са представени доказателства за отнемане на имот 6002 от ТКЗС или от физически лица, така както е извършено по отношение на бившите собственици, подробно посочени в акта за държавна собственост.
Прието е за несонователно твърдението на жалбоподателя-ищец заявено пред въззивната инстанция за включване на имота в ДЗС или в М. В., поради което същият е бил държавна собственост. Съдът е обсъдил приложените по делото писмени доказателства и е направил извода, че този факт не е установен от ищеца-жалбоподател.
Въззивният съд е приел, че след като не е установено процесният имот да е бил държавна собственост, същият не е могъл да се предостави за оперативно управление на стопанската организация Ц.”П.” със заповед № 978/06.08.1987 г. на председателя на ИК на ОНС В. и впоследствие да премине в собственост на образуваната към 1989 г. фирма на обществена организация Ф. на н.-т. д. „Ц. за у. в. П.” [населено място], правоприемник на който е ищеца. Прието е, за неустановено от ищеца процесният имот, който е част от имот * по КП от 1957 г. да е включен в капитала на образуваното търговско дружество.
Въззивният съд е приел, че с решение № 212/19.04.94 г. на ПК [населено място] по заявление на Д. Г. е възстановено правото на собственост на наследниците на И. А. Г./Г./ в съществуващи стари реални граници на имот – нива от 7.400 дка, находящ се в землището на В. в м.Д., представляваща част от пл. № * по КП от 1957 г. Прието е, че решението на ПК е валидно и е постановено при спазване на материално-правните разпоредби по издаването му. В тази насока съдът е взел предвид, че наследодателят на ответниците е бил собственик на имота преди влизането в ТКЗС през 1958 г., че имота е имал земеделски характер към 1958 г., в същия има изградени временни дървени бараки, които представляват временни постройки по смисъла на чл.120,ал.4 ППЗТСУ/отм./ и не са пречка за реално реституиране на имота по реда на ЗСПЗЗ. Прието е, че имота попада в урбанизирана територия, че съществува в стари реални граници. Съдът е приел, че имота се владее от ответниците. При тези съображения съдът е направил решаващия извод, че жалбоподателят-ищец не е доказал предпоставките, предвидени в чл. 108 ЗС и поради това предявеният иск е неоснователен.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия правен въпрос, формулиран в изложението за правомощията на въззивния съд и задълженията му за обсъждане в съвкупност на всички доказателства, възражения и доводи, направени в първоинстанционното и въззивно производство. С ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС – т.19 е застъпено становището, че дейността на въззивната инстанция е решаваща правораздавателна дейност, че предмет на разрешаване е материалноправния спор. Според тълкуването при въззивното производство съдът прави самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал и излага своите фактически и правни изводи по съществото на спора. Прието е, че въззивният съд обосновава собствените си изводи, което е резултат от осъществяваната решаваща правораздавателна дейност. Това тълкуване не е изгубило значение и при ГПК в сила от 01.03.2008 г. Въззивният съд не се е отклонил от цитираната практика на ВКС. В обжалваното решение съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, съответно доводите на страните, направени пред първата и въззивна инстанция и е изложил свои фактически и правни изводи по съществото на спора.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по втория правен въпрос, формулиран в изложението относно отчуждителното действие на регулационния и застроителен план при действието на раздел Първи от глава Пета на З./отм./ и отреждането на имота съгласно предвижданията на застроителния и регулационен план съгласно чл.22 З./отм./. Съдът обсъжда предпоставката на чл.280,ал.1,т.2 ГПК, тъй като жалбоподателят е цитирал решение на състав на ВКС, постановено по реда на ГПК/отм./. С решение № 354/04.06.2009 г. по гр.дело № 700/2008 г. на ВКС I г.о. постановено по реда на ГПК отм. е прието, че само при образуване на общи парцели по силата на дворищно регулационния план ако те се отреждат за два или повече имота между притежателите на тези имоти се поражда съсобственост по силата на самата регулация – чл.29 З./отм./. Прието е, че в това се изразява и една от страните на непосредственото вещнопрехвърлително действие на дворищно регулационния план. Според съдебния състав при обединяване на парцели за обществено мероприятие в един нов парцел, но също за такова мероприятие изменението на плана няма това вещно действие и не възниква съсобственост. Въззивният съд не се е произнесъл в противоречие със становището на състава на ВКС в цитираното решение. В обжалваното решение съдът е обсъдил регулационния статут на имот пл. № *по кадастралния план от 1957 г., част от който е спорния, като е приел, че същият е включен в строителните граници на [населено място] със заповед № 1308/10.08.1963 г. на председателя на ДКСА и терена, в който е попадал е отреден за площадка за „обществен център. Обсъдил е и изменението на регулационния план със заповед № 4/10.01.1984 г. на ИК на ОбНС В., според което площадката за обществен център по плана на З. п. з. е отредена за филиал на Ц. н.-и. и п. и. по к. а. на п., Ц. и. по и.т. и Ц. за у. в.. Възоснова на тези факти е направил извода, че отреждането на имота по З./отм./ не предоставя право на оперативно управление в полза на посочените организации, а е основание за предоставяне на такова право впоследствие. Обсъдено е и изменението на регулационния план със заповед № 94/19.07.1990 г. на председателя на комисията по „ТСУС”, според което е одобрено изменение на регулацията на парцела на Ц. н.-и. и п. и. по к. а. на п., Ц. и. по и. т. и Ц. за у. в., като от него е обособен самостоятелен парцел за Ц.”П.”. Съдът е взел предвид измененията на регулационния план, за да обоснове изводите какви постройки представляват съществуващите три бараки в спорния имот, изградени към 1985 г. от Ц., че същите са временни постройки и според предвижданията за застрояване са подлежали на премахване. Следователно разрешението на правния въпрос от въззивния съд не е в отклонение от даденото такова в цитираното решение на състав на ВКС. Правните изводи на съда са различни, поради различните факти, установени по настоящото дело.
Относно посоченото решение № 2833/03.05.2000 г. по адм. дело № 2357/2000 г. на ВАС II отд. същото е извън обсега на понятието практика на съдилищата по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Различният предмет на правораздаване на гражданските и административните съдилища, намерил израз в структурното им обособяване в системата на съдилищата предопределя и същностната разлика в съдебната практика, формирана по граждански и административни дела. Административните съдилища, оглавявани от Върховен административен съд, осъществяващ върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване, разрешават административноправни спорове относно отношения, уредени от административното право – отношения, различни по правната им природа от гражданскоправните, споровете по които са подведомствени на гражданските съдилища.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК по третия правен въпрос, формулиран от жалбоподателя относно обвързващата доказателствена сила на акта за държавна собственост, съставен по реда на чл.77 и сл.НДИ и при спазване на изискванията на НДИ, съгласно НДИ и пар.10 от ПЗР на ППЗДС относно установяване собствеността на държавата към момента на съставянето, вр.чл.17 от Конституцията на РБългария/отм./. В подкрепа на доводите за наличие на сочените основания за допускане на касационно обжалване не е цитирана практика на ВКС – тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС, тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86,ал.2 ЗСВ от 1994 г./отм./, тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и/или търговска колегии на ВКС или решение, постановено по реда на чл.290 ГПК. Не са посочени и влезли в сила решения на първоинстанционен, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на ГПК/отм./ по същия правен въпрос. Следователно не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК по този правен въпрос.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по четвъртия правен въпрос относно липсата на необходимост за отчуждаване на имот, който е държавна собственост, независимо от кой субект се стопанисва и управлява с оглед единността на държавната собственост, съгласно конституцията на РБългария/отм./. С решение № 906/20.11.2009 г. по гр.дело № 4483/2008 г. на ВКС I г.о., постановено по реда на ГПК/отм./ е прието, че от държавно предприятие държавата не е необходимо да отчуждава имот, който е нейна собственост, тъй като в условията на плановото стопанство и собствена стопанска сметка разместването на имуществени блага е ставало възмездно или безвъзмездно в зависимост от решението на органа, който разпорежда кой стопански субект да стопанисва и управлява съответния недвижим имот. Прието е, че предоставеното право на стопанисване и управление също подлежи на записване в счетоводните книги и заплащане на данъци и затова от този факт не могат да се черпят аргументи за придобиване право на собственост. Правният въпрос въззивният не е разрешавал в обжалваното решение, тъй като е прието, че спорният имот не е държавна собственост. С оглед на това не е налице общото основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Според тълкуването, дадено в т.1 от ТР № 1/2010 г. правният въпрос от значение за изхода по делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Формулираният правен въпрос от жалбоподателя не представлява такъв по смисъла на изложеното тълкуване в т.1 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, поради което не се установява основание за допускане на касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на специалната, предпоставка, визирана в чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Съдът приема, че жалбоподателят е посочил като основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК, тъй като е цитирал решение на състав на ВКС, постановено по реда на ГПК/отм./.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК по петия правен въпрос относно преминаване на правото на оперативно управление и стопанисване, съответно на правото на собственост и преценката на съда за включване на определено имущество в уставния фонд на създадена по реда на Указ № 56 ОФ с оглед изискванията на нормативните актове, действащи към релевантния момент. Цитираното определение № 279/08.04.2009 г. по гр.дело № 4169/2008 г. на ВКС, II г.о. е постановено по чл.288 ГПК и е извън обхвата на понятието противоречиво разрешаван правен въпрос от съдилищата по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК. За да е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК правният въпрос следва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен или въззивен съд или решение постановено от ВКС по реда на ГПК отм. по същия правен въпрос. Посоченото определение на състав на ВКС е постановено по реда на чл.288 ГПК и не е сред изброените съдебни актове, обуславящи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
С решение № 668/04.02.2009 г. по гр.дело № 947/2008 г. на Окръжен съд [населено място] е прието, че решенията на ОНС, с които се създават общинските фирми по реда на чл.11 от Указ № 56 от 1989 г. са основание за придобивния способ за придобиване право на собственост върху определено имущество, тъй като възоснова на това се отделя имущество от държавата, което преминава в имущество на общинската фирма. Според съда към 1989 г. по конкретния казус това е придобивен способ извън посочените в чл.77 ЗС, тъй като в специален закон /Указ № 56/ е предвиждал създаването на фирма като правен субект с обособено имущество, образувано от имуществото на прекратените държавни предприятия – чрез приемането му по баланс към определена дата. Прието е по конкретния казус, че с регистрацията на общинската фирма по този ред, предвиден в Указ № 56 се придобиват правата върху имуществото на държавното предприятие по баланс към 31.08.89 г. по силата на закона. В обжалваното решение съдът е приел за неустановено по делото процесния имот, който е част от имот 6002 по кадастралния план от 1957 г. да е включен в капитала на образуваното търговско дружество [фирма], впоследствие с наименование [фирма]. Правните изводи на съда са различни, поради установената различна фактическа обстановка по настоящото дело. С оглед на това съдът намира за неустановена специалната предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК. По същият правен въпрос не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК, тъй като жалбоподателят не е цитирал така наречената задължителна практика на ВКС – тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС, тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86,ал.2 ЗСВ от 1994 г./отм./, тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и/или търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл.290 ГПК.
Не се установява основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по шестия правен въпрос относно включване в уставния капитал и баланса на дружеството на недвижим имот, който е получен за стопанисване и управление и преминаването на правото на собственост върху преобразуваното еднолично търговско дружество с държавно имущество по силата на чл.17а от ЗППДОП/отм./.
С решение № 287/06.04.2009 г. по гр.дело № 6168/2007 г. на ВКС IV г.о.постановено по реда на чл. 218и от ГПК/отм./ е прието, че включването в баланса на дружеството на недвижим имот, който е получен за стопанисване и управление от предприятието с акта за преобразуването му в еднолично търговско дружество с държавно имущество по силата на чл.17а ЗППДОП/отм./ прехвърля правото на собственост върху дружеството, но правото на собственост преминало по посочения начин у него следва да бъде доказано чрез съответните документи. Правният въпрос съдът не е разрешил в противоречие с посоченото решение на ВКС, тъй като правните изводи са основани на различни факти, установени по настоящото дело, които са различни от фактите, възоснова на които са изведени решаващите изводи в цитираното решение.
Посоченото решение № 1250/13.01.2009 г. по гр.дело № 2159/2008 г. на ВКС I г.о., постановено по реда на ГПК/отм./ е неотносимо към поставения правен въпрос, тъй като със същото съдът се е произнесъл по въпроса за разграничението на държавната собственост на публична и частна, за критериите за това разграничение, за приложение разпоредбите на чл.94 и чл.97 от Наредбата за държавните имоти/отм./.
Неотносимо към поставения правен въпрос е и решение № 1/30.03.2009 г. по гр.дело № 2237/2008 г. на ВКС I г.о. постановено по реда на ГПК/отм./, тъй като съдът се е произнесъл по правния въпрос по приложението на разпоредбите на чл.2 от ЗВСОНИ и текста на чл.18,ал.1 от ЗППДОП/отм./.
С решение № 20/30.09.2009 г. по гр. дело № 2432/2008 г. на ВКС I г.о.,постановено по чл.290 ГПК е прието, че с акта за преобразуване в собственост на търговското дружество се предоставя и правото на собственост върху държавния имот, който е заприходен в баланса му, т.е. извършва се трансформация на правото на оперативно управление в право на частна държавна собственост, която е диференцирана от собствеността на държавата. Разпоредбата на чл.17а ЗППДОП/отм./ според становището на съда предпоставя фактическия състав – вещта да е заприходена в баланса на дружеството-праводател, на което е била предоставена за стопанисване и управление, да не е изключена с акта за преобразуване и да е включена в баланса на новообразуваното дружество. Въззивният съд не е разрешил правния въпрос в противоречие с изразеното становище. Като е обсъдил събраните по делото доказателства съдът е приел, че не е установено по делото спорния имот да е включен в капитала на образуваното търговско дружество, поради което не е настъпила трансформация на правото на оперативно управление в право на собственост за дружеството. Следователно съдът се е произнесъл по различна хипотеза, което не обосновава извод за наличие на предпоставката, визирана в чл.280,ал.1,т.1 ГПК за да се допусне касационно обжалване.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по правния въпрос, поставен в п.7 от изложението – относно наличие на предпоставки за провеждане на реституция на недвижим имот и приложение на разпоредбата на чл.10,ал.7 ЗСПЗЗ и чл.10 б ЗПЗЗ.
С решение № 1213/02.02.2009 г. по гр.дело № 5074/2007 г. на ВКС I г.о., постановено по реда на ГПК/отм./ е застъпено становището, че възстановяването на собствеността върху земеделските земи по реда на ЗСПЗЗ не е обусловено от промените във функционалното предназначение на земята след внасянето й в ТКЗС, както и от сегашния й статут. Прието е, че в хипотезата на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ за разлика от чл.10,ал.7 ЗСПЗЗ законодателят не е предвидил изискване за законност на строителството.
С решение № 1335/24.11.2008 г. по гр.дело № 5570/2007 г. на ВКС IV г.о., постановено по реда на ГПК/отм./ съдът е обсъждал приложението на разпоредбите на чл.10б ЗСПЗЗ, като възоснова на установените факти по това дело е прието, че в спорния имот са изградени постройки, обединени за извършване на производствена дейност на предприятие, поради което имота е с променен характер и е изключено реалното реституиране, а правоимащите имат права по чл.10б ЗСПЗЗ.
С решение № 1183/20.10.2008 г. по гр.дело № 3751/2007 г. на ВКС IV г.о., постановено по реда на ГПК/отм./ е прието, че за да се квалифицират като земеделски по отношение на имотите следва да са налице предпоставките и то в условие на кумулативност – да са предназначени за земеделско производство и да отговарят на отрицателните условия по чл.2 ЗСПЗЗ и чл.1 ППЗСПЗЗ – между тях е и условието да не са застроени със сгради на стопански предприятия или обществени организации, които да представляват дворове или складови помещения към такива сгради до нормативно определените размери на необход