О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 603
гр. София 27.11.2012 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 04 октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 672 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищците С. М. К. и М. М. К. и двамата чрез адв. С. В. против решение № 279/08.06.2012 г. по в.гр.дело № 369/2012 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 111/09.02.2012 г. по гр.дело № 1761/2011 г. на Пазарджишкия районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от жалбоподателите против И. М. К. и Б. П. К. отрицателен установителен иск за собственост за приемане за установено по отношение на ответниците, че не са собственици на 1/3 ид.част от ПИ № * с идентификатор * по действащия кадастрален план на [населено място] и построената в него лятна кухня с площ от 27 кв.м.
Жалбоподателите поддържат основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК – съществено нарушение на процесуалните правила. Искат отмяна на обжалваното решение и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав.
В изложението към касационната жалба е формулиран правният въпрос – при оспорване на заключението на назначената еднолична експертиза и назначаване на тричленна такава, представлява ли последната „нова експертиза” по чл. 200, ал. 3 ГПК, чиито състав следва да бъде изцяло нов или пък представлява допълнителна експертиза по чл.201 ГПК, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответниците по жалбата И. М. К. и Б. П. К. и двамата чрез адв. И. Л. в писмен отговор са изразили становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на II г.о. като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирани страни и е процесуално допустима.
С обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по предявен от жалбоподателите-ищци отрицателен установителен иск за собственост на 1/3 ид.част от недвижим имот, представляващ ПИ № * с идентификатор * по действащия кадастрален план на [населено място] и построената в него лятна кухня с площ от 27 кв.м.
От фактическа страна е установено, че ищците С. М. К., ответникът И. М. К. и М. И. К. – майка на първите двама придобили на основание покупко-продажба, извършена с нот.акт № 43/1971 г. дворно място, представляващо имот пл. № * за който е отреден парцел XV-* в кв. 348 по плана на [населено място] с площ от 270 кв.м. Освен дворното място, придобито в идеални части от посочените лица И. К. закупил приземния етаж, С. К. закупил втория етаж от построената в дворното място жилищна сграда, а М. К. закупила лятната кухня.
По подадена искова молба от М. И. К. – майка на С., И. и М. М. К. против последните за делба на придобитата в режим на съпружеска имуществена общност със съпруга й М. С. К. – баща посочените лица 1/3 ид.част от дворното място, заедно с построената в него лятна кухня, предмет на продажбата от 1971 г. е образувано гр.дело № 1637/85 г. на Районен съд [населено място]. Възоснова на постигната съдебна спогодба от 27.08.85 г. по това дело И. К. получил в дял 1/3 ид.част от имот пл. № * в кв.348 по плана на [населено място] с площ от 370 кв.м., заедно с лятната кухня със застроена площ от 27 кв.м. За уравнение на дяловете на останалите съделители И. К. поел задължението да им заплати по 400 лв. на С. и М. М. К., а съделителката М. И. К. за уравнение на дела си получила обитаването на една стая и бокс в приземния етаж на жилищната сграда, изградена в имота. Прието е, че за постигнатата спогодба е съставен съдебен протокол от 27.08.85 г. по гр. дело № 1637/85 г. на Пазарджишкия районен съд, в който е отразена волята на страните по делото, съдебната спогодба е подписана от страните, съответно е одобрена и подписана от съда.
Въззивният съд е приел, като е обсъдил назначената съдебно почеркова експертиза – единична и допълнителна тройна експертиза от първата инстанция, че подписите под спогодбата по гр.дело № 1637/85 г. на Пазарджишкия районен съд под № 2 е на С. М. К., а под № 3 на М. М. К.. Прието е, че назначената тройна експертиза е допълнителна по смисъла на чл. 201,пр.1-во с оглед представения допълнителен сравнителен материал. Съдът е приел, че тройната експертиза не е нова според разпоредбите на чл.200,ал.3 ГПК, тъй като не се касае за необоснованост и съмнение за правилността на крайния извод на единичната експертиза, а за допълнителна експертиза, тъй като е представен допълнителен сравнителен материал и вещите лица са изразили становище по същите въпроси, на които е отговорило вещото лице по единичната експертиза. Прието е също, че допълнителната експертиза не е оспорена по същество относно изводите на вещите лица, както и не са направени възражения по компетентността им. Според въззивната инстанция е неясно искането на ищците – сега жалбоподатели да се назначат вещи лица по делото, които да не са от списъка на вещите лица за Пазарджишкия съдебен окръг.
Въззивният съд е приел, че констатациите на вещите лица по единичната и тройна почеркови експертизи относно наличието на преобладаващи общи и частни признаци в изследваните подписи са еднозначни и идентични, че съществените изводи на вещите лица в двете заключения не са различни. Прието е от съда за установено по несъмнен начини, че С. и М. М. К. са подписали спогодителния протокол от 27.08.1985 г. по гр.дело № 1637/85 г. на Пазарджишкия районен съд като страни по това дело.
При тези факти съдът е направил извода, че сключената съдебна спогодба по гр.дело № 1637/85 г. на ПРС е породила правните си последици и И. М. К., и съпругата му Б. П. К. са придобили в съсобственост общо 1/3 ид.част от дворното място и лятната кухня, находяща се в него. Предявеният отрицателен установителен иск против И. М. К. и Б. П. К. за 1/3 ид.част от дворното място и лятната кухня съдът е приел за неоснователен.
По правния въпрос:
Неоснователни са доводите на жалбоподателите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставения правен въпрос – при оспорване на заключението на назначената еднолична експертиза и назначаване на тричленна такава представлява ли последната „нова експертиза” по чл. 200,ал.3 ГПК, чиито състав следва да бъде изцяло нов или пък представлява допълнителна експертиза по чл.201 ГПК. За да е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото според тълкуването, дадено в т. 4 от т.гр.дело № 1/2010 г. по т.гр.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разглеждането на правния въпрос следва да допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Правният въпрос е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото формират общото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. В случая разпоредбите на чл. 200 и чл.201 ГПК са ясни, пълни и непротиворечиви и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна съдебна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в закона и обществените условия.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по поставения правен въпрос от жалбоподателите.
С оглед изхода на спора в полза на ответниците по жалбата И. М. К. и Б. П. К. следва да се присъди сумата 200 лв. разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 279/08.06.2012 г. по в.гр.дело № 369/2012 г. на Пазарджишкия окръжен съд по касационна жалба вх. № 4450/12.07.2012 г., подадена от ищците С. М. К. и М. М. К. и двамата с адрес [населено място], [улица], чрез адв. С. В..
Осъжда С. М. К. от [населено място], [улица] М. М. К. със същия адрес и двамата със съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адв. С. В. да заплатят на И. М. К. и Б. П. К. и двамата с адрес [населено място], [улица] сумата 200 лв. разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: