О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 242
София, 17.06.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и тринадесета година , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
При участието на секретаря
Разгледа докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр.д.Nо 2934/2013 година
и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
П. П. П. и М. С. П. , и двамата от Г. чрез адв. М.Щ.- САК обжалват и искат да се отмени Определение Nо 100 oт 07.03.2013 година постановено по гр.д. Nо 1188/2013 година на ВКС – II г.о., с което касационното производство е прекратено, а подадената касационна жалба вх.Nо 33/ 08.01.2013 год. срещу въззивно Решение Nо 128 от 30.11.2012 година по в.гр.д. Nо 200/2012 година на ОС- Силистра , е оставена без разглеждане на основание чл. 280 ал.2 ГПК и върната на касаторите.
С частната жалба се поддържа , че с обжалваното определение е неправилно относно разрешения въпрос за определяне „цената на иска „ по см. на чл. 280 ал.2 ГПК. Поддържа се , че определението е постановено без да се съобрази обстоятелството, че искът е заявен по правилата на ГПК при обжалваем интерес пред ВКС на въззивни граждански дела с цената над 1000 лв. , както и без да е съобразена актуалната данъчна оценка от 7 116.60 лв. .Поддържа се искане , че „висящи производства’ касаят момента на предявяване на иска , поради което същите подлежат на разглеждане при критерия за допустимост на обжалването , важали по правилата за обжалваемостта на чл. 280 ал.2 ГПК при действието на разпоредбата преди изм. с ДВ. бр.100/2010 година , в сила от 21.12.2010 година ,тъй като обраното би било ограничение достъпа до касационно обжалване.
В срока по чл. 276 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация – Н. А. Н. и Ф. Н. Н. , с който се сочи, че цената на иска е определена правилно , процесуалните норми нямат обратно действие. Законосъобразността се обосновава с обстоятелството, че преценката на съда за цената на иска се прави въз основа на представени по делото официални документи , приети от предходните съдебни инстанции.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е процесуално допустима . Разгледана по същество тя е неоснователна .
С обжалваното определение, състав на ВКС, при проверката допустимостта на образуваното касационно производство е приел, че касационната жалба е процесуално недопустима поради обжалваем интерес под 5000 лв. и на основание чл. 280 ал.2 ГПК, в редакцията на текста изменение с ДВ. бр. 100/2010 година е върнал същата.
Обжалваното определение е валидно, процесуално допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 280 ал.2 ГПК , е приложена според точния смисъл на закона , като е съобразено, че касационната жалба – касационна жалба вх.Nо 33/ 08.01.2013 год. е подадена след изменението с ДВ. бр.100/2010 година / и критерият за определяне допустимостта на самото касационно производство е цената на иска следва , при изискване за минимален праг от 5000 лв. / хиляда лева/ за обжалване на постановените от въззивен съд решения по граждански дела.
Разпоредбата на чл. 280 ал.2 ГПК е формулирана императивно и сочи , че не подлежат на касационно обжалване въззивни решения по граждански дела с цена на иска до 5000 лв./ пет хиляди лева/, в редакцията на закона след 21.12.2010 година респ. – до 1000 лв. / хиляда лева/ , в редакцията на закона до изменението от 2010 година.
Законовото определение на термина ‘цена на иска” се регламентира от действащия чл. 68 ГПК- това е паричната оценка на предмета на делото. Според чл.69 ал.1 т.2 ГПК размерът на цената на иска по дела по искове за собственост и други вещни права върху имот е данъчната оценка на имота, а ако по делото няма такава-то това е пазарната цена на вещното право . Когато данните по делото за данъчната оценка на имота сочат , че към датата на образуване на касационното производството същата е под 5000 лв. /респ. под 1000 лв. ако касационната жалба е подадена преди изменението/, то следва,че разпоредбата на чл. 280 ал.2 ГПК е приложена според точния смисъл на закона.
Правилно , при данните по делото е прието , че материалният интерес, обусловен от цената на заявения на 01.10.2008 година ревандикационен иск по чл. 108 ЗС на масивна жилищна сграда на 68 кв.м., построена на държавна земя-парцел V. от кв.26 по плана на [населено място] въз основа на безвъзмездно отстъпено право на строеж , е под минималния праг по чл. 280 ал.2 ГПК от 5000 лв.. Това безспорно е така след като цената на иска към завеждане на делото-посочената дата,съобразена с правилата на действащата към този момент разпоредба на 69 ал.1 т.2 ГПК е 2 378.20 лв. / л. 12 районен съд/.
Неоснователно с частната жалба се поддържа теза , че в конкретния случай като праг за допустимост на касационното обжалване следва да се има следва да предвид този разпоредбата на чл. 280 ал.2 ГПК в редакцията и преди изменението от 21.12.2010 година . Новата редакция на закона, в сила от посочената дата е приложима за всички касационни жалби, независимо кога е образувано исковото производство, но при съобразяване на данните от данъчната оценка, представена пред районния съд.
По изложените съображения и на основание чл. 278 във вр. с чл. 274 ал.2 ГПК , състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение Nо 100 oт 07.03.2013 година постановено по гр.д. Nо 1188/2013 година на ВКС – II г.о., с което касационното производство е прекратено, а подадената от П. П. П. и М. С. П. , и двамата от Г. чрез адв. М.Щ.- САК касационна жалба вх.Nо 33/08.01.2013 год. срещу въззивно Решение Nо 128 от 30.11.2012 година по в.гр.д. Nо 200/2012 година на ОС- Силистра , е оставена без разглеждане на основание чл. 280 ал.2 ГПК и върната на касаторите като процесуално недопустима.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: