О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 290
София, 18.07.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди и тринадесета година , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
При участието на секретаря
Разгледа докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр.д.Nо 4430 /2013 година и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК .
М. Д. А., Д. Б. Б., Б. Н. Д., М. В. Б., Б. В. Б., Ц. Г. С., С. А. П., Г. А. Л., В. Г. В., Х. Р. Р. , Х. Р. Н. , К. И. Н., М. С. М. , Т. С. И. , М. Д. М., Д. Д. Б. обжалват и искат да се отмени Разпореждане Nо 737 от 05.06.2013 година на Председателя на ОС-Ловеч, постановено по В.гр.д. Nо 436//2011 година на ОС-Ловеч. , с което е върната касационна жалба вх. Nо 2665 / 08.04.2013 година срещу въззивно Решение Nо 47 от 12.03.2013 год. по В.гр.д.Nо 436/2011 година на ОС- Ловеч, като процесуално недопустима на основание чл. 280 ал.2 ГПК.
С частната жалба се поддържа , че обжалваното определение е неправилно, тъй поради неправилно приложение на закона, тъй като спорът е по вещен иск за имот от 4 400 кв.м. с цена на иска над 5000 лв. и разпоредбата на чл. 280 ал.2 ГПК не следва да намери приложение.
В срока по чл. 276 ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор от ответника по жалба.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е процесуално допустима . Разгледана по същество тя е неоснователна.
С обжалваното разпореждане , в рамките на администриране на подадената касационна жалба вх. Nо 2665 / 08.04.2013 година срещу въззивно Решение Nо 47 от 12.03.2013 год. по В.гр.д.Nо 436/2011 година на ОС-Ловеч, при проверка за допустимост на касационното производство, инициирано с посочената касационна жалба , Председателят на администриращия съд е приел същата за процесуално недопустима на основание чл. 280 ал.2 ГПК констатирайки , че цената на заявените искове за защита правото на собственост съответно на всеки един от трите имота , предмет на спора е с цена на иска под установения от законодателя праг на допустима обжалваемост на въззивните решения по граждански дела от 5000 лв.
Обжалваното определение е валидно, процесуално допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 280 ал.2 ГПК редакция , приета с изменението с ДВ. бр. 100/2010 год., е приложена според точния смисъл на закона .
Разпоредбата на закона е формулирана императивно и сочи , че не подлежат на касационно обжалване въззивни решения с цена на иска до 5000 лв./ пет хиляди лева/.
Законовото определение на термина цена на иска се регламентира от чл. 68 ГПК- това е паричната оценка на предмета на делото. Според чл.69 т.2 ГПК размерът на цената по исковете за собственост и други вещни права върху имот се определя от данъчната оценка на имота, и само и доколкото няма такава- от пазарната стойност на имота.
Цената на иска за защита правото на собственост на процесния имот , първоначално посочен като имот от 4.400 кв.м. в м.”М.”, землището на [населено място], Област Л. , но съгласно действащия регулационен статут / уточнен по делото към дата 23.04.2009 година / като имот от 1496 к.м. с идентификатор * с данъчна оценка от 2 980 лв. , имот от 1987 кв.м. с идентификатор * 291.90 лв. и имот от 980 кв.м. с идентификатор * с данъчна оценка от 4 069.40 лв. се определя по правилото на чл. 69 ал.1 т.2 ГПК, тъй като няма и не може да има спор че това са вещни оценяеми искове. С ТР Nо 8/2012 год.с на ОСГК на ВКС се прие, че „цената на вещните искове – за собственост и защита на всяко вещно право се определя от данъчната оценка респ. от пазарната ако няма данъчна- т.е. по правилата на чл. 69 ал.1 т.2 ГПК”, т.е. касае се до оценяемо право, като начина му се дефинира по законодателя по един императивен начин.
При данните по делото , обоснован е извода на администриращият съд ,че искът за собственост по естеството си касае три отделни, самостоятелни иска по чл. 108 ЗС, като всеки един от тези искове , съобразно на данните по делото, е с цена под 5000 лв. .Обжалваното разпореждане е законосъобразно . Прилагайки закона според точния му смисъл и съобразно задължителната съдебна практика администриращият орган е приел, че с оглед цената на заявените искове касационното обжалване е недопустимо , ограничено от прага на чл. 280 ал.2 ГПК.
По изложените съображения , състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане Nо 737 от 05.06.2013 година на Председателя на ОС-Ловеч, постановено по В.гр.д. Nо 436//2011 година на ОС-Ловеч. , с което е върната касационна жалба вх. Nо 2665 / 08.04.2013 година срещу въззивно Решение Nо 47 от 12.03.2013 год. по В.гр.д.Nо 436/2011 година на ОС- Ловеч като процесуално недопустима на основание чл. 280 ал.2 ГПК .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :