2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 110
София, 27.06.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Анета Иванова, като взе предвид докладваното от съдия Гроздева гр.д.N 57 по описа за 2017 г., приема следното:
Производството е по реда на чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по молба на Д. Х. Д. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязло в сила решение № 143 от 11.03.2014 г. по гр.д.№ 17 от 2014 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е било потвърдено решение № 1612 от 03.10.2013 г. по гр.д. № 2752 от 2012 г. на Пловдивския окръжен съд в частта му, с която е признато за установено по отношение на Д. Х. Д., че [фирма] е собственик на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 03839.44.18 в землището на [населено място], [община], с площ от 12 189 кв.м., ведно с построените в имота две сгради: 1. сграда с идентификатор 03839.44.18.3- едноетажна масивна стоманобетонна промишлена сграда със застроена площ от 2887 кв.м. и 2. сграда с идентификатор 03839.44.18.4- едноетажна полумасивна промишлена сграда със застроена площ от 36 кв.м. и е осъден Д. Д. да предаде на [фирма] гореописаните имоти.
Молителят твърди, че след влизане в сила на решението, чиято отмяна иска, е открил нови писмени доказателства от съществено значение за делото.
Пълномощникът на ответника по молбата [фирма] оспорва същата като недопустима или евентуално като неоснователна. Претендира за направените по делото пред ВКС разноски за юрисконсулт.
В писмени отговори от 02.12.2016 г. и от 28.11.2016 г. пълномощниците на третите лица- помагачи ЗК „Р.“- [населено място] и ЗК „Г. Б.“- [населено място], Пловдивска област заявяват, че считат молбата за отмяна за допустима и основателна.
Третите лица- помагачи ЗК „З.“- [населено място] и ЗК „Е.“-с.К. не вземат становище по молбата за отмяна.
Върховният касационен съд, състав на първо отделение на Гражданска колегия, счита следното: Молбата за отмяна е допустима: същата е подадена от легитимирана страна /ответник по делото, решението по което се иска да бъде отменено/, срещу влязло в сила съдебно решение и преди изтичане на преклузивния тримесечен срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК /молбата за отмяна е подадена на 25.07.2016 г., по-малко от 3 месеца от влизане в сила на решението на 26.04.2016 г./.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, поради следното:
1. По-голямата част от представените от молителя писмени доказателства не са нови по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като са били представени и приети като доказателства по делото при неговото инстанционно разглеждане:
– Приетата в съдебно заседание от 15.03.2017 г. заповед № 95 от 11.02.1997 г. на Министъра на земеделието и хранителната промишленост е представена още към отговора на Д. Д. на исковата молба по гр.д.№ 2752 от 2012 г. /намира се лист 192 и лист 422 от делото на първоинстанционния съд/ и е била приета като доказателство при инстанционното разглеждане на делото в съдебно заседание от 17.01.2013 г. на Пловдивския окръжен съд.
– Представените в съдебно заседание от 14.06.2017 г. писмо от 11.02.2013 г. на Министерството за земеделието, заповед № I-1215 от 26.12.1994 г. на Министъра на земеделието, заповед № 55 от 25.01.1995 г. на Министъра на земеделието, заповед № 263 от 20.05.1996 г. на Министъра на земеделието и хранителната промишленост, заповед № 957 от 17.12.1996 г. на Министъра на земеделието и хранителната промишленост, писмо до Главния прокурор от 15.11.1996 г. също са били представени по делото /намират се на л.422-434 от делото на първоинстанционния съд/ и са били приети като доказателство при инстанционното разглеждане на това дело в съдебно заседание от 27.06.2013 г. на Пловдивския окръжен съд.
– Представените писмото № 39-00-712 от 25.08.1994 г. на Заместник министър на земеделието В.С. и списък на дълготрайните материални активи- държавна собственост, предадени на ликвидационния съвет на ТКЗС- [населено място], Пловдивска област също са представени при инстанционното разглеждане на делото /намират се на лист 340 и лист 191 от делото на първоинстанционния съд/ и са били приети като доказателства по това дело още в първото съдебно заседание, проведено на 17.01.2013 г. /лист 350, лист 351 и лист 352 от първоинстанционното дело/.
2. Представеното към молбата за отмяна доказателство /експертно заключение от 22.03.1994 г. на счетоводител от Бюро за експертни услуги „К.К.“ [населено място] до Председателя на Ликвидационния съвет на ТКЗС в ликвидация [населено място], Пловдивска област/ не е ново писмено доказателство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, с което молителят не е могъл да се снабди своевременно. Както сам молителят сочи, това доказателство е открил в Държавен архив-П.. Още при инстанционното разглеждане на делото обаче на молителя е било известно, че това доказателство се намира в Държавен архив- П., тъй като по делото на Пловдивския окръжен съд е било получено писмо от Държавен архив- П. от 28.11.2012 г. с представени към него писмени документи, един от които е инвентаризационен опис на документите, които подлежат на постоянно съхранение в Държавен архив- П., сред които изрично е посочено и експертното заключение от 22.03.1994 г. /лист 301 от делото на Пловдивския окръжен съд/. Тоест, молителят е знаел за съществуването на това доказателство и че то се намира в Държавен архив- П. и при проявена от него дължима грижа, би могъл да поиска от съда да му бъде издадено съдебно удостоверение за снабдяване с това доказателство. При инстанционното разглеждане на делото обаче молителят не е предприел горепосочените процесуални действия като по този начин е проявил процесуална небрежност. Тази негова небрежност не би могла да бъде преодоляна чрез отмяна на влязлото в сила съдебно решение, тъй като производството за отмяна е способ за поправяне на влезли в сила неправилни съдебни решения, чиято неправилност се дължи или на обективна невъзможност да бъдат събрани относими към спора доказателства преди приключване на делото /чл.303, ал.1, т.1 от ГПК/, или на основаване на решението на негодни доказателства /чл.303, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК/, или на допуснати от съда конкретно посочени в процесуалния закон съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото и постановяване на решението /чл.303, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК и чл.304 от ГПК/, но не и на процесуалното бездействие на страните по делото.
3. Представеният в съдебно заседание от 14.06.2017 г. протокол от 29.12.1994 г. също не е ново писмено доказателство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като не установява ново обстоятелство по делото: Този протокол удостоверява, че държавно имущество на стойност 612 000 лв. се предава на ликвидационния съвет на ТКЗС- [населено място]- обстоятелство, което е удостоверено и в друго представено при инстанционното разглеждане на делото доказателство: списъка на дълготрайните материални активи- държавна собственост, предадени на ликвидационния съвет на ТКЗС- [населено място], находящ се на лист 191 от делото на Пловдивския окръжен съд, който е взет предвид от съда при постановяване на решението, чиято отмяна се иска.
С оглед на всичко гореизложено подадената молба за отмяна следва да бъде оставена без уважение.
Предвид изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78, ал.8 ГПК молителят дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника по молбата юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв., определен съгласно чл.37 от Закона за правната помощ във връзка с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ от 2006 г.
Воден от горното, Върховният касационен съд, първо отделение на Гражданска колегия
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Д. Х. Д. молба за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязло в сила решение № 143 от 11.03.2014 г. по гр.д.№ 17 от 2014 г. на Пловдивския апелативен съд.
ОСЪЖДА Д. Х. Д. от [населено място], [община], Пловдивска област, ул.“18-та“ № 4 със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, ап.2, чрез адв.В. Р. да заплати на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] на основание чл.78, ал.8 ГПК сумата 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение по делото пред ВКС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.