О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 264
София, 04.07.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на двадесет и шести юни две хиляди и тринадесета година , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
Разгледа докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр.д.Nо 3537/2013 година
и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК .
Образувано по частна касационна жалба вх. Nо 1519/16.06.2011 година на Р. П. В. от [населено място] , уточнена от служебния проц. представител адв.В.М.- САК с искане за отмяна на Определение Nо 229 от 30.05.2011 година по ч.гр.д. Nо 430/2011 год. на ОС-София , с което е потвърдено Определение Nо 141 от 28.03.2011 година по гр.д. Nо 99/2011 година на РС- Костинброд за връщане на нередовна искова молба, поради неотстранени в срок нередовности и прекратяване на производството по предявения иск по чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ и чл. 13 ал.2 ЗВСГЗГФ.
С частната жалба се поддържа , че обжалваното определение е неправилно, тъй поради неправилно приложение на процесуално-правните норми – указанията на съда , с който се констатира нередовност на искова молба и делото се оставя без движение , трябва да бъдат точни и конкретни, за да могат да бъдат изпълнени от страната.
С приложеното изложение се поддържа искане за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК по процесуално-правния въпрос какви следва да бъдат указанията на съда касаещи приложение на чл. 129 ГПК. За да обоснове противоречивото прилагане на нормата се представя Определение Nо 670 от 30.12.2010 година по ч. гр.д. Nо 548/2010 год. на ВКС-III отд..
В срока по чл. 276 ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор от насрещната страна – ОС З..
По подадената частна касационна жалба , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, като прецени наведените доводи и данните по делото, намира :
Частната касационна жалба е процесуално допустима , заявена при спазване срока по чл. 275 ал.1 ГПК и е подадена срещу определение за прекратяване на делото по неоценяем иск по ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ.
Съгласно разпоредбата на чл. 273 ал.3 ГПК на касационно обжалване с частна жалба подлежат определенията, с който се оставя без уважение частна жалба срещу определения , преграждащи по- нататъшното развитие на делото, при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
За да бъде извършена селекцията и допуснато до касационно обжалване определение на въззивен съд, „с които се прегражда по нататъшното развитие на производството”, жалбоподателят следва да изложи в жалбата си или като приложение към нея , конкретен и точно формулиран процесуален въпрос, както и да е посочил в приложното поле на кое от основанията на закона/ чл. 280 ал.1 т.1 , 2 и/или 3 ГПК/ иска да бъде допуснато касационното обжалване.
Изведеният процесуално -правен въпрос какви следва да бъдат указанията на съда касаещи приложение на чл. 129 ГПК , имащ безспорно характера на обуславящ изхода на спора, приключил с определение за прекратяване на съдебното исково производство, поради неотстранени в срок недостатъци на искова молба , не може да обуслови извод за противоречиво приложение на закона.
Разпоредбата на чл. 129 ГПК се прилага от съдилищата безпротиворечиво, именно в смисъла посочен и по Определение 670/2010 година на ВКС-III, както и по приложеното Определение Nо 29 /1999 година на ВКС- II отд. Недостатъците на искова молба се обуславят от лисата на точно изложение на онези данни от титулната част на исковата молба , минимално необходими факти и обстоятелства- изложения за претендираното и защитавано субективно право и основанията за неговото съществуване и съответни искания до съда за вида и обема на търсената защита- петитум на исковата молба ,съгласно чл. 127 и чл. 128 ГПК. „Твърдението” на жалбоподателя , че не са му дадени точни указания с определението , с което е оставена без движение исковата ми молба , съставлява оплакване за процесуално нарушение на съда, което не може едновременно да се квалифицира и като основания за допускане на касационно обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК- произнесено в противоречие със съдебната практика, доколкото това обжалвания съдебен акт не е проверен по реда на обжалването.
По изложените съображения , ВКС състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване частна касационна жалба вх. Nо 1519/16.06.2011 година на Р. П. В. от [населено място] , уточнена от служебния проц. представител адв.В.М.- САК с искане за отмяна на Определение Nо 229 от 30.05.2011 година по ч.гр.д. Nо 430/2011 год. на ОС-София , с което е потвърдено Определение Nо 141 от 28.03.2011 година по гр.д. Nо 99/2011 година на РС- Костинброд за връщане на нередовна искова молба, поради неотстранени в срок нередовности и прекратяване на производството по предявения иск по чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ и чл. 13 ал.2 ЗВСГЗГФ, на основание чл. 129 ал.3 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: