О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 201
София, 15.05.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и тринадесета година , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
При участието на секретаря
Разгледа докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр.д.Nо 2297/2013 година
и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Е. С. К. и Н. С. Б. от [населено място] чрез адв. С. С. САК обжалват и искат да се отмени Определение Nо 19 oт 29.01.2013 година постановено по гр.д. Nо 927/2012 година на ВКС – I г.о., с което касационното производство е прекратено, а подадената касационна жалба вх.Nо 107368/ 22.10.2012 год. срещу въззивно Решение от 18.07.2012 година по в.гр.д. Nо 14091/2011 година на СГС , е оставена без разглеждане на основание чл. 280 ал.2 ГПК и върната на касаторите.
С частната жалба се поддържа , че с обжалваното определение е неправилно относно разрешения въпрос за определяне „цената на иска „ по см. на чл. 280 ал.2 ГПК. Поддържа се , че определението е постановено съобразно обстоятелството, че искът е заявен на 15.12.2006 година и съгласно правилата на отменения ГПК цената на установителния иск за собственост се определя по чл. 55 б.”б” ГПК / отм./ при данъчна оценка от 2006 г. на имота от 4 467.40 лв. и тълкуване цена на иска като ? от данъчната оценка, което правило за определяне цената на иска според жалбоподателя е неприложимо. Иска се прилагане разпоредбата на чл. 69 ал.1 2 ГПК , съобразено с нова данъчна оценка от 5 827.50 лв. приложена към частната жалба и обосноваваща извод за допустимост на касационното обжалване. Поддържа се и алтернативно искане за приложение на § 25 от ПЗР на ЗИД ГПК- т.е. , че „висящите производства’ подлежат на разглеждане по досегашния ред- т.е. при критерия за допустимост на обжалването ще важат правилата за обжалваемостта на чл. 280 ал.2 ГПК при действието на разпоредбата преди изм. с ДВ. бр.100/2010 година , в сила от 21.12.2010 година ,тъй като обраното би било ограничение достъпа до касационно обжалване. Поддържа се , че критерий следва да бъде цената на субективното материално право към момента на търсената защита , но при отчитане особеностите на формиране на същата при вещните искове , без да се прилага чл. 55 ал.1 б.”б” ГПК / отм./.
В срока по чл. 276 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация – С. Л. Т. чрез адв.М.Б. и Хр.М. , с който се сочи , че цената на иска е определена правилно според датата на предявяване на иска и когато това е , при действието на отменения ГПК, приложима е нормата на чл. 55 б.”б” ГПК/ отм./ .С становището –отговор се излагат обстойни аргументи , с приложение на задължителна и незадължителна съдебна практика на ВКС в посочения смисъл. Претендират се разноски от делото в размер на 900 лв.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е процесуално допустима . Разгледана по същество тя е неоснователна .
С обжалваното определение, състав на ВКС, при проверката допустимостта на образуваното касационно производство е приел, че касационната жалба е процесуално недопустима поради обжалваем интерес под 5000 лв. и на основание чл. 280 ал.2 ГПК, в редакцията на текста изменение с ДВ. бр. 100/2010 година и цена на иска определена по правилата на чл. 55 ал.1 б.”б” ГПК / отм./ , и върнал същата.
Обжалваното определение е валидно, процесуално допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 280 ал.2 ГПК , е приложена според точния смисъл на закона , като е съобразено, че касационната жалба е подадена след изменението с ДВ. бр.100/2010 година и критерият за определяне допустимостта на самото касационно производство е цената на иска следва , при изискване за минимален праг от 5000 лв. / хиляда лева/ за обжалване на постановените от въззивен съд решения по граждански дела.
Разпоредбата на чл. 280 ал.2 ГПК е формулирана императивно и сочи , че не подлежат на касационно обжалване въззивни решения по граждански дела с цена на иска до 5000 лв./ пет хиляди лева/, в редакцията на закона след 21.12.2010 година респ. – до 1000 лв. / хиляда лева/ , в редакцията на закона до изменението от 2010 година.
Законовото определение на термина ‘цена на иска” се регламентира от действащия чл. 68 ГПК- това е паричната оценка на предмета на делото. Според чл.69 ал.1 т.2 ГПК размерът на цената на иска по дела по искове за собственост и други вещни права върху имот е данъчната оценка на имота, а ако по делото няма такава-то това е пазарната цена на вещното право . Когато данните по делото за данъчната оценка на имота сочат , че към датата на образуване на касационното производството същата е под 5000 лв. /респ. под 1000 лв. ако касационната жалба е подадена преди изменението/ , то следва , че разпоредбата на чл. 280 ал.2 ГПК се приложена според точния смисъл на закона.
Правилно , при данните по делото е прието , че материалният интерес, обусловен от цената на заявения към 15.12.2006 година положителен установителен иск за собственост на недвижим имот – възстановена по ЗСПЗЗ в стари реални граници НИВА от 2.900 дка [населено място] –С. , м.”П. р./”К. д.”/ , е под минималния праг по чл. 280 ал.2 ГПК от 5000 лв.. Това безспорно е така след като цената на иска към завеждане на делото,изчислена по правилата на действащата към този момент разпоредба на чл. 55 ал.1 б.”б” ГПК / отм./ и определена от ищцата по делото, като цена на иска, е ? от данъчната оценка / л. 31 районен съд/ от 4 467.40 лв. лв. / или цената на иска е тази приета по обжалваното определение от 1 116.85 лв. – виж. Удостоверение Nо 23-00-3/0017/ 05.03.2007 година на С. о.- р. П..
Неоснователно с частната жалба се поддържа теза , че „заварени производства” по см. на § 25 от ПЗР на ЗИД ГПК следва да се считат образуваните искови производства, като тази цена бъде изчислена по правилата на действащите понастоящем разпоредби на чл. 68 и чл. 69 ГПК към момент- 15.12 .2006 година , в който новия ГПК не е съществувал т.е. по правила , който не са действали по време на предявяване на иска .
По искането за присъждане на разноски на ответника по жалба- Искането е основателно и следва да бъде уважено в доказания по делото размер. Съгласно чл. 81 във вр. с чл. 78 ал. 4 ГПК ответната страна има право на разноски и при прекратяване на делото. Представеният с отговора на частната жалба на С. Л. Т. от [населено място], Договор за правна помощ и съдействие А 0344267 от 01.03.2013 година/л.13 частно производство пред ВКС/ сочи , че страната е заплатила за правна защита по частното производство сумата 900 лв. / деветстотин лева/, която сума следва да и бъде присъдена като дължими разноски по това производство.
По изложените съображения и на основание чл. 278 във вр. с чл. 274 ал.2 ГПК и чл. 78 ал.4 ГПК , състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение Nо 19 oт 29.01.2013 година постановено по гр.д. Nо 927/2012 година на ВКС- I г. о. , с което касационното производство е прекратено, а подадената касационна жалба вх. Nо 107368 / 22. 10. 2012 година срещу въззивно Решение от 18.07.2012 година по в.гр.д. Nо 14091/2011 година на Софийския градски съд , е оставена без разглеждане на основание чл. 280 ал.2 ГПК и върната на касаторите.
ОСЪЖДА Е. С. К. с ЕГ Nо [ЕГН] и Н. С. Б. с ЕГ Nо [ЕГН] , и двамата от [населено място] , представлявани в производството от адв. С. С. САК да заплатят на С. Л. Т. от [населено място] , с ЕГ Nо [ЕГН] сумата 900 лв. / деветстотин лева/, разноски за частното производство пред ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: