О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 198
София , 15.05.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и тринадесета година , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
При участието на секретаря
Разгледа докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр.д.Nо 1938/2013 година
и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК .
Образувано по частна касационна жалба вх. Nо 2265/11.02.2013 година на С. Ц. Ц. и М. Ц. Ц. чрез адв. С. П. -САК с искане за отмяна на Определение Nо VІ-107 от 14.01.2013 година по ч.гр.д. Nо 2332/2012 год. на ОС- Бургас , с което е оставена без уважение частна жалба срещу Определение от 04.06.2012 година по гр.д. Nо 6932/2011 година на РС-Бургас за връщане на нередовна искова молба, поради неотстранени в срок нередовности.
С частната жалба се поддържа , че обжалваното определение е неправилно, тъй поради неправилно приложение на процесуално-правните норми .
С приложеното изложение се поддържа искане за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по процесуално-правния въпрос какво съдържание се влага в употребеното в ал. 46 ал.2 ГПК понятия”който живее на адрес” и какъв е кръгът на лицата , който могат да получат съобщението , когато страната е извън пределите на Република България”, обвързва ли депозираното по делото пълномощно за процесуално представителство за единия наследник и другия наследник- страна по делото . Не се сочи задължителна съдебна практика , която не е била съблюдавана при постановяване на обжалваното определение .
В срока по чл. 276 ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор от ответника по касация.
По подадената частна касационна жалба , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, като прецени наведените доводи и данните по делото, намира :
Частната касационна жалба е процесуално допустима , заявена при спазване срока по чл. 275 ал.1 ГПК и е подадена срещу определение за прекратяване на делото по неоценяем иск по ЗУЕС.
Съгласно разпоредбата на чл. 273 ал.3 ГПК на касационно обжалване с частна жалба подлежат определенията, с който се оставя без уважение частна жалба срещу определения , преграждащи по- нататъшното развитие на делото, при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
За да бъде извършена селекцията и допуснато до касационно обжалване определение на въззивен съд, „с които се прегражда по нататъшното развитие на производството”, жалбоподателят следва да е изложил в жалбата си или като приложение към нея , конкретен и точно формулиран процесуален въпрос, както и да е посочил в приложното поле на кое от основанията на закона/ чл. 280 ал.1 т.1 , 2 и/или 3 ГПК/ иска да бъде допуснато касационното обжалване.
Изведените процесуално правни въпроси какво съдържание се влага в употребеното в ал. 46 ал.2 ГПК понятия”който живее на адрес” и какъв е кръгът на лицата , който могат да получат съобщението , когато страната е извън пределите на Република България”, обвързва ли депозираното по делото пълномощно за процесуално представителство за единия наследник и другия наследник- страна по делото . Не се сочи задължителна съдебна практика , която не е била съблюдавана при постановяване на обжалваното определение , в конкретната хипотеза нямат смисъла на обуславящ изхода на делото. Изведените правни въпроси по см. на чл. 280 ал.1 ГПК не засягат основанието поради което е прекратено исковото производство- а именно констатирани недостатъци на исковата молба , който въпреки дадени указания не са били отстранени и за това няма спор. Наведените доводи , касаещи ненадлежното връзване на съдебните книжа и нарушенията на процесуалните правила могат да бъдат обуславящи само и доколкото е релевирано искане за възстановяване на срок за извършване на процесуалните действия, за които има указания на съда, но не и когато действията не са извършени, няма спор за това и определението за прекратяване е постановено на основание чл. 129 ал. 3 ГПК.
Дори и да би се приела тезата , че поставените с изложението въпроси имат обуславящ изхода на спора характер, то след като не се сочи задължителна съдебна практика / чл. 280 ал.1 т.1 ГПК / , даваща тълкуване на тези въпроси и не се сочат обективни причини, който да налагат необходимост от произнасяне на касационния съд по поставените въпроси, то не може да се приеме ,че е налице основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, така както е посочено и с разясненията на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
След като не са налице основание за селекция по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, частната касационна жалба не може да бъде допусната до разглеждане по същество.
По изложените съображения , ВКС състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване частна касационна жалба вх. Nо 2265/11.02.2013 година на С. Ц. Ц. и М. Ц. Ц., заявена чрез адв. С. П. -САК с искане за отмяна на Определение Nо VІ-107 от 14.01.2013 година по ч.гр.д. Nо 2332/2012 год. на ОС- Бургас с което е оставена без уважение частна жалба срещу Определение от 04.06.2012 година по гр.д. Nо 6932/2011 година на РС-Бургас за връщане на нередовна искова молба, поради неотстранени в срок нередовности на основание чл. 129 ал.3 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: