О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 30
гр. София 21.01.2013 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 04 октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 650 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца С. И. Г. против решение № 5547/26.10.2011 г. по гр.дело № 8632/2010 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 07.01.2010 г. по гр.дело № 27747/2006 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен иска с пр.ос.чл.108 ЗС, предявен от жалбоподателя против С. о. за осъждане на ответника да му предаде владението на невъзстановените по заповедта на кмета на СГО № РД-43-237/07.09.1995 г. части от бившия му имот – 565 кв.м., които съставляват западната част от имот № * с площ от около 200 кв.м. и югоизточната част от имот № * с площ от 360 кв.м., представляващи части от имот * в кв.32 по плана на вилна зона Б.. Неразделна част от въззивното решение е и решението от 24.01.2012 г. по гр.дело № 8632/2010 г. на СГС, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 26.10.2011 г.
Жалбоподателят поддържа доводи за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изложението към касационната жалба е поставен правният въпрос кога настъпва отчуждаването на недвижими имоти по ЗПИНМ/отм./ и по З./отм./, решен в противоречие с практиката на ВКС, решен в противоречие с решение № 8878/01.11.2004 г. по адм.дело № 4342/2004 г. на ВАС IV отд. и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата С. о. е изразил становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 от ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на II г.о. като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел за неоснователен предявеният иск с пр.осн.чл.108 от ЗС от жалбоподателя С. Г. относно недвижимия имот, представляващ част от имот с площ от 565 кв.м., които съставляват западната част от имот № * с площ от около 200 кв.м. и югоизточната част от имот № * с площ от 360 кв.м., представляващи части от имот * в кв.32 по плана на вилна зона Б..
От фактическа страна е прието, че Т. П. Й. закупила нива в землището на [населено място], м.”Т. р.” от 2 дка. Сделката е извършена с нот. акт № 61/1945 г. Със саморъчно завещание от 15.08.1994 г. Т. П. Й. завещала цялото си имущество на племенника и жалбоподател С. И. Г..
Прието е, че със заповед № РД-43-237/07.09.1995 г. на кмета на СГО по молба на Т. П. Й. на осн.чл.1, и чл.2 от ЗВСОИ по З., ЗПИНМ и др. е отменено частично отчуждаването на част от имот * от кв.23-а в [населено място] за площ от 540 кв.м., попадаща в п.IX – отреден за озеленяване в кв.32 и за част с площ от 715 кв.м., попадаща в п.I, отреден за обществен обслужващ център в кв.33. В заповедта е отразено, че имота е отчужден по регулация на осн.решение на ИК на СНС № 1417 от 22.12.1961 г.
Прието е, че с решение от 22.01.1998 г. по адм.дело № 1601/95 г. на СГС е отхвърлена жалбата на Т. Й. против заповедта на кмета на СГО в частта, в която не е отменено отчуждаването на останалата част от имота. С това решение е прието, че заповедта за отчуждаването е по чл.39 от ЗПИНМ, а липсват данни имота да е заплатен при действието на този закон. Прието е, че независимо от плащането на имота по оценителен протокол от 1978 г. не е налице отчуждаване на същия, тъй като е следвало да се проведе отчуждително производство по З. и издадена заповед по чл.98 З., каквато няма по преписката за отчуждаване.
От заключение на вещо лице по назначена СТЕ експертиза е установено, че в отдел „Технически” на район „Б.” няма данни за отчуждително производство по отношение на парцел *, като от същия за прокарване на две нови улици и придаване към парцел * са отнети общо 565 кв.м. на осн.чл.30,т.1 и чл.63,ал.1 З./отм./. Съдът е обсъдил и заключение на СТЕ с в.л.К. относно регулационния статут на спорния имот.
От правна страна съдът е приел, че имота, собственост на Т. Й. е бил надлежно отчужден при действието на ЗПИНМ/отм./ със заповед № 1417/22.12.1961 г. за улица, озеленяване и културен център, а през 1978 г. е платено дължимото обезщетение при условията на чл.178 от ПЗР на З./отм./. Прието е, че впоследствие със заповед № РД-02-14-92/26.02.1987 г. 565 кв.м. от процесния имот са преотредени за прокарване на две улици и за придаване на части към парцел *. Към този момент според съда предходното отчуждаване е влязло в сила, поради което имотът е станал собственост на държавата и не е било необходимо издаване на заповед по чл.95, респ. по чл.98 и 100 З./отм./. Съдът е приел, че предвидените улици по плана от 1987 г. и по действащия регулационен план са реализирани. Прието е, че отчуждителното действие на дворищно регулационния план съобразно разпоредбите, които са били в сила към процесния период от време – чл.110, ал.1 З./отм./ настъпва с влизането му в сила. С оглед на това съдът е приел, че частта от процесния имот, придадена към парцел * собственост на други физически и юридически лица се счита отчужден от деня на влизане в сила на плана.
Прието е, че с подаване от страна на жалбоподателя-ищец на молба за откриване на производство по чл.4 от ЗВСОНИ по ЗТСУи др…същият е признал акта на отчуждаване и е манифестирал воля да върне полученото като обезщетение. Прието е, че е настъпил реституционния ефект, но не и върху спорните по делото части от имота, бивша собственост на праводателката на жалбоподателя.
Въззивният съд е приел, че не са представени доказателства от ищеца-жалбоподател ответникът да владее частите от имота, бивша собственост на праводателката му.
При тези съображения съдът е направил решаващия извод за неоснователност на исковата претенция.
По правния въпрос:
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т. 1 ГПК по правния въпрос, формулиран в изложението. За да обоснове наличието на тази предпоставка жалбоподателят е цитирал решение №8878/01.11.2004 г. по адм.дело № 4342/2004 г. на ВАС IV отделение. Съобразно тълкуването, дадено в т.2-ра на ТР № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода на делото е решен в противоречие с практиката на ВКС, когато е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС, с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл.86,ал.2 ЗСВ обн.Д.в.бр.59/94 г./отм./, с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл.290 ГПК. В изложението жалбоподателят не се е позовал на такава практика на ВКС.
Поради това, че в изложението е цитирано решение на състав на ВАС съдът намира, че не се установява и наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК – правният въпрос да е разрешаван противоречиво от съдилищата. Понятието „практика на съдилищата“ по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК не включва практиката на административните съдилища. Различният предмет на правораздаване на гражданските и административните съдилища, намерил израз в структурното им обособяване в системата на съдилищата, предопределя и същностната разлика в съдебната практика, формирана по граждански и административни дела. Административните съдилища, оглавявани от Върховен административен съд, осъществяващ върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване, разрешават административноправни спорове относно отношения, уредени от административното право – отношения, различни по правната им природа от гражданскоправните, споровете по които са подведомствени на гражданските съдилища. С оглед на това не се установява предпоставката на чл. 280,ал.1,т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По поставения правен въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Въпросът касае разпоредбите на чл.39 ЗПИНМ/отм./, чл.98 З./отм./, чл.178 от ПЗР на З./отм./, които норми са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна съдебна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия.
Като взе предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1, 2 и т.3 ГПК по поставения правен въпрос от жалбоподателя.
С оглед изхода на спора в полза на ответника по жалбата С. община не следва да се присъждат разноски, тъй като не е направено искане за присъждане на такива.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 5547/26.10.2011 г., неразделна част от което е и решение от 24.01.2012 г., постановени по гр.дело № 8632/2010 г. на Софийски градски съд по касационна жалба вх. № 24472/05.03.2012 г., подадена от ищеца С. И. Г. от [населено място],[жк], [жилищен адрес]0,ап.68.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: