О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 103
София, 14.03.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 7735 по описа на Върховния касационен съд за 2013 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 19.06.2013 год. по гр. д. № 692/2013 год. Софийският градски съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 1.11.2012 год. по гр. д. № 32649/2010 год. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен предявения от Е. Н. М. и Л. Н. М. против Х. Ц. Г., С. Й. Г. и К. Н. Г. иск за признаване правото им на собственост на поземлен имот пл. № 308 в кв. 17 по плана на [населено място], м. „К.-ІІІ ч. р.”, с площ от 630 кв. м., при описаните в решението граници, който имот е включен в УПИ ІІ-307, 308, 929 в същия квартал и за осъждане на ответника К. Г. да им предаде владението върху него.
Въззивното решение се обжалва в срок от ищците Е. М., лично и като пълномощник на Л. М..
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, с искане за отмяната му и вместо това искът бъде уважен. Претендират и присъждане на направените по делото разноски.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поддържат наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Считат, че поставените процесуалноправни въпроси са от значение за точното прилагане на закона – ГПК, с оглед произнасянето на въззивния съд по въпрос, който не е бил предмет на обсъждане в хода на делото, липсват доказателства за приетия от съда факт за статута на спорния имот като земеделски и който въпрос е обусловил изхода на спора за неоснователност на предявения иск за собственост.
Ответниците в представени писмени отговори са оспорили наличието на поддържаното основание за допускане на касационното обжалване на решението, респ. считат жалбата за неоснователна.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
Въззивният съд e приел, че ищците не са установили материалноправната си легитимация за собственици на спорния имот на поддържаното основание – придобивна давност, поради което и искът им е неоснователен. Обосновал е този извод със статута на имота като земеделски, подлежащ на възстановяване по ЗСПЗЗ, каквито данни за подадено заявление за възстановяване са налице, поради което и с оглед неприключилата процедура за това упражняваната фактическа власт върху имота не може да обоснове настъпване на правните последици на придобивната давност за никоя от страните по делото.
Спорът между страните е за собствеността на имот пл. № 308 в кв. 17 по плана на м. „К. – ІІІ ч. р.”, като ищците, сега касатори, са релевирали придобивно основание – покупко-продажба с предварителен договор от наследниците на собственика Б. М., сключен през 1962 год. и обявен за окончателен със съдебно решение от 1976 год., а ответниците са поддържали придобиването му по давност от Х. и С. Г., респ. покупко-продажба за третия ответник Г.. По този спор съдът е дължал произнасяне с решението си, като вместо това в обжалваното решение е изложил съображения за липса на легитимация на ищците на основание придобивна давност, каквото твърдение същите не са поддържали в производството по делото.
Следователно, произнасянето на съда е извън очертания от твърденията на ищците предмет на спора, на непредявено основание, което прави вероятна недопустимостта на решението. В този контекст е и поставеният от касаторите процесуалноправен въпрос за произнасянето по иска на основания, незаявени в производството и по които страните не са могли да вземат становище и да ангажират доказателства. Горното обосновава вероятната недопустимост на въззивното решение, което е достатъчно основание съдът служебно да допусне касационното обжалване, съгласно т. 1 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, за касационното разглеждане на делото се дължи държавна такса, която в настоящия случай следва да се определи въз основа на данъчната оценка на имота /32 172.30 лв./, представляваща цена на иска, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК. Размерът на същата възлиза на сумата 160.50 лв., представляваща половината от дължимата държавна такса за първоинстанционното производство.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 4598 от 19.06.2013 год. по гр. д. № 692/2013 год. на Софийски градски съд, ІV- а въззивен състав, ГО по подадената от Е. Н. М., лично и като пълномощник на Л. Н. М., касационна жалба.
Указва на касаторите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 160.50 лв. /сто и шестдесет лева и 50 ст./ и представят вносния документ в същия срок.
След внасяне на определената държавна такса делото се докладва на председателя на Второ гражданско отделение за насрочването му в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: