О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 135
гр. София 25.03.2013 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 07 март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 1589 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца Г. Т. И. срещу решение № 470/27.11.2012 г. по в.гр.дело № 790/2012 г. на Добричкият окръжен съд, с което е потвърдено решение № 61/03.08.2012 г. по гр.дело № 326/2012 г. на Районен съд [населено място], с което е отхвърлен иска на жалбоподателя срещу Ц. П. И. с пр.осн.чл.29,ал.1 СК за определяне на по-голям дял на Г. Т. И. в размер на 2/3 ид.части от общото тяхно имущество след прекратяване на брака им с влязло в сила на 03.05.2011 г. решение № 3/28.02.2011 г. по гр.дело № 6534/2010 г. на Добричкия районен съд.
Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила.
В изложението са поставени правните въпроси: 1. при изложени във въззивната жалба твърдения за нововъзникнали след подаване на жалбата, съответно след изтичане на срока за отговор обстоятелства от значение за правилното решаване на спора може и следва ли въззивният съд да проверява дали тези обстоятелства са нововъзникнали и не прегражда ли при тази проверка възможността на страните да съберат исканите доказателства, щом като това ще доведе до правилното решаване на съдебния спор, решен в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, 2. кои особени затруднения са правнорелевантни по смисъла на чл.29,ал.1 СК – само тези, които родителят търпи към момента на предявяване на иска или и тези, които ще търпи в бъдеще време и които са предвидими и очаквани с оглед на здравословното състояние, умствени възможности, наклонности и желания на родените от брака непълнолетни деца, които са му поверени за отглеждане и възпитание след развода с майката, решен в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Цитирани са решение № 2171/85 г. по гр.дело № 1094/84 г. на ВС II г.о., решение № 2912/05.10.1982 г. по гр.дело № 1840/82 г. на ВС II г.о., Постановление на Пленум на ВС № 5/1972 г. – т.8 и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответницата по жалбата Ц. И., чрез адв. С. Г. в писмен отговор е изразила становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Въззивното решение е постановено по предявен иск с пр.осн.чл.29,ал.1 СК.
От фактическа страна е прието, че бракът между жалбоподателя Г. И. и ответницата по жалбата Ц. И., сключен на 15.06.1996 г. е прекратен с влязло в сила на 03.05.2011 г. решение по гр.дело № 6534/2010 г. на Добричкия районен съд. Със съдебното решение упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца Т. Г. И. роден на 25.02.97 г. и П. Г. Т., [дата на раждане] е предоставено на жалбоподателя Г. И.. На последния е предоставено и ползването на семейното жилище, находящо се в [населено място],[жк], [жилищен адрес].
Въззивният съд е приел за неустановено по делото жалбоподателят да е имал особени затруднения по смисъла на ППВС № 5/72 г. на ВС при отглеждане на децата. Прието е, че не е установено жалбоподателят да е направил изключителни разходи при отглеждане на децата Т. и П.. Относно твърдяното алергично заболяване на детето Т. е прието за неустановено същото да налага допълнителни разходи за лечение, поради обостряне на заболяването през последната година, нито прием на поддържащо антиалергично лечение. Според съда не са представени доказателства за наложително лечение на децата на частен прием, съответно от лекар специалист алерголог, което е безплатно за децата, тъй като се поема изцяло от НЗОК.
Съдът е възприел заключение на вещо лице относно заплащане на 100% от НЗОК на първичната стоматологична помощ на децата, като е приел, че жалбоподателят не е представил доказателства за наложително свръхобичайно платено зъболечение на децата.
Относно разходите за ползване на градски обществен транспорт съдът е приел, че представената абонаментна карта за ползване на градски обществен транспорт е компенсирана от Министерство на финансите при условията и реда, визирани в Наредба № 2/21.03.2005 г. за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за пътуване по автомобилния транспорт, предвидени в нормативни актове за определени категории пътници.
Въззивният съд е приел, че твърденията на жалбоподателя за закупуване на по-скъпи учебници и помагала за децата не са доказани от представените писмени доказателства. Възоснова на гласните доказателства съдът е приел, че същите не обосновават извода за особено, свърхобичайно финансово затруднение у родителя, упражняващ родителските права по отношение на децата.
Възоснова на заключение на СИЕ е прието, че месечната издръжка на двете деца за 2011 г. е общо 520.90 лв. – по 260 лв. на дете, а за 2012 г. е по 485.40 лв. – по 242.70 лв.на дете. От тази издръжка ответницата по жалбата, като майка възоснова на съдебно решение по гр.дело № 6534/2010 г. на Д. заплаща по 120 лв. месечно на дете – или общо 240 лв. Разликата поема жалбоподателят ищец и според съда не представлява особено финансово затруднение, което да обуславя основателност на иска по чл.29,ал.1 СК. Прието е, че разходите на жалбоподателя по издръжка на децата Т. и П. са обичайни и не налагат определяне на по-голям дял от общото на страните имущество, придобито по време на брака.
Прието е за неотносимо към спора установеното обстоятелство, че жалбоподателят е поел задължение за издръжка и гледане на своя баща по договор. Относно твърденията за изплащан кредит от жалбоподателя, изтеглен от съпрузите през време на брака за изплащане на жилището съдът е приел, че за сумата по кредита жалбоподателят има облигационна претенция, която следва да се предяви по друг ред. Съдът е приел, че жалбоподателят е безработен, но е в трудоспособна възраст и е работоспособен.
При тези съображения съдът е направил решаващия извод за неоснователност на исковата претенция.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия правен въпрос, формулиран в изложението. Жалбоподателят не е цитирал тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС, тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл.86,ал.2 ЗСВ/отм.//Д.в. бр. 59/22.07.1994 г./, с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и/или търговски колегии на ВКС или решение, постановено по реда на чл.290 ГПК. С оглед на това съдът намира за неустановено соченото основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Добричкия окръжен съд.
Съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория правен въпрос. Според жалбоподателя правният въпрос е разрешен в противоречие с тълкуването, дадено в Постановление на Пленума на ВС № 5/31.10.1972 г. т. 8. Посочената задължителна практика е създадена при действието на СК от 1968 г./отм./ и същата не е загубила сила при действието на СК от 1985 г./отм./, както и по сега действащия Семеен кодекс, тъй като разпоредбата на чл. 29,ал.1 от сега действащия ГПК принципно е аналогична на разпоредбата на чл.14, ал.4,изр.1 от СК/1968 г./ отм. и чл. 28,ал.1 СК от 1985 г./отм./. С т.8 от ППВС № 5/72 г. е застъпено становището, че съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на съпруга, комуто е предоставено упражняването на родителските права спрямо ненавършилите пълнолетие деца, като има предвид особеностите на всеки отделен случай. Прието е, че при своята преценка съдът трябва да се ръководи от степента на затрудненията, които ще изпитва за отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца от брака съпругът, комуто е предоставено упражняването на родителските права с оглед броя на тези деца, възрастта им, тяхното здравословно и друго състояние, което е от значение за тази преценка и т.н. Въззивният съд е разрешил правният въпрос в противоречие с тълкуването в цитираното постановление на ВС, поради което следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Добричкия окръжен съд на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
По поставените правни въпроси не се установява основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за да се допусне касационно обжалване. Правните въпроси касаят приложението на разпоредбите на чл.266,ал.2,т.2 ГПК и чл.29, ал.1 СК, които са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на решение № 470 от 27.11.2012 г. по в.гр.дело № 790/2012 г. на Добричкия окръжен съд по касационна жалба вх. № 51/03.01.2013 г., подадена от Г. Т. И. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] ап.№ 6 чрез адв.С. И..
Делото да се докладва на Председателя на Второ гражданско отделение на ВКС за насрочване в съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: